Полша първа ще затегне паричната си политика сред източноевропейските държави

Централната банка на Полша, чиято икономика единствена не се сви по време на кредитната криза сред всичките страни – членки на Европейския съюз (ЕС), ще бъде първата в региона на нововъзникваща Европа, която ще вдигне лихвените проценти през тази година. Това прогнозират от инвестиционната банка Goldman Sachs.

Производство близо до потенциала

„Ако лихвените проценти изобщо се покачат в тази част на Стария континент, подобно развитие определено се очаква именно в Полша – коментира в интервю икономистът от инвестиционната банка Рори Макфаркуър. – Темповете на икономически растеж се покачват, така че след няколко тримесечия вероятно ще им се наложи да вдигнат процентите.“
Полша, където производството се приближава до пълния си потенциал, ще затегне паричната си политика преди съседна Чехия, която е сред най-силно зависимите от износа икономики в този регион и по тази причина ще внимава да не подхранва потенциалното поскъпване на чешката крона, защото би застрашило напредъка на възстановяването, отбелязва Макфаркуър. Държавниците в Източна Европа, която бе най-силно засегната от глобалната криза, няма скоро да последват примера на колегите си от Западна Европа и да премахнат извънредните стимулиращи мерки, тъй като регионът им изостава от съживяването в Съединените щати и Германия, посочва специалистът.

Солидна финансова система

Икономиките на централно- и източноевропейските страни продължават да страдат от структурни проблеми, обяснява той. Полша и Чехия са сред „по-стабилните“ представители на 10-те източноевропейски членки, с които ЕС се разшири през 2004 г. Икономиките на двете държави „бяха засегнати от глобалните сътресения в търговията, но влязоха в глобалната криза със солидна финансова система, така че трусът не беше подсилен и от финансов колапс.“
Чешката централна банка може да вдигне лихвения процент в края на тази година след задействането на подобна мярка от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ), която според прогнозите на Goldman може да се очаква едва през четвъртото тримесечие на 2010 г.
Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка (ЕЦБ) редуцират закупуването на активи и затягат ликвидните условия, тъй като глобалната икономика започва да се измъква от най-дълбоката рецесия от Втората световна война насам. Австралия, Норвегия и Израел стартираха с премахване на предприетото преди това понижаване на лихвените проценти.
В Полша лицата, отговорни за държавната политика, няма да бързат с оскъпяването на паричния ресурс, прогнозира Макфаркуър. Репо лихвата в страната вероятно ще остане 3,5% до втората половина на годината, когато на два етапа ще бъде вдигната до 4%, твърди той. Чешките им колеги, които ще се ориентират по действията на ЕЦБ, могат да вдигнат репо ставката от 1% на 1,5% през последното тримесечие на 2010 г., предвижда анализаторът.
Унгария и Русия ще продължат да я свалят през тази година до рекордно ниски равнища. Унгария ще редуцира основната си лихва с три четвърти пункта на три стъпки до 5,5%, при 6,25% в момента. Руската лихва по рефинансирането ще падне от 8,75% на 7%, смята Макфаркуър.

Пъстра икономическа картина

Различните прогнози за затягането на паричната политика подчертават растящото разминаване между източноевропейските икономики. По време на глобалната финансова криза Полша и Чехия имаха свободата да стимулират икономиките си, а централните банки бързо се възползваха от дадения им шанс, за разлика от тези в Унгария и Русия.
Чехите и поляците не бяха изправени пред „класическата дилема за нововъзникващите пазари“ (отговорните лица в по-слабо развитите икономики не могат да си позволят да се борят с рецесиите чрез понижаване на лихвените проценти). В останалите страни от региона държавниците бяха принудени да компенсират за недисциплинираната фискална политика, рисковете, застрашаващи финансовата система, или упоритата инфлация, като поддържат условията на паричната политика затегнати, твърди Макфаркуър.
Унгария, която получи помощ в размер на общо $30 млрд. от институции като Международния валутен фонд (МВФ), вдигна лихвите с три процентни пункта през октомври 2008 г., за да защити падащия форинт след замръзването на местния пазар на облигации. Русия продължи да вдига основната си ставка до април миналата година дори след като икономиката й потъна в дълбока рецесия. Целта бе да парира опитите на кредиторите да използват заетите пари за спекулация с обезценяването на рублата.

Разочароващо възстановяване

В Полша рискът се състои в това лихвите да се повишат преди третото тримесечие на годината, ако новият Съвет по паричната политика се окаже „изненадващо нетърпелив“, предупреждава Макфаркуър. В момента Полша сменя деветима от членовете на основния ръководен орган на централната си банка.
В Чехия слабото възстановяване може да забави затягането на паричната политика, посочва специалистът.
„Страната се радва на доста стабилна финансова система, но напредъкът й в общ икономически план е разочароващ. Покачването на чешката крона на практика тушира ефекта от по-свободните условия, въведени в разгара на кризата“, пояснява той.
Миналата седмица чешката крона бе с второто най-високо поскъпване сред валутите на нововъзникващите икономики, като регистрира покачване от 1,3% спрямо еврото за посочения период.