Променлива, нестабилна макроикономическа среда – външни и вътрешни източници – III част
Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“ – See more