Пазарите са в стрес от очаквания край на лесните пари

Джеймс Полити

Когато през февруари Бен Бернанке разкри изходната стратегия на Федералния резерв, той положи огромни усилия, за да увери, че предстоящото увеличение на сконтовия лихвен процент (по спешните заеми към банките от страна на резерва) не е първа крачка към затягане на паричната политика. Нестабилността на икономическото възстановяване е в полза на запазване на улеснената парична политика и не се очакват промени скоро, посочи Бернанке.
След като в четвъртък Фед реши да увеличи сконтовия процент от 0,5% до 0,75%, пазарите се притесниха, че това е знак за края на епохата на лесните пари и че лихвите по заемите за потребителите и бизнеса скоро може да скочат.
“Сигналът е, че Фед е по-склонен към затягане от очакваното”, коментира Винсънт Райнхарт, бивш служител на Фед, който в момента работи за вашингтонския American Enterprise Institute. Райнхарт обаче добави, че реалността е друга – Фед няма да започне да затяга паричното предлагане “още известно време, а дори когато пристъпи към тази мярка, ще е много бавно”.
Решението за повишаване на сконтовия процент отразява все по-голямата увереност, че финансовият сектор се възстановява. Американската икономика обаче е все така засегната от високата безработица от 9,7% и затруднения жилищен пазар, който показва съвсем бледи признаци на съживяване.
Представители на Фед все пак настояха, че повишението на сконтовия процент не е нищо повече от прилагане на мерките за стимулиране на ликвидността в разгара на кризата.
Уилям Дъдли, президент на Федералната банка на Ню Йорк, в събота нарече решението “малка техническа промяна” след реч в Пуерто Рико, като добави, че обещанието на централната банка да задържи лихвите много ниски за продължителен период от време “продължава да е в сила”.
Според икономистите не е случаен и моментът на увеличаване на сконтовия процент – между срещите през януари и март на Федералния комитет по отворените пазари, който определя лихвените проценти. “Това е замислено с цел да подсили разделението между нормализирането на спреда на сконтовия процент и валутната политика”, заяви Брус Касман от JPMorgan.
Реакцията на пазарите след решението в четвъртък показва трудността на задачата, с която са натоварени ръководителите на Фед при вземането на решение за точните моменти на изходната стратегия. “Това е естествен експеримент – Фед изпитва нестабилността на пазара, коментира Етън Харис, икономист от BofA Merrill Lynch. Онова, което научиха, е, че капиталовите пазари все още са много изплашени.”
Преди август 2007 г. сконтовият процент бе определян на 100 базисни пункта над лихвата по федералните фондове – основния инструмент на централната банка за паричната политика. Когато лихвата по федералните фондове се движеше нагоре-надолу, заедно с нея вървеше и сконтовият процент с колебания около същите нива.
След избухването на кредитния крънч Фед реши да стесни спреда до 25 базисни пункта, за да улесни достъпа на банките до спешните средства на централната банка. Сега резервът започва процес по връщане към първоначалния спред.
“Затварят последните излишни източници за ликвидност, отворени в кризата”, поясни Харис.
В същото време Фед прави конкретни планове за нови драстични стъпки в бъдеще – след поне няколко месеца, в които ще затегне паричната политика и ще намали размера на баланса си, нараснал от $800 млрд. до над $2000 млрд. Фед вече изпробва в ограничен мащаб “обратните репа” – инструмент, който ще пресуши ликвидността от финансовата система и ще му позволи да заема от краткосрочните кредитни пазари в замяна на кеш.
Друг инструмент, наречен “инструмент за срочен депозит” – вид сертификат за депозит на банките, който ще направи по-изгодно за тях да държат повече пари в централната банка, вместо да ги отпускат в заеми, ще бъде изпробван през пролетта. Някои икономисти посочват, че повишаването на спреда на сконтовия процент може да направи срочните депозити още по-ефективни.
Според последния предложен план на Бернанке Фед ще стартира тези две програми, преди да започне затягане на паричната политика. Това може да се постигне, като се увеличи лихвеният процент на резервите на централната банка, който в момента е 0,25%. Ако икономическото възстановяване върви с по-бърз от очаквания темп, Фед може да увеличи лихвените проценти, докато пресушава свръхликвидността.