По лесен запор върху банковите сметки в чужбина
Край на тромавите процедури по изпълнението върху парични вземания в чужбина. Съгласно последните изменения на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), които станаха факт на 18 януари тази година, кредиторите ще могат да обезпечават своите искове срещу длъжниците си чрез налагането на запор върху банковите им сметки в чужбина.
Със същото се цели да се спре порочната практиката за възпрепятстване на реалното изпълнение на парични задължения.
Измененията в ГПК транспонират разпоредбите на Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г., чиято цел е да се създаде процедура за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела.
Трансгранично събиране на вземания е налице в случаите, когато кредиторът ищец е с местоживеене или седалище в една държава от ЕС, а съдът, който е компетентен да разгледа делото, както и банковата сметка на длъжника, върху която се цели налагането на запора, се намират в друга държава от съюза, както и в случаите, когато компетентният съд е в една държава членка, а банковата сметка – обект на запора, в друга.
Интересното в случая е, че искането за запор на банковата сметка може да бъде отправено както до приключването на съдебното производство на всички инстанции, така и в определени хипотези след приключването му, като например след одобряването от съда на сключена спогодба между страните.
Процедурата по налагане на запора започва с подаване на искане до компетентния съд за издаването на т.нар. европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки. Същото искане може да бъде отправено както пред първоинстанционния и въззивния съд, така и пред Върховния касационен съд, в случай че делото е стигнало до този етап на обжалване. В последната хипотеза европейската заповед за запор на банкови сметки се издава от второинстанционния съд. Определението, с което се отказва издаването на подобна заповед, подлежи на последващ контрол посредством обжалването му пред по-горестоящия съд с частна жалба.
С издаването на европейската заповед за запор на банкови сметки започва същинският етап по налагането на обезпечителната мярка. Европейската заповед за запор на банкови сметки подлежи на пряко признаване и изпълнение. Или с други думи, не е необходимо да се извършват последващи процесуални действия по признаването и изпълнението й, т.нар. екзекватура, в съответната държава – членка на ЕС, което до момента водеше до допълнително забавяне на процедурата и утежняването й с разноски.
[[img:2923349]]
Компетентният орган да извърши фактическите действия по връчването на заповедта и налагането на запора е съдебният изпълнител в държавата членка, в която се намират банковите сметки на длъжника, предмет на обезпечението. Съгласно разпоредбите на ГПК и регламента съдебният изпълнител следва да следи за това запорът да бъде налаган единствено до размера на исковата претенция, като длъжникът ще бъде свободен да се разпорежда с всички суми, които превишават сумите по европейската заповед.
Регламентът предвижда също така всяка държава от ЕС да определи орган, който да отговаря на исканията на съдилищата от други държави членки за предоставяне на информация относно наличието или липсата на банкови сметки на длъжниците. В България органът, който има задължението да предоставя подобна информация на чуждите съдилища, е Министерството на правосъдието.
Защита на длъжника
Правото на налагане на запор върху банковите сметки на длъжника не е безусловно, като последният разполага със съответната защита. Длъжникът може да подаде молба за пълна или частична отмяна за заповедта за запор на редица основания, предвидени в регламента. По-значимите от тях са свързани или с пълното и частично погасяване на задължението, промяна на обстоятелствата, посочени в заявлението, отхвърлянето на иска или отмяна на спогодбата, за чието изпълнение е допуснато обезпечението, както и ако заповедта за запор на банкови сметки не е била връчена на длъжника в 14-дневен срок от запорирането на съответните банкови сметки. Определението, с което съдът се произнася по искането за отмяна или изменение на заповедта, подлежи на самостоятелно обжалване пред по-горестоящия съд.
За и против новата процедура
Като всяко ново изменение на действащото законодателство въвеждането на запора на банкови сметки в чужбина не мина, без да се чуят гласове „за“ и „против“. Основният мотив на законодателя освен задължението за привеждане на местното законодателство в унисон с европейското такова се коренеше в предоставянето на достатъчно гаранции на кредиторите за събирането на вземанията им, както и прекратяването на недобросъвестните практики и злоупотреби от страна на длъжниците. По време на обсъждането на законопроекта Камарата на частните съдебни изпълнители даде нагледен пример как в България е достатъчно длъжникът да премине границата, за да скрие доходите си от своите кредитори, информира capital.bg. С новите изменения в ГПК се очаква това да остане в миналото.
Основният мотив на противниците на промяната се корени в предварителния характер на мярката, която ще ограничи правото на граждани и фирми да разполагат със своите доходи, без да е налице влязло в сила съдебно решение срещу тях, както и липсата на изрични разпоредби, които да обезпечават евентуалните вреди, които те биха понесли вследствие на бъдещо отхвърляне на исковата претенция.
Липсата на постоянна практика до момента пречи да се даде категоричен отговор дали законодателната промяна следва да бъде определена като успешна или не, като ще е необходимо време, за да се даде реална оценка на стореното.
financebg.com