Световната икономика преди и след Втората световна войн

Всеизвестен факт е, че Втората световна война (ВСВ) е най-разрушителният въоръжен конфликт в историята на човечеството. Повечето страни, взели участие в сраженията, претърпяват огромни щети, губейки както човешки животи, така и икономическо развитие.

Конфликтът противопоставя два основни лагера – Антантата срещу Тристранния пакт. В основата на Антихитлеристкатакоалиция стои както военното, така и политическото и икономическо сътрудничество между западните съюзници, СССР и Китай.

Коалицията включва Обединеното кралство (присъединило се към пакта през 1939 г.), Полша (1939 г.), Франция (1939 г.) , Белгия (1940 г.), Гърция (1940 г.), Холандия (1940 г.), Югославия (1941 г.), СССР (1941 г.), САЩ (1941 г.), Китай (1941 г.) и няколко други по-малки държави.

Ответната страна заемат Германия (1940 г.), Италия (1940 г.), Япония (1940 г.), Румъния (1940 г.), Унгария (1940 г.), България (1941 г.) и няколко други държави.

Антантата

СССР

Съветският съюз претърпява най-тежки загуби сред всичките страни в т. нар. Антихитлеристка коалиция. Според оценки от 1993 г., актуализирани през 2010 г., общият брой на жертвите, изгубили живота си вследствие на войната, е 26,6 млн. души.

Населението на СССР се завръща на предвоенните нива чак 30 години по-късно. Икономиката на страната е унищожена. Около 25% от националното богатство е изгубено. Изцяло или частично унищожени са повече от 1 700 града, както и 70 000 села и почти 32 000 фабрики. Индикаторите за дейността в промишления и селскостопанския сектор до края на 1945 г. са били далеч под предвоенните стойности.

По време на първия следвоенен 5-годишен план до 1950 г. са отново издигнати 6 200 големи предприятия. Според официални данни през същата 1950 г. обемът на промишленото производство в СССР превишава предвоенните стойности със 73%, пише в свой анализ руският портал „Вести“. Според други оценки през 1953 г. производството на стомана в СССР се е удвоило в сравнение с нивото през 1940 г.

При селското стопанство нещата обаче не стоят толкова оптимистично. През 1945 г. обемът на производство на селскостопанските стоки е с 50% по-малък спрямо отчетеното през 1940 г. Средният добив през 1949-1953 г. пък възлиза на едва 7,7 тона продукция на хектар при 8,2 т/ха през 1913 г. Популацията на едър рогат добитък през 1953 г. пък е по-малка, отколкото през 1916 г.

Допълнително предизвикателство за възстановяването на съветската икономика е разделението на света на два враждуващи лагера. Това води до значително намаляване на външната търговия със Западните страни. В периода 1945-1950 г. съветските въшнотърговски взаимоотношения със Запада намаляват с 35%.

САЩ

Щатите не вземат пряко участие в първите години на войната в Европа. ВСВ като цяло не застига северноамериканския континент, поради което регионът избягва мащабни разрушения и масова смърт на цивилни.

Периодът за американската икономика се характеризира най-вече с Новия курс на президентаФранклин Рузвелт. Въпреки това според много експерти ВСВ помога на САЩ да се справят с последиците от Голямата депресия, започнала през 1929 г.

Програмата“Заем-наем“ – схема за подпомагане на съюзниците на САЩ, се превръща в един от най-важните източници на обогатяване на страната по време на войната. Концепцията на програмата дава на американския президент пълномощия да подпомага всяка страна, чиято отбранасе смята за жизненоважна за САЩ. Законът за „Заем-наем“, приет отКонгреса на САЩна11 март1941 г., предвижда доставените технически материали, унищожени, изгубени, но използвани по време на войната, да не подлежат на заплащане. Същевременно обаче доставеното имущество, което след края на войната е годно за употреба за граждански цели, е заплащано напълно или частично на базата на предоставени от САЩбезлихвеникредити.

