Ценовият скок е търговски блъф
От 1 януари имотите ще тръгнат надолу за ужас на брокери и строители
Съдете частните монополисти, съветва Емил Хърсев
Финансисът Емил Хърсев е един от авторитетните консултанти в България. Бил е подуправител на БНБ в първите години от икономическия преход. Консултантската му компания „Хърсев и ко“ е добре позната на инвеститорите в Европа и САЩ. „Стандарт“ потърси мнението за дебатите около евентуален скок на цените при влизането ни в ЕС и скандалите с енергийните и топлофикационните дружества, както и останалите частни монополисти
Емил Хърсев
фото „Стандарт“- Г-н Хърсев, все по-упорито се говори за скок на цените след 1 януари 2007 г. Дори премиерът Станишев се зае да успокоява хората и се закани на спекулантите. Има ли пазарна логика за драстично поскъпване на основните стоки при влизането ни в Евросъюза?
– Ако някой тук си прави такава сметка, не е познал. Очакванията за ръст на цените са просто една мечта на някои търговци, които се надяват на лесни печалби от спекула. Струва ми се, че нищо няма да се промени – нито като пазар, нито като търсене, непосредствено след присъединяването към ЕС. Все пак ние не сме Чехия, Полша и Унгария, където жители на съседните страни идваха с влакови композиции да пазаруват евтино. И там дори това беше сравнително за кратко време. Във всички тези страни през първата година след присъединяването инфлацията е била по-ниска, отколкото в последната година преди присъединяването. Още повече че при нас предсрочно преизпълнихме плана за акцизите, като изнесохме увеличението им една година по-рано. Вече стигнахме и задминахме средните нива на Европа във всички акцизни стоки.
С влизането в общността
–––––––––––––––––––––––––––
пазарът ще стане още по-отворен
–––––––––––––––––––––––––––
отколкото до момента, най-вече поради повишената сигурност. Той много бързо ще реагира на вноса на стоки. По-скоро би трябвало да се очаква дори умерено спадане на някои основни цени.
– Какво може да поевтинее с влизането ни в ЕС?
– Най-вече цените на инвестиционните стоки. Причината е, че се променя режимът на облагане с данък върху добавената стойност. Стоките минават границите вече без този данък и инвестицията не се товари с 20% отгоре от самото начало. Имотите при всички положения през следващата година също ще поевтинеят, колкото и да ги задържат собствениците и строителните предприемачи в очакване на по-високи цени в ЕС.
– Спадът на инвестиционните стоки ще предизвика ли чувствително повишение на икономическия ръст?
– Така се надяваме всички.
– Въпреки че не е явление от вчера, все повече тревога предизвиква терорът на частните монополисти. Вече избухнаха скандали с Енергото и топлофикациите за надути сметки. Защо се стигна дотук?
– Защото трябва да се печели на всяка цена. Монополът
–––––––––––––––––––––––––––
е най-сигурният способ за печалба
–––––––––––––––––––––––––––
на тези, които инвестират в придобиване на концесии например. Монопол има навсякъде в Европа. Просто това е най-добрият начин за печелене. Друг е въпросът, че една държава би трябвало да си прави сметка в кой момент да продава монополните структури. Нашата не си направи никаква такава сметка. Затова сега ще платим веднъж, а после ще си го платим пак. Понеже ще си ги купим обратно в един момент.
– Какъв може да бъде контролът над частните монополи?
– Има си регулатори, има законови основания за контрол върху ценообразуването. – Според родни политици с влизането в ЕС държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която сега контролира цените на тока и водата, трябва да бъде закрита?
– Не виждам защо ще трябва да отпадне. Навсякъде, където има монопол, има и механизъм за регулиране. Дали ще отпадне една комисия и ще се създаде друга, и как ще се нарича тя, не е толкова важно. Контролът върху монополното ценообразуване не е отпаднал никъде по земята.
– Смятате ли, че имаме нужда от специално антимонополно законодателство?
– България си има антимонополно законодателство. Нужда от друго нямаме, просто трябва да го спазваме. Имаме и комисия за защита на конкуренцията с ясни правомощия, която добре работи. Просто всеки трябва да си знае правата. Друг е въпросът, че този вид комисии са особена юрисдикция, по-скоро наподобяващи на съд. В смисъл, че те трябва да се сезират, когато някой намира да са му нарушени правата от нелоялна конкуренция например.
– Смятате ли, че българинът не си знае правата, или ако ги знае, не знае как да ги защитава?
– Може би за някои от нас е прекалено скъпо да си защитават правата. Но, общо взето, ние се очертаваме като нация, която доста често и с удоволствие се съди. Следователно може да се каже, че си знаем правата и в рамките на икономическата логика се възползваме от тях. Но, разбира се, има нужда от време. Най-малкото за да минат първите прецеденти, за да стане по-предсказуема системата. Даваш пари за държавни и съдебни такси, за адвокати, но знаеш какво ще постигнеш, може да пресметнеш.
– Непосилна ли е според вас за българския бизнес конкуренцията, с която ще се сблъска в Европейския съюз?
– Мисля, че му е абсолютно по силите, защото българският бизнес от 1997 г. насам беше оставен сам да се справя, както може, със същата тази конкуренция. Каквото лошо можеше да му се случи, то вече стана.
–––––––––––––––––––––––––––
По-страшно не може да се случи
–––––––––––––––––––––––––––
– Има ли опасност и България да бъде щурмувана от куфарни търговци, които да изкупят евтините ни стоки, както правят сега доста гърци в Петрич и Сандански?
– Те не са толкова многобройни. Ние нямаме съседи от старите членове на ЕС освен Гърция. А тя е една от страните с най-ниска покупателна способност в съюза и не мисля, че ще ни създаде някакъв страхотен проблем. Това не са набезите на половин Австрия и половин Германия, съответно към Унгария и към Полша, както беше.
– Има индикации, че спекулантите очакват много солидни печалби от влизането ни в ЕС. Че се запасяват с имоти и земи, за да ги продадат след това скъпо?
– Мисля, че каквото можеше да се вземе, вече се взе. Има едно такова правило по борсите, то гласи: „Купувай слухове и продавай факти“. Фактите вече ги продадоха. Докато беше слух, че ще станем членове на ЕС, който можа, го купи и сега вече единствената логика е да продава. Разбира се, някой ден постепенно и бавно цените на недвижимостите в България ще станат като в Будапеща и Прага: 2000-2500 евро за кв.м. Но това ще стане, когато и наемите, и заплатите, изобщо цялата икономическа среда предполага подобна издръжка на недвижимостите. Качеството също трябва да се изравни с онези имоти, за които се плащат такива пари. Така че според мен няма нещо радостно, което да се случи с цените на апартаментите и офисите непосредствено след 1 януари. Напротив, аз бих очаквал най-накрая нормализиране на пазара, което означава достигане на максимално ниво на съпротива на пазара и съответно падане на цените на имотите.
– Може би ще има скок само на нивите?
– За абсолютно всяка земя икономистите знаят формулата, по която се изчислява нейната стойност. В зависимост от това, колко се продават картофите и се приспаднат разходите за производството им, се определя цената на една картофена нива. Ако, разбира се, най-добрата употреба на това парче земя е на него да се садят картофи.
Съотношението наеми към цени на апартаментите пък доказва, че примерно един имот се изкупува средно с около 200 месечни наема. В повечето страни в Европа и в САЩ това става с около 100 наема. Което не означава, че наемите са ниски. Те са такива, каквито са, защото търсенето ги определя.
Валерия Стойкова