ЦЕНТРАЛНИТЕ БАНКИ НЕ ПОДВЕДОХА ПАЗАРИТЕ
Федералният резерв повиши на 1 ноември основната лихва на САЩ с още 25 базови точки и тя вече е 4%, каквито бяха и прогнозите на икономистите. След съвещанието си паричният комитет на щатската централна банка увери за пореден път, че ще продължи да увеличава лихвените проценти с „умерена“ скорост. Това е дванадесетото поред лихвено повишение от юни 2004 г. насам. По оценка на централните банкери високите цени на енергията и разрушенията, нанесени от ураганите, временно са забавили ръста на брутния вътрешен продукт и на заетостта, макар че подходящата парична политика и стабилното повишение на производителността на труда подкрепят икономическата активност. Отново бе подчертана опасността от инфлационен риск, произтичаща от високите цени на енергията и на други разходи, въпреки че базовата инфлация и дългосрочните инфлационни очаквания остават под контрол.
В момента основната лихва на САЩ е на най-високото си ниво за последните четири години. БВП на страната е нараснал с 3.8% през третото тримесечие, а индивидуалното потребление – с 3.9 процента. Същевременно, в периода юли-септември, разходите за работна ръка, които са ключовата мярка за инфлационен натиск, са паднали с 0.5% на годишна база, а производителността на труда е била с 4.1% по-висока (икономисти очакваха 2.6% ръст на показателя през третото тримесечие). Производителността в производствения сектор се е повишила с 4.5%, а разходите за единица труд са намалели с 1.6 процента.
Независимо от тези благоприятни цифри индексът на цените в САЩ се е увеличил от 78 пункта през септември на 84 през миналия месец, а строителните разходи през септември са се повишили с 0.5 процента. Националната асоциация по управление на покупките в Чикаго оповести на 31 октомври, че нейният бизнес барометър, който се основава на данни, получавани от фирмени ръководители, се е увеличил от 60.5 точки през септември на 62.9 през миналия месец. Това е поредното доказателство, че щатското стопанство се възстановява от пораженията, които нанесе ураганът „Катрина“. Индексът, изчисляван от Института за управление на предлагането, пък е бил 59.1 пункта през миналия месец, като всички стойности над 50 са белег за растеж.
Икономисти обръщат внимание, че инфлационно коригираната стойност на индивидуалното потребление в САЩ е паднала за втори пореден месец през септември – с 0.4% в сравнение с август. Корекцията е направена, за да се „отсее“ влиянието на по-високите цени на енергията. Преди нея потреблението е отчело 0.5% ръст. Изчистените от инфлацията стойности показват, че скъпите енергийни продукти оставят по-малки пари за харчене на американските домакинства. Доходите обаче, коригирани от влиянието на ураганите, са се повишили с 0.5% през септември след 0.3-процентен ръст през август.
На поредното съвещание на управителния си съвет Европейската централна банка остави без промяна – 2%, основната лихва на еврозоната за 29-и пореден месец. Решението е продиктувано от опита на банкерите да стимулират икономическия растеж на общността. Същевременно инфлацията съвсем не е по вкуса им. От февруари насам годишната й стойност е над зададения от ЕЦБ таван от 2%, като през октомври тя достигна 2.5 процента. Другият фактор, от който се ръководят банкерите при определяне на лихвената си политика, е ръстът на „широките“ пари М3, който през миналия месец е бил 8.5% – прекалено висок за комфорта на ЕЦБ. Все пак базовата инфлация (без цените на енергията и храните) е била едва 1.4% през септември.
На пресконференция във Франкфурт след съвещанието на управителния съвет шефът на ЕЦБ Жан-Клод Трише заяви, че „банката е готова да се намеси по всяко време“, за да повиши лихвата. „Рискът от инфлация расте“, подчерта Трише и коментира, че в момента банкерите обсъждат плюсовете и минусите на евентуално лихвено увеличение. Тонът му не беше толкова категоричен, колкото очакваха валутните търговци, и еврото леко „омекна“ към щатския долар.
В края на октомври експерти от швейцарския банков първенец „Ю Би Ес“ заявиха, че очакват ЕЦБ да повишава основната си лихва с по четвърт процент през последния месец на тази година и през март, юни и септември идната, за да пребори инфлацията. Английската банкова групировка „Ейч Ес Би Си“ прогнозира лихвено повишение през януари 2006 г., а Елга Бартч – икономист от лондонското поделение на щатската инвестиционна банка „Моргън Стенли“, смята, че ЕЦБ ще увеличи основната лихва с 25 базови точки – на 2.25%, още през декември.
Икономическите вести от еврозоната бяха оптимистични. Промишленият продукт на общността се е увеличил през октомври до най-високата си за последните 13 месеца стойност. Индексът, следящ показателя, е достигнал 52.7 точки през миналия месец срещу 51.7 през септември. Ръст отчита и секторът на услугите, като неговият индекс се е повишил от 54.7 пункта през септември на 54.9 през октомври.
Безработицата в Германия е намаляла през миналия месец до 11.6 процента. Основната причина е, че местните компании са наели повече работници на непълен работен ден, в резултат на което броят на безработните е паднал с 36 хил. души до 4.8 млн., съобщи на 2 ноември Федералната агенция по труда. Нейните експерти очакват средното равнище на останалите без работа да намалее до 4.85 млн. души през 2006-а срещу прогнозираните 4.9 млн. средно през тази година. Агенцията основава прогнозите си на 1.25% икономически растеж.
Нефтът и политическите боричкания са натиснали продажбите на дребно в Германия през септември. Те са се понижили с 1.6% в сравнение с август и с 0.7% на годишна база. По изчисления на финансовата агенция „Ройтерс“ продажбите на дребно в страната през третото тримесечие са намалели с 1.4% в сравнение с второто.
У нас междубанковият валутен пазар беше активен. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 229.4 млн. евро (449 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 9.6% от купената и продадена валута