Швейцарците решават дали да въведат безусловен месечен доход

Всеки жител на Швейцария ще има гарантиран месечен доход от 2500 франка (около 2250 евро), ако предложението бъде одобрено на специален референдум днес, разказва „Гардиън“.

Формулировката на въпроса е доста неясна – настоява се за промени в конституцията на страната, които да въведат „безусловен базов доход, гарантиращ хуманното съществуване и участието на цялото население в обществения живот“.

Авторите на инициативата посочват, че предложението за 2500 франка на възрастен (и 625 франка за дете) е само „работен вариант“.

Зад идеята стоят артисти, писатели и интелектуалци: публицистът Даниел Щрауб, бившият правителствен говорител Освалд Сиг, рапърката Франциска Шляпер, по-известна като „Биг Зис“, и др.

Според Щрауб и колегите му фиксираният месечен доход ще даде възможност на хората да се занимават с важни дейности, които не са стимулирани от бизнеса – като опазването на околната среда и противодействието на климатичните промени. Освен това ще бъде увеличено и заплащането на работниците в сектори, където няма много желаещи за работа.

Плакат на площад в Женева дни преди референдума. Надписът гласи: „Какво ще праивш, ако някой вече се е погрижил за доходите ти?“

Ако идеята за безусловния базов доход и неговия размер бъдат одобрени, ще се наложи Швейцария да увеличи финансирането на системата за социални помощи. По прогнозни данни на правителството въвеждането на безусловен доход ще струва на бюджета 25 млрд. франка, които властите предлагат да бъдат събирани чрез вдигане на данъците. Някои активисти предлагат налози върху финансовите трансакции.

Макар да не е съгласен с някои от изчисленията на правителството, Щрауб признава, че гарантирането на месечен доход ще струва около една трета от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. В момента Швейцария отделя около 19.4 % от БВП за социалната сфера, което е под средното ниво за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Според последните проучвания около 60% от избирателите са срещу предложението, но въпреки това Щрауб мисли, че кампанията е постигнала някои от целите си. „Преди 5 години хората, чували за идеята за безусловен базов доход, едва ли бяха повече от стотина души. Днес навсякъде има дебати по темата, а подкрепата за прелдожението расте“.

Идеята за безусловен базов доход се обсъжда и в страни като Финландия и Холандия. За разлика от Швейцария, във Финландия предложението се ползва от подкрепата на правителството (коалиция между консерватори, либерали и популисти). Премиерът Юха Сипиля поръча на националната осигурителна агенция да проведе експеримент и да установи дали безусловният базов доход ще намали бюрокрацията и ще подобри социалната система, така че да се гарантира устойчивост на публичните финанси.

Правителството на Юха Сипиля във Финландия обмисля швейцрски експеримент през 2017 г.

Предварителен доклад показва, че засега правителството леко се е отдръпнало от идеята и ще пробва въвеждане на частичен гарантиран доход, тъй като в противен случай разходите ще са твърде големи. Така през 2017 г. се очаква 180 000 финландци да получават гарантирано всеки месец между 500 и 700 евро – доста под средните месечни доходи, които се движат около 2 700 евро.

Предвид че социалната система на Финландия е подобна на другите скандинавски държави, въвеждането на по-малък месечен гарантиран доход (като гореописания) ще намали социалните разходи на страната, които в момента възлизат на около 31% от БВП.

Аналогичен експеримент през 2017 г. се очаква и в Холандия.

dnevnik.bg