Повишената роля на държавата се увеличава драстично в публичния сектор. Правителството е основен клиент в производството на оръжия и боеприпаси. Разходите се засилват с оглед на мащабното строителство на нови заводи. Покрай това започва да се развива и цветната металургия и металообработката.

В разгара на войната САЩ произвеждат 60% от цялото световно промишлено производство. През 1948 г. делът на американската икономика възлиза на 50% от световното производство на въглища, 64% – на петрол, 53% – на стомана, 17% – на зърно. След ВСВ в САЩ се концентрира и около 2/3 от световното производство на злато.

Значителна роля в реконструкцията на европейските страни и Съединените щати играе т. нар. „План Маршал“. Той е предложен от държавния секретар на САЩ Джордж Маршал в речта му в Харвардския университет през юни 1947 г.

Планът предоставя помощ на Европа, като се гарантира, че използването на средства ще бъде насочено към растеж и финансова стабилност, както и на разширяване на търговските взаимоотношения със САЩ.

Участие в плана взимат 16 европейски държави, включително Великобритания, Франция, Италия, Западна Германия и няколко други страни. В рамките на 4 години САЩ отпускат по програмата приблизително 13 млрд. долара.

Повече от две трети от тази сума в крайна сметка се изразходва за закупуване на американски стоки. Благодарение на Плана Маршал САЩ укрепват позициите си на европейския пазар и се отървават от излишната продукция в страната.

Великобритания

Икономиката на Британската империя навлиза с множество колебания във ВСВ. Националното стопанство работи неравномерно – от една страна в нови индустрии се наблюдава увеличение, но от друга старите стълбове на местната индустрия се намират в стагнация. Наблюдава се намален въгледобив и производство на желязо.

ВСВ допълнително отслабва Великобритания. По време на войната страната губи около една четвърт от националното си богатство. Разходите по военните действия възлизат на приблизително 25 млрд. паунда. Това неминуемо довежда до утрояване на британския публичен дълг в периода 1940-1945 г.

Дейността на британската въгледобивна промишленост намалява с 21 на сто. Същевременно данъчното бреме на глава от населението се покачва повече от три пъти, а разходите за живот скачат със 72 на сто.

В годините малко след войната Великобритания действително е на ръба на фалита. Тя е спасена само и единствено от англо-американското споразумение за кредитиране, в преговорите за което участва и нашумелият тогава икономист Джон Мейнард Кейнс. Последният транш за изплащане на кредита бе осъществен от Лондон през 2006 г.

Въпреки че през вековете много страни са били под влиянието на Британската империя, разпадането на колониалната система видимо довежда до силно избледняване на икономическите позиции на поданиците на Кралицата.

Тристранният пакт

Германия

През 1939 г. делът на военно-промишления комплекс в общата брутна продукция на Германия достига 80%. Страната е първа в света по отношение на машините, като производството достига внушителни 1,7 млн. през 1941 г. Като цяло, производство на военно оборудване и оръжия стимулира развитието на тежката промишленост.

По време на ВСВ нацистка Германия губи и последните наченки на пазарен принцип на развитието на икономиката. Тя практически се превръща в едно промишлено-милитаризирано стопанство. И все пак въпреки общото милитаризиране на германската икономика тя привидно не в състояние да отговаря напълно на нуждите на фронта. От края на 1943 г. Германия започва да изпитва сериозни затруднения във всички индустрии. Държавата усеща недостига на суровини, горива, човешки и финансови ресурси. От втората половина на 1944 г. нататък промишленото и селскостопанското производство започва да намалява рязко.

Военното поражение довежда страната до пълен икономически колапс. През 1946 г. промишленото производство в Германия спада до 1/3 от довоенното равнище. Производство на сурова стомана например намалява седем пъти, а това на въглища спада повече от два пъти.

Почти 25% от германската територия е анексирана от съюзниците. Страната е разделена на четири зони на влияние – на СССР, САЩ, Великобритания и Франция.

В началото на следвоенните години съюзниците решават да ограничат промишления потенциал на Германия. От 1950 г. тя е лишена от 706 големи промишлени предприятия, което свива потенциала за производство на стомана с 6,7 млн. тона.

САЩ, СССР и Великобритания следват политиката на „интелектуални репарации“. От Германия се изнасят всички най-нови технологии и патенти. Според експерти общата стойност на изнесените технологии и патенти от Германия към Съединените щати и Великобритания достига приблизително 121 млрд. долара по текущия курс на зелените пари.

Въпреки това в рамките на Плана Маршал и общото желание за възстановяване на европейската икономика Вашингтон достига до заключението, че без възстановяване на Германия целите няма да бъдат постигнати. В резултат на това Берлин също е включен в програмата за икономическо подпомагане, което носи на страната общо 3,1 млрд. долара.

Италия

Италия претърпява сериозни материални щети по време на войната. Много индустриалци предупреждават Мусолини, че страната не е готова за дълга война. В същото време италианската армия не разполага със същото ниво на въоръжение като германската.

Още от 1943 г. нататък италианската икономика е в състояние, близко до колапс. До края на 1945 г. обемът на промишленото производство възлиза на едва 25% от довоенните цифри. Налице е висока инфлация. Размерът на дълга достигна 1 трлн. долара – десет пъти повече от сумата на годишния национален доход на Италия.

В същото време италианската промишленост и селското стопанство преминават под контрола на Германия. Въпреки острия недостиг на работна ръка на Апенините по искане на Хитлер в Германия с цел принудителен труд са изпратени повече от 500 000 италиански работници.

След края на войната Италия е принудена да изплаща репарации на СССР, Югославия, Гърция и редица други страни. Бързото покачване на италианската икономика в следвоенните години спомага за раздвижване на вътрешното и външното търсене. В допълнение в периода на следвоенното възстановяване Италия остава страната с най-ниските заплати в Западна Европа.

Италианската икономика достига предвоенното си равнище на промишленото производство през 1948 г. При селското стопанство пък това се случва през 1950 г. Сравнително бързото възстановяване отново идва благодарение на Плана Маршал, от който печелят компании като Fiat, Falk и други.

Япония

Сред участниците във фашисткия блок Япония е на второ място след Германия по икономическо развитие. Войната засилва индустриално-аграрната власт в страната, увеличавайки дела на тежката индустрия. Повишава се концентрация на производството и капитала. Налице е процес на бързо засилване на държавния монопол за сметка на реалния капитализъм.

До началото на ВСВ Япония е една от най-големите колониални сили в света, заемайки огромни територии в Азия и Тихия океан с обща площ от около 5,6 млн. кв. километра и население от над 190 млн. души. Преди войната японският търговски флот е на трето място в света след тези на САЩ и Великобритания.

Въпреки това краткотрайният успех в началния етап на ВСВ по-скоро създава проблеми на Токио. Япония, подобно на другите членове на фашисткия блок, надценява силата си. С течение на времето Страната на изгряващото слънце започва да изпитва все по-силен недостиг на горива, суровини и храни.

Преломен момент е използването на ядрени оръжия от САЩ, което поставя Япония на колене. Държавата практически капитулира.

Към 1945 г. около 25% от промишлените предприятия в Япония са унищожени. Загубени са колонии, военноморски и търговски флотилии. Нивото на промишленото производство в началото на 1946 г. възлиза на едва 14% от предвоенните стойности. Селскостопанската продукция намалява с повече от 60% спрямо показателите в периода 1934-1936 г. Обемът на пари в обращение скача четири пъти през 1945-1947 г.

Години след края на ВСВ за всички е ясно, че Тристранният пакт очевидно е надценил военните и икономическите си възможности. Стратегията на водене на светкавични военни действия проработва само срещу по-слабите държави.

В момента светът се намира в доста деликатна ситуация. Мнозина експерти посочват възможността за нова глобална война като напълно реална. С оглед обаче на цялостното развитие на стопанския цикъл по време и непосредствено след ВСВ е ясно едно – никой няма полза от подобни войни. Най-малко облагодетелствани със сигурност са милионите невинни преки и косвени жертви.