New York Times: Най-кратката банкова криза в историята

Опашките от паникьосани вложители в София се изпариха с бързината, с която се появиха в това, което може да се нарече най-кратката банкова криза в историята. Това пише американският в. New York Times (NYT) във водеща статия „В България корупцията и недоверието превръщат обещанията в страдание“ на международното си издание във връзка с паниката, в която хиляди изтеглиха депозитите си от две банки, цитиран от БТА. В град, където конспиративните теории са толкова разпространени, колкото и дюнерджийниците, гражданите имат различни теории какво е предизвикало това внезапно паническо теглене на пари от двете най-големи банки в България миналия месец, коментират авторите на статията. Дали се дължи на спор, в който участват двама бизнесмени с политически връзки? Заговор от чуждестранни агенти като отмъщение за това, че България спира строежа на газопровод, предназначен да пренася руски природен газ?, питат авторите. Каквато и да е причината, масовите тегления от Корпоративна търговска банка и Първа инвестиционна банка привлякоха отново вниманието към крехката икономика и нефункциониращата политика, които спъват България. Недоволството на Москва от решението на България, взето под натиск от ЕС, да спре работата по газопровода „Южен поток“, засили тревогите за увеличаване на напрежението в регион, който вече е разклатен от украинската криза. Вчера руският външен министър Сергей Лавров бе в София, за да обсъди проекта за изграждане на газопровода. Изтеглянията на суми от банките задълбочиха разочарованието сред чуждестранните инвеститори и сред мултинационалната бизнес общност. Те разклатиха и доверието в способността на Българска народна банка да надзирава българската финансова система. Поставен бе и под въпрос нейният статут – на една от малкото правителствени институции, които функционират сравнително добре. С образована средна класа и атракции като черноморски плажове и старопланински върхове, България бе преди време магнит за чуждестранни компании. Но инвестициите отвън, които общо бяха над 9 милиарда през 2009 г., спаднаха до около 1,4 милиарда долара миналата година. Корупцията и непостоянната правителствена политика, както и стотици милиони долари неизплатени дългове към американски и европейски производители на електроенергия, навредиха на бизнес климата, отбеляза „New York Times“.