„Ноу хау“ по чешки: Режи наред, пък к’вото дойде

Електроразпределителното дружество „ЧЕЗ България“ обяви, че следва мащабна инвестиционна програма, която включва подмяна на кабели, стълбове, изнасяне на електромери на улиците. Всичко това добре. Безбройните ласкави прессъобщения, които заливат медиите, трябва да покажат, че се прави мижав опит да се европеизира услугата, която ЧЕЗ предлага. Наред с това обаче дружеството следва принципа да „вършееш като слон в стъклария“.

В петък (27 март), прибирайки се вкъщи, още по път научавам новината, че дружеството е започнало подмяна на стълбове в столичния квартал „Враждебна“. Колко е квартал и колко е столичен…но както и да е.

Пред дома ми виждам следната гледка, визуализирана на снимката по долу – увиснала жица, прерязани кабели, но прилежно зарита дупка, за да се покаже колко „европейски“ действаме.

Интересно ми е обаче дали фирмата-майка, която внася в България „ноу-хау” от подредена Чехия, също процедира така. Или просто в онази балканска страна, за която можеш да чуеш, че нищо друго не става освен корупция, престъпност и беззаконие, може и това да се прави, просто ей така – минаваш и режеш.

В опита си да се свържа с пресцентъра на ЧЕЗ ударих „на камък”. После си викам, защо ли се мъча, все пак е петък?!. А както се знае – петък е ден на майстора, а в България явно монополистите и малкото останали държавни институции следват стриктно тази социалистическа максима. Нищо, че се бием в гърдите, че сме европейци.

А защо прибегнах до пресцентъра ли? Ами защото явно само медиите могат да направят така, че някой да се размърда. Да, някой ще каже, че има „горещ телефон”. Ами на тоя горещ телефон, може само да ти „почервенее” ухото от чакане. О, да, забравих, че е създадена възможност абонатът да прати запитване и да получи отговор…по-скоро от умрял писмо, но не и оттам. В тази връзка се сещам, че като примерен гражданин, преди повече от 7-8 месеца реших да се възползвам от тази услуга, да не злоупотребявам с позицията си на журналист. Бях задал въпроса как да разбера новия си абонатен номер, за да проверявам сметката си през Интернет. Ха познайте от един път какъв е крайният резултат от потребителското ми право и дали получих отговор на прилежно зададения от мен въпрос?!

Та, все пак, хубаво би било, някой да каже на хората дали ще се процедира по този начин – стискаш палци и чакаш заветния миг да се спънеш от интернет жицата. Питам аз, толкова ли е трудно да се пусне съобщение, че през този и този период някой ще прави нещо по мрежата. Или само защото е нечия собственост, може да се къса наред. А дали някой от компанията е запознал с кампанията местния кабелен оператор, чиито кабели са в непосредствена близост и под пряка опасност от отрязване…Едва ли, що да го прави…?

Що да предупреждаваш абоната, че днес ще спреш тока, като той сам ще се сети, след като му угасне светлото….нищо, че работи в този момент. Е, как да обясниш на работодателя си, който ти е разрешил понякога от вкъщи да си вършиш работата, че някой си е решил точно посред обед да увисне на кола и да спре тока за няколко часа. Хайде докажи на шефа си, че в този момент си вкъщи, хвърляш огън и жупел, зовеш енергийни майки и си зависим от някого.

Искаме Европа, постоянно се бием в гърдите, че следваме най-добрите примери от европейските държави. Но докато операторите и компаниите, предоставящи услуги, не започнат да говорят с абонатите си, много ще тъпчем на едно място, ще ползваме газените си лампи от времето на възрожденска България и ще дрънкаме менци до местния бунар, в случая – спряла водоноска на квартален кръстопът.

Снимки от мястото на събитието: Апостол Апостолов, Econ.bg