Страх и предразсъдъци в еврозоната

Технически детайли са били дискутирани на срещата на финансовите министри на еврозоната в понеделник вечерта – твърди председателят на Еврогрупата, люксембургският премиер Жан – Клод Юнкер. Били са разгледани различни идеи за новия кризисен механизъм за еврозоната. Но в крайна сметка – и по изключение – не се е стигнало до някакво конкретно решение, обяснява Юнкер. Споровете продължават – коментира Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Сред въпросните нови идеи за реформиране на еврозоната на първо място е било допълнителното подсилване на „спасителния чадър“ за държавите, ползващи единната валута, като фондът EFSF сега е в размер на 750 млрд. евро.
По думите на Юнкер, в еврозоната така или иначе няма да се вземат бързи решения, тъй като в момента няма горяща нужда да се прави нещо на всяка цена. Няколко дни наред съветниците на Европейската централна банка коментираха, че фондът за гарантиране стабилността на еврозоната трябва да бъде с увеличен размер. Също и от МВФ постъпват подобни сигнали, но Юнкер не е пожелал да коментира това.
Снощи са били дискутирани още и проблемите на Испания и Португалия, като според Юнкер програмата за икономии на испанското правителство е „впечатляваща“, а в Португалия има напредък.
Сред основните противници на идеята за увеличаване размера на гаранционния фонд на еврото е Ангела Меркел. Германският канцлер настоява, че засега няма необходимост от подсилване на спасителния чадър, тъй като до този момент само Ирландия е прибягала под него. Ирландия ще получи от гаранционния фонд 60 млрд. евро, така че повод за притеснения няма. FAZ напомня, че канцлерът на Австрия Вернер Файман в интервю заяви, че не изключва Испания също да прибегне до услугите на гаранционния фонд.
Меркел настоява решението на дълговата криза да се търси вътре в страните и да се извършва по план. В противен случай несигурността на пазарите само ще нараства – подчертава тя.
Друго нещо, с която могъщата дама не е съгласна в момента, е емитирането на общи еврооблигации от различните страни по еднакви условия. Според нея, различните лихви по държавния дълг в еврозоната са само стимул за страните да се опитват да стават по-добри, като отговарят на критериите за финансова стабилност на Европейския съюз.
Еврооблигацията е сред темите, които Юнкер беше посочил, че ще се разглеждат от Еврогрупата. Подкрепа му дава италианският финансов министър Джулио Тремонти, който отдавна предлага да се въведе единен образец за европейска облигация.
Според Юнкер и Тремонти, спасителният чадър, който беше учреден по време на гръцката дългова криза, трябва постепенно да се трансформира в европейска дългова агенция, която да емитира облигации за нуждите на цялата еврозона. Тази дългова агенция ще покрива 50% от допълнителното финансиране на страните, а в случай на криза – и до 100%. Въпросът предстои да се разгледа и на срещата на върха на европейските лидери другата седмица. Относно стимулите за страните „да стават по-добри“, подобни стимули също могат да се предвидят при дизайна на новата европейска институция.
Но германският финансов министър Волфганг Шойбле е намерил юридически мотиви да отхвърли идеята на Юнкер /от която Германия очевидно ще загуби, тъй като цената на дълга за Германия в момента е сред най-ниските в световен мащаб/. Комисарят Оли Рен от своя страна коментира, че идеята за дългова агенция е „интелектуално възбуждаща“, независимо че страните членки до този момент многократно са я отхвърляли.

tmp = Get_Cookie(„article_fontsize“);
if(tmp != null && tmp > 9) {
document.getElementById(„contenttext“).style.fontSize = tmp + „px“;
document.getElementById(„contenttext“).style.lineHeight = (parseInt(tmp) + 4) + „px“;
}

Финанси