Мъгла над Прибалтика
Редакционен коментар
Латвия отново трябва да затаи дъх. Няколко седмици преди ревизията на Международния валутен фонд (МВФ), която е предпоставка за продължаване на международната финансова подкрепа, избухна словесен двубой между Латвия и кредиторите й – МВФ, Европейския съюз и най-вече скандинавските страни. Поводът бе размерът на предложените съкращения на разходите в бюджета на страната за 2010 г.
Рига твърди, че заради по-добрите от очакваното приходи жестокото разходно орязване в размер на 500 млн. лата ($1 млрд.) може да бъде заменено с не особено впечатляващите 325 млн. по-малко. Според кабинета този толеранс ще позволи на страната да намали държавния си заем до 8,5% от БВП, без да причинява допълнителни страдания на гражданите си. Драстичните бюджетни съкращения ще бъдат заменени с по-малки. Кредиторите, които помогнаха на Прибалтийската република да избегне на косъм финансовата гибел в началото на годината, като й предоставиха €7,5 млрд. в заем, дадоха ясни сигнали, че това отмятане е неприемливо.
Изискванията им обаче са прекалено жестоки. Предложените съкращения на латвийските държавни разходи в обществения сектор са огромни, както и да ги пресмятаме. Макар латвийският частен сектор да теглеше доста кредити през последните години (отчасти заради валутната и финансовата политика на Латвия при подготовката й за приемане на еврото), страната се държеше доста отговорно. До избухването на кризата бюджетът бе балансиран. Налагането на по-дълбоки разходни намаления ще удължи рецесията в страната във време, в което други държави биват насърчавани да управляват дефицити, за да стимулират икономиките си. Отговорността за текущия хаос в балтийската държава е обща. И цената не бива да бъде плащана само от латвийците.
Нещо повече, никой няма да спечели от размяната на ругатни в Прибалтика. Рига обяви, че е възможно да приеме нов закон, обвързващ задълженията на латвийските собственици на ипотеки със сриналата се стойност на жилищата им, а не с тази на заемите им (предимно в евро). Така Рига показа, че е готова да предприеме мерки, от които да пострадат (най-вече шведските) банки, изложени на рисковете в латвийския ипотечен пазар.
Стратегията за ограничаване на задълженията по ипотеките вече ни е позната от САЩ и сама по себе си не е толкова шокираща. Би било грешка обаче да се приема закон за промяна на условията по текущите договори. Подобен ход (чиято липса би довела до еквивалентни загуби от просрочени задължения) ще е неизбежен, ако Латвия бъде принудена да девалвира валутата си спрямо еврото и на свой ред притисне източноевропейските валути.
Латвия изпраща послание – ако бъдем оставени да потънем, то последиците за Европа ще са неизбежни. И трябва да сме сигурни, че казва истината. Латвия преживя най-лошата криза в сравнение с който и да е друг член на ЕС и усилено се опитва да избегне финансовия си Армагедон. Европа трябва да й помогне.