Налетите в земеделието милиарди от ЕС не са повишили броя на заетите

Заетите в селското стопанство в България намаляват, въпреки че в отрасъла в последните години бяха налети милиарди евро под формата на европейски субсидии. Това каза председателят на Федерацията на независимите синдикати в земеделието Светла Василева. В края на миналата седмица тя участва във форума „Заетостта в селските райони: проблеми и решения“.

Според изнесените от Василева данни както земеделските стопанства, така и физическите лица, заети в земеделието у нас, намаляват. „568 хиляди са били земеделските стопанства през 2013 година. Наетите в тях относително запазват броя си и той се движи между 55 000 и 57 000 души“, каза тя. В отрасъл „Земеделие“ има две категории работещи – собствениците на земи и наетата работна ръка. Намаляването на заетостта в сравнение с 2012 година е с около 9% и се отнася за земеделските стопани, обясни шефката на земеделските синдикати.

„Още година след като тръгна програма САПАРД направих писмено искане да ми бъдат дадени данни с колко се увеличава заетостта, след като започнем да получаваме европейски субсидии. 5 милиарда влязоха само с програмата за развитие на селските райони, но въпреки това тенденцията е низходяща“, каза още Светла Василева. Една от причините за низходящата тенденция е ориентирането към монокултурно земеделие, което изисква по-малко работна ръка.

Според последните данни на Националния статистически институт за второто тримесечие на 2014 г. средната работна заплата в земеделието е 664 лв. В сравнение със същия период на предходната година тя е намаляла с 19 лв. Средната работна заплата за страната е 817 лв.

За да се стимулира бизнесът в опустяващите планински райони, ЕС е приел въвеждането на етикет „планински продукт“, съобщи Диляна Славова, президент на Секция „Земеделие, развитие на селските райони и околна среда“ на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). Преди няколко месеца европарламентът гласува регламент за планинските продукти, според който производителите и преработвателите от тези райони имат право да сложат етикет „планински продукт“ и да го продават по-скъпо. В някои страни-членки регламентът вече работи. У нас новото Министерство на земеделието трябва да задвижи тази процедура след изборите, обясни Славова.

ПОДКРЕПА

Заради руското ембарго върху вноса на храни от ЕС родни млекопроизводители ще могат да получат финансова помощ в размер на 15 евро на тон дневно от Държавния фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Тези пари ще бъдат насочени за покриването на постоянните разходи за складиране. Заедно с това производителите ще получават и по 0.40 евро на тон дневно за складовото съхранение на продукцията по договора. Условията, при които ще се отпускат тези помощи, са при договорен период на складово съхранение между 60 и 210 дни. Допустимите количества са от 0.5 тона до 155 000 тона. Приемът на документи за кандидатстване по тази схема започва от днес и продължава до 31 декември. Мярката е за частно складиране на пушено и синьо сирене, кашкавал и извара. За пресните сирена няма да бъде отпускана помощ.

Междувременно земеделските министри на страните – членки на Европейския съюз, стигнаха до консенсус, че са нужни допълнителни мерки за земеделските производители, с които те да преодолеят по-лесно руското ембарго. Българският земеделски министър Васил Грудев е настоял прилаганите мерки да бъдат приложими във всички държави членки и да се гарантира равно третиране на земеделските производители в целия ЕС. Финансовите средства, отделени на този етап от ЕК, не са достатъчни, за да осигурят ефективно овладяване на пазарната ситуация в сектора, е коментирал той.