Тайното споразумение е заради опити да се сринат 2-3 банки
В петък по време на парламентарния контрол финансовият министър Симеон Дянков съобщи, че през миналата година между правителството и БНБ е било подписано тайно споразумение за депозиране на 1 млрд. лв. от фискалния резерв в търговски банки. От изказванията на вицепремиера и на неговия предшественик във финансовото ведомство Пламен Орешарски стана ясно, че подобно споразумение има, но не стана ясно дали то е било подписано през пролетта или през есента на миналата година, нито кои финансови институции са били визирани.
По-късно в петък БНБ пусна своята позиция, която обаче не даваше отговор на някои въпроси. Темата получи свое продължение и в събота от изказване на министър-председателя, който директно заплаши, че ако с темата продължи да се злоупотребява, то той с риск да «събори” държавата, щял да извади въпросните решения между БНБ и финансовото министерство.
DarikFinance.bg потърси днес позициите по темата на водещи български финансисти и банкери по темата.
Виолина Маринова, председател на Асоциацията на банките в България
– Нямахме информация за подобно споразумение, а и не сме ползвали подобна помощ от БНБ Наистина не сме имали информация. Предполагам, че това споразумение е предизвикано вследствие на информацията за кризата от Запад, като мярка, ако евентуално някоя банка има някакви ликвидни затруднения. Аз доколкото знам, не сме се възползвали от такава помощ от страна на БНБ и от Министерството на финансите, това е моята информация. Относно това, че 17 банки са използвали бюджетни средства, според мен това са бюджетните сметки, които банките обслужват и 100% са гарантирани с ДЦК във всяка една от тези банки.
Милен Велчев, министър на финансите в кабинета на Симеон Сакскобургготски.
Споразумението вероятно е целяло предпазване на банковата система в случай на криза. Поводът за дискусиите и предполагам споразумението бе затрудненото положение в Западна Европа
Защо се е стигнало до подписване на подобно споразумение според вас?
Отговорът е много лесен. Спомняте си, че преди около година – година и няколко месеца, в повечето западноевропейски страни, също така и в САЩ, редица от банките бяха в изключително затруднено положение и се наложи много от тях да бъдат спасявани от своите правителства. Тогава възникна въпросът – какво ще прави БНБ и съответно Министерството на финансите, ако подобна ситуация се случи и в България. Слава Богу, това не стана, но никой нямаше право да седи и да чака това да се случи и тогава да мислим как да реагираме.
Проведе се една дискусия между БНБ и Министерството на финансите с участието на министър-председателя, със знанието на партиите от коалицията, но не с тяхното директно участие. Предполагам, че в хода на тази дискусия се е стигнало до това споразумение, което аз не съм виждал. Но, както се казва, няма и нужда да бъда съпричастен към него. И предполагам, че са се договорили действия между финансовото министерство и централната банка по използване на една част от резерва за стабилизиране на търговските банки в случай на нужда.
Тук възниква един казус, ако все пак приемем, че това споразумение е било подписано през пролетта, през май, не е ли странно, че до късната есен правителството отричаше България да е в криза?
Това какво е твърдяло правителството е съвсем различен въпрос, защото ние от НДСВ още през лятото заявихме, че в България предстои криза. Наличието на такова споразумение не означава непременно, че сме в криза. Споразумението, доколкото разбирам, е целяло предпазване на банковата система в случай на криза. А такава, пак казвам, слава Богу, поне в банковата система не се появи.
Т.е. и вие смятате, че целта на споразумението е превантивна ?
Да.
Като експерт Ви питам, дали банковата система тогава е била под някаква заплаха, защото, включително и когато Вие бяхте финансов министър имаше периодично слухове за обезценяване на лева, за неговата девалвация или пък е имало някаква друга причина? Затруднена банка или банки?
Не, доколкото знам поводът за тези дискусии и предполагам споразумението бе затрудненото положение в Западна Европа. Както знаете, повечето банки в България са собственост на западноевропейски банки. Би било безразсъдно правителството и БНБ да стоят със скръстени ръце виждайки какво става там и да не предприемат адекватни мерки с превантивна цел.
Емил Хърсев, финансист, подуправител на БНБ до 1996 г.
Държавата не може да седи и да гледа, ако банките имат проблеми. Освен това в България имаше опити за злепоставяне на 2 или 3 банки и за падане на борда чрез дезинформации. Въпросът за това дали е имало или не споразумение сякаш отпада след позицията на БНБ.
Но тогава възвиква въпросът защо се е налагало подобно споразумение?
Налагало се е поради простата причина, че държавата не може да седи безучастно и да гледа, в случай, че банки в страната имат проблеми. Тя трябва да може да реагира в случай на криза. Относно въпросът защо такова споразумение е било сключено далеч преди кризата и врачки ли са били в БНБ и в Министреството на финансите да го сключат преди кризата да избухне в света. Просто припомням историята, имаше опити по това време за злепоставяне на банки чрез класически методи за дезинформация, опасенията за това, че валутният борд ще бъде отменен, че левът ще бъде девалвиран към еврото, изобщо все опити за външно разтърсване на банковата система. Те далеч предхождаха кризата. И датата на сключване, която бе оповестена в медиите, горе-долу говори за този период.
Да не правите някаква аналогия с преди 10 и повече години?
Не, не, припомням само за няколкото опити през 2008 г. за пускане на слухове, засягащи определени банки, както и слухове за девалвиране на лева и отмяна на валутния борд.
Това означава ли, че все пак е имало, нека да не е за цялата система, но е имало финансова институция или институции, които са били под някаква заплаха?
Под натиск на дезинформация, както много добре знаете – да. Това не е ново за вас.
По-скоро интересно е защо подобно споразумение е сключено през май, а дори и през октомври м.г. правителството отказваше официално да признае, че имаме криза?
Защото световната финансова криза е едно нещо, а опитите, в смисъл чисто политически причини да друсат дървото, е съвсем друг процес.
А кой друса дървото?
Стига да знаех бих го съобщил веднага на Главния прокурор. Но както знаете се ползваше един сайт.
Все пак Вашите предположения, ако не за имена, то от кои среди идват тези провокации?
Не ще да е била управляващата тогава тройна коалиция и нейните съставни части, те са на опозицията. Но така или иначе това обаче не е тема на разговора на тема – споразумението между БНБ и Министерството на финансите. Това са някакви задачки вероятно на любители на детективи на политически сценарии.
Законът за БНБ позволява ли подобно действие според вас?
Да, позволява, защото става въпрос за разпореждане на принципала – правителството чрез Министерството на финансите чрез собствения му фискален резерв. И не става въпрос за каквото и да било за разпореждане със средства, които са обект на резервите на борда.
Премиерът каза в събота, че има документи, които могат да съборят държавата – какви ли документи има при Бойко Борисов?
Не знам, не знам. Във всеки случай не вярвам държавата да може да бъде съборена с документи. Поне така си мисля, но не мога да си представя що за документи са това.
Според Вас само за една финансова институция ли е бил проблемът? Съвсем не.
Според мен след като правителството се сблъска с една такава вълна от инсинуации, които засягаха доколкото си спомням поне 2 или 3 финансови институции в България, както и изобщо за валутния борд, вероятно се е замислило за това да има подготвен механизъм на реакция в случай, че подобни атаки се повторят. И допускам, че това е била целта на сключване на подобно споразумение – как именно да се действа в такъв случай – БНБ като агент на правителството да ползва средствата на правителството, най-вероятно с предварително съгласие на министъра на финансите да може да реагира веднага като добави ликвидност в банковата система.