Telegraph пише: Български стрес тест за Балканите
Балтийското трио Литва, Латвия и Естония има късмет – може да разчита на шведските банки и на цялата мощ на шведската държава да го предпази от икономическа катастрофа. Картината е по-объркана на Балканите и най-объркана от всички е в България, където кметът на София Бойко Борисов наследява това, което нарича „пълен разпад на държавата“, пише британският вестник Telegraph.
Както и Латвия, България е обвързала валутата си с еврото и резултатът е също толкова мрачен. По-рано през това десетилетие България водеше твърде хлабава валутна политика за нуждите на една бързо нарастваща икономика, стремяща се да достигне европейските.
Дефицитът по текущата сметка достигна 25% през 2008 г. – най-високата стойност сред 80-те развиващи се пазари по света, наблюдавани от Fitch Ratings. Брутният външен дълг достигна 102%. Бумът на пазара на имоти излезе извън контрол. Ако Латвия може да се ползва за показател, като там процесите се развиват с 11 месеца преднина спрямо България, цените може да паднат с 50%, пише вестникът.
„Макроикономическата ситуация в България е изключително тежка“, казва Ларс Кристенсен, шеф на отдела за развиващи се пазари в Danske Bank.
„Чуждестранните инвестиции паднаха рязко. Сривът в икономиката се ускори през май и юни. Въпреки че новото правителство е подобрение, не бих отписал варианта за спад на БВП от 15 до 20% от пик до дъно“, казва още Кристенсен. „Опасявам се, че това ще обхване и други страни. Ако погледнете основните кредитори, това са Гърция, Унгария (OTP bank) и Италия“.
Гръцката централна банка вече каза на кредиторите – основно National Bank of Greece, EFG Eurobank, Alpha и Pireaus – да не отклоняват нищо от спасителния пакет в Гърция на стойност 28 млрд. евро към филиалите си на Балканите поради съображения за „кредитен риск“. Това е в разрез с общото съгласие в ЕС банките да подкрепят филиалите си в Източна Европа, но Атина може би има ограничен избор, коментира изданието.
Големият страх по-рано тази година беше, че една девалвация в Латвия може да породи верижна реакция в региона с риск за пренасяне в самата еврозона чрез ахилесовите пети Гърция и Австрия. Западноевропейски банки са отпуснали кредити в размер на 1,7 трлн. евро на бившия комунистически блок.
Споразумението на страните от Г-20 през април за утрояване на спешните средства на Международния валутен фонд до 750 млрд. долара спечели време. Основният въпрос обаче остава нерешен.
Нийл Шиъринг от Capital Economics казва, че има обнадеждаващи признаци, че лечението с дефлация може да успее. „Латвийците приемат намаления на заплатите с 20%. Болезнено е, но приспособяването вече започна да работи. Има очевидни рискове, но не мислим, че в Източна Европа ще възникне криза в азиатски стил“.
Има обаче много песимисти. Според Ханс Редекер, шеф на валутния отдел в BNP Paribas, тези страни са обречени на изтощителна дефлация. „Може да видим безработицата да достигне 20% и повече в България. Това ще доведе до социална нестабилност“, казва той.
Рисковете варират в различните страни. В Румъния цари фискален безпорядък, но страната има повече възможност за маневри с плаващата си валута. Румъния вече си осигури спасителен заем от 26 млрд. долара от МВФ, припомня вестникът.
Самир Пател от Research2 коментира, че Сърбия, Хърватска, Македония, Албания, Черна Гора и Босна ще се нуждат от „постоянен приток от спасителен капитал, за да поддържат системите си. „Ако Балтийските страни са кошмар за Швеция, Балканите могат да станат такъв за Гърция, Италия и Австрия. В Южна Европа има риск от икономическа криза“, казва той.
финанси