Наш емигрант спасява голям завод във Франция
70-годишният наш предприемач е определен като енергичен, решителен и малко познат във Франция. Служителите на предприятието, произвеждащо кабини за строителни машини, си отдъхнаха. Ликвидация на завода застрашаваше работните им места, но съдът в Лил одобри дружеството Атлас (Atlas) на Филипов за купувач.
За да оздрави TIM, чиито месечни загуби доближават един милиона евро, Фил Филипов обаче ще трябва да реагира бързо и той е наясно, отбелязва изданието. Дружеството Атлас, контролирано от българина Фил Филипов, купува металургичния комбинат TIM, запазвайки 446 от общо 470 работници.
Облекчение настъпи в цеховете в Каедипр (Северна Франция) след вчерашната новина за покупката, съобщава и centre-presse.fr. Сайтът припомня, че новият собственик е роден в България през 1946 година, но през 1965 година пристига в САЩ (Чикаго).
За спасяването на 446 работни места във френското предприятието пред ликвидация пише и католическият всекидневник „Кроа“. Той разказва за първоначалните две оферти за придобиване. Едната била на германската група Фрицмайер (Fritzmeier) и предвиждала да бъдат запазени само 240 от работниците. Тя била бързо отхвърлена. Така останало предложението на Атлас (контролираната от Филипов компания за производство на строителна техника с централа в Германия).
Само че най-напред съдът определил офертата като недостатъчно солидна, което ядосало Фил Филипов и той се оттеглил. В крайна сметка по настояване на държавните власти и работниците във вторник вечер българският предприемач внася нова по-добра оферта, приета вчера от съда.
Новият собственик планира да инвестира в дружеството 12 милиона евро, като властите също са обещали да помогнат за оздравяването – с 2 милиона евро от държавата и 3,5 милиона от региона О-дьо-Франс, допълва в. „Кроа“ в електронното си издание.
Основен клиент на TIM e американският гигант за тежка строителна техника Катърпилар (Caterpillar), чиито поръчки обаче намаляват. Атлас също му е клиент преди да стане купувач.
Известно е, че наричат Фил Филипов Добрия диктатор, определен е за „най-мразения шеф в Германия“, емигрант и щастлив съпруг. Той дели времето си между Америка и останалия свят. Вероятно е най-богатият българин зад Океана. Наскоро отпразнува 70-ия си юбилей с над 150 приятели в легендарния хотел „Белажио“ в Лас Вегас.
Фил Филипов е едва на 17 г., когато бяга от България през 60-те години на миналия век. Но не казва, че е заради комунизма. „Ние бяхме на по 17 години, никой не е бил политически. Аз избягах, защото на Запад имаше и коли, и жени, и други работи, които не ни позволяваха в този режим“, откровен е той. Минава през лагер в Гърция и после отива в Чикаго, където среща Шефкет Чападжиев – един от най-успешните български имигранти в Америка. „Той дойде с 3 други момчета. И още като се запознахме, той беше на 17-18 години – много млад, си дадох сметка, че това момче рано или късно ще бъде нещо със сигурност“, казва Чапата, който беше сред гостите на Фил в „Белажио“.
Чападжиев се оказва прав. През 1966 година Фил започва като метач във фирмата за подемна техника International Harvestar. Постепенно се издига, а през 1979 година е пратен в офиса на компанията в Париж. През 1993 година фирмата е купена от Terex Cranes и става една от най-големите в Европа за производство на кранове и подемна техника. А Фил Филипов вече е президент на компанията. 10 години по-късно напуска и започва собствен бизнес – купува компании в тежко състояние и ги оздравява с брутална дисциплина.
Често го наричат Добрия диктатор. „Такъв съм – без колебание отсича Фил. – И съм много добър в лошо време. Знам как да организирам предприятия. Над 30-40 предприятия съм вдигнал на крака. Последното в Германия „Атлас“ преди 6-7 години губеше по 2 и половина милиона на месец, а сега печелим.“ Фил Филипов им заводи в Германия, Китай, Мексико, Франция и България.
Българинът често влиза в сблъсъци със синдикатите – включително и тези в Германия, когато отказва да преговаря с тях като собственик на компанията за кранове „Атлас“. „Аз имам алергия срещу синдикатите, категоричен е бизнесменът. – Синдикатите не плащат на работниците. Синдикатите се раждат, когато мениджърите не си вършат работата.“
Милен АТАНАСОВ