Financial Times: Войната на олигарсите
Русия отново заложи на „енергийното оръжие“, за да сплаши съседна Украйна и предизвика сериозна газова и енергийна криза в Европа, пише в днешното си издание в. „Financial Times“.
Руските енергийни заплахи се превърнаха в обичайно явление през последните години, тъй като спорът между Русия и Украйна започна още в началото на 90-те години на миналия век. Засега Путин и „Газпром“ не са спечелили газовата война и няма и да успеят да го направят.
Съветската газова индустрия се зароди в Украйна още през 30-те години на ХХ век, след като там се концентрира строежът на инфраструктурата за газови доставки. Украинската територия се превърна в ключово звено от веригата на тръбопроводите и изместването на фокуса към Западен Сибир не повлия това.
Разбира се, Украйна също зависи от Москва. За да поддържа силно развитата си тежка индустрия, Киев зависи от доставките на природен газ. Тази взаимна зависимост дава възможност на двете страни, в случай на конфликт да прекратяват транзита на синьо гориво ида си дават уроци по сила.
Украйна не можа да приеме, че с края на Съветския съюз дойде и краят на нейните „газови привилегии“. В началото на 90-те години на миналия век Русия направи плах опит да си потърси парите за потребения природен газ и така и не ги получи. Когато през 1992 г. Москва врътна кранчето на Киев, Киев го върна, като спря транзита за Европа. И така – та до днес.
Въпреки патовата ситуация, Русия няма алтернатива да прекрати доставките на природен газ през територията на бившата си република за дълго време, защото това застрашава износа и приходите от него. Москва дори дава 20 на сто от транзитния газ на Украйна, като с него всъщност заплаща транзитната си такса.
От „Газпром“ отдавна осъзнаха, че няма да видят пари за газовите доставки през Украйна. Ето защо те се спряха на „решението“ да предложат по-ниска цена на клиентите, ако те заплащат директно на друг украински доставчик, свързан с руския газов гигант.
Сътрудничеството между газовата компания и провителствата предполагаше реализацията на 30 млрд. куб. м. природен газ годишно. Упълномощените посредници, обаче, значително се облажиха. В Украйна дори политическите битки станаха с цел да влезе опозицията в търговията с газ.
Премиерът на Украйна Юлия Тимошенко започна кариерата си именно в газовия сектор, а про-рускиятопозиционен лидерВиктор Янукович оглавяваше един от най-големите индустриални потребители на синьо гориво и това не е никаква случайност.
Докато светът се фокусира върху газовата война, то истинската битка се провежда дискретно под повърхността на нещата. Спорят няколко олигарси от Москва и Киев, които спретнаха едно грандиозно „куклено шоу“.Това прави притеснениятаза използване на „газовото оръжие“ от страна на Русия неоснователни, тъй като всички са наясно, че Москва зависи от износа за Европа.
Транзитът на синьо гориво носи огромни приходи на Русия, както и дългогодишни стабилни инвестиции в нужната за това инфраструктура. По-притеснително е това, че двете правителства толерират използването на политическите ешелони и инфраструктурата като инструменти в защита на частни интереси.