МВФ: БВП на България ще расте по-бавно от развиващите се страни в Европа

Българската икономика ще нарасне тази година доста по-малко от развиващите се икономики в Европа. Това прогнозира Международният валутен фонд (МВФ) в последния си доклад за световната икономика. Фондът очаква брутният вътрешен продукт (БВП) на България да се увеличи с 1.7% през тази година, докато за целия регион – 3%.

Това е на практика най-песимистичната от публикуваните през тази и миналата седмица прогнози за българската икономика – Министерството на финансите (очаква 2% ръст), Уникредит Булбанк (2.3%), Райфайзенбанк (2%) и Ernst & Young (1.9%). Въпреки че МВФ не посочва конкретните основания за очакванията си за България в доклада за перспективите пред световната икономика, институцията отбелязва, че за региона на развиващите се държави в Европа, към който сме включени и ние, основен проблем продължава да бъде високата фирмена задлъжнялост, която спира инвестициите, както и руско-украинската криза. Положителните фактори са евтиният петрол и постепенното възстановяване в еврозоната.

Двойно по-нисък растеж от този на Румъния

Очакванията на МВФ не са особено оптимистични и за световната икономика като цяло, която ще отбележи най-слабия си ръст (3.1%,) от финансовата криза насам. В ЕС икономическият растеж през 2015 г. ще е средно около 1.9%, а в еврозоната – 1.5%. На този фон прогнозата за България за 1.7% ръст през 2015 г., 1.9% през 2016 г. и 2.5% през 2017 г. изглежда реалистична, но изостава доста от тази на съседна Румъния. За нея МВФ очаква 3.4% растеж за тази година и 3.9% през 2016 г., тоест двойно по-висок от българския. На практика освен за Хърватия и Сърбия се предвижда всички останали страни на Балканите да растат по-бързо от България. Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии причината може да се търси в това, че основен дългосрочен фактор за икономическия растеж е натрупването на капитал и спестявания: както от страна на българи, така и на чужденци, които да пренасочат спестяванията си тук, но това не се случва в достатъчна степен поради не особено приветливата среда например по отношение на сигурността на имуществените права. „Реформите в правораздавателната система не зависят само от текущите политици и управляващи, а са много по-дълбоки и фундаментални, и в това отношение Румъния се представя много по-добре от нас, както и като имидж“, добавя той.

Факторите

През 2015 г. външните фактори – икономическото възстановяване на еврозоната, съответно и на търсенето в нея, както и поевтиняването на горивата, оказват положително влияние за развиващите се държави в Европа, твърдят от МВФ. Действително по-високото търсене в ЕС, към където е насочена по-голямата част от износа ни, доведе до рекорден ръст на експорта на България през първата половина на 2015 г. Въпреки това в есенната си прогноза Министерството на финансите обяви, че износът ще се забави, а двигател на икономическия ръст към края на 2015 г. и през 2016 г. ще бъдат вътрешното търсене и инвестициите (най-вече публичните благодарение на по-високата усвояемост от еврофондовете). Това означава, че вътрешните фактори ще станат по-значими, като според Георги Ганев това донякъде е оптимистичен сценарий и вътрешното търсене ще се увеличи заради продължаващото възстановяване на пазара на труда и повишаването на доходите с по-бърз темп, отколкото инфлацията.

МВФ действително предвижда намаляване на безработицата в България през следващите години: тя ще бъде 10.3% през 2015 и 9.7% през 2016. Сходни са очакванията и на Министерството на финансите: 10% през тази година и 9.2% през 2016 г.
По отношение на износа, Ганев не смята, че има някаква конкретен проблем, довел до прогнозираното му забавяне от Министерството на финансите, а го отдава на това, че прогнозите се правят въз основа на тези на Европейската комисия или на ЕЦБ за икономическата активност например, и тъй като в Европа има известно забавяне, се очаква, че то ще се отрази на българския износ с около 3 до 5 месеца закъснение.

Рисковете

Авторите на доклада на МВФ смятат, че кризата в Русия, както и все още съществуващите рискове в Гърция, продължават да са опасности за Европа. Те добавят и още един фактор – застаряващото население, като пречка пред икономиките на развитите страни. Със сигурност това са рискове и за България. Георги Ганев коментира, че гръцката криза засега се развива по благоприятен сценарий и ако се стигне до отмяна на капиталовия контрол и стабилизиране на страната, тя ще спре да бъде голяма опасност за България. Какво ще стане обаче с Русия е трудно да се предвиди. По отношение на демографската ситуация в България в последните си доклади Световната банка набляга, че единственият начин за справяне с неблагоприятните последици за икономиката от демографските процеси е да се увеличи производителността на труда и тя да расте с поне 4% годишно.

Що се отнася до високата междуфирмена задлъжнялост, която МВФ също посочва като основен проблем за нашия регион, България все още остава сред държавите с най-нисък дял на редовно погасяваните задължения. Наскоро годишното проучване на компанията за управление на вземания EOS Group „Навици за плащане в Европа“ показа, че въпреки подобряването в културата на плащане в страната през последната година компаниите не плащат в срок 28% от задълженията си, което е по-висок дял дори от държави със сериозни икономически кризи като Русия и Гърция.