Краудфъндинг – интернет начин за набиране на средства за компании, идеи или каузи

Краудфъндинг /peer to peer lеnding, кредитиране от човек към човек/, това е нов начин за набиране на средства за компании, идеи или каузи, който стана възможен благодарение на интернет. Принципът е подобен на този върху който се основава фондовата търговия – парите на много, позволяват финансиране с по-нисък риск за отделния инвеститор.

Но краудфъндингът излиза извън ограниченията на първичните публични предлагания и пренася търсенето на начален капитал в сферата на социалните мрежи. Това не е начин за търсене на инвеститори в бизнес, въпреки че може да бъде. Това е начин хора със сходни интереси да успеят да се свържат едни с други, като едната част от тях помага финансово на другата.

За целта вече действат множество сайтове, където търсещите финансиране могат да представят проектите си. Благодарение на интерент, както предприемачите, така и инвеститорите не са ограничени от държавните граници. Например проект на българин може без никакъв проблем да бъде финансиран от друга държава, стига да събере достатъчна подкрепа.

На практика действа принципът на Мечо Пух – колкото повече, толкова повече. Отделни проекти могат да се финансират от хиляди или дори милиони хора, със съвсем малки суми, т.е. при минимален риск за инвеститорите, но генерирайки значителен начален капитал за осъществяването на дадена идея.

Този начин на финансиране на проекти е извънредно подходящ за малки икономики, страдащи от хроничен недостиг на рисков капитал, като българската. При краудфъндинга, не важен пазарът, нито пък печалбите, важна е идеята и нейното представяне пред евентуалните инвеститори, които в повечето случаи са най-обикновени хора.

Печалбата за инвеститорите често дори не е финансова. Например Фил Ча успява да набере капитал от 10 000 долара през базираната в САЩ платформа за краудфъндинг, Indiegogo, за да участва в различни спортни мероприятия по света. Целта му не е да печели състезания. Той е пътешественик. Но снима пътешествията си с камера и пуска клиповете в YouTube, създавайки своеобразна документална поредица.

Друг пример за успешен краудфъндинг с некомерсиална цел, посочен от WSJ, e Бен Вон Вонг. Той успява да набере 13 000 долара, за да пътува до Европа, където да снима и фотографира вдъхновяващи хора, като танцьори и атлети. Според Вонг това, което се изисква, за да намериш инвеститори, е работа, изследвания и добра подготовка.

Друга платформа за краудфъндинг е известната Kikstarter. Тя обаче е насочена само към граждани на САЩ, Великобритания и Канада.

На пазара на новата услуга, която между другото получава и сериозна, включително финансова, подкрепа от правителството на САЩ, като част от мерките срещу кризата, се намесва и Trevolta. Тази платформа позволява участието не само на физически лица, но и на компании, като инвеститори, срещу реклама на техните марки и продукти.

От САЩ краудфъндинг платформите постепенно намират почва и в Европа. Британската Seedrs става първата такава платформа за набиране на акционерен капитал, оперираща в цяла Европа.

Освен нея в Лондон действат Zopa, Ratesetter, Funding Circle. В Дюселдорф оперира Auxmoney. Първият краудфъндинг оператор за цяла Европа е естонската isePankur /iBanker/, която е особено успешна на скандинавския пазар.

В България действат няколко подобни платформи. Такива са Bgkooperative, която е насочена към инвестирането срещу дял от проекта под формата на акции и Zaedno.bg, която предоставя финансиране под формата на дарителски кампании. Като типична платформа от американски тип за peer to peer финансиране се очертава Bgining, която стартира в началото на тази година.

В нашата страна обаче услугата все още прохожда, въпреки очевидните си предимства пред традиционните начини за проектно финансиране.Това се дължи най-вече на липсата на достатъчно информация сред хората, както и на типичното за българите недоверие към частните инициативи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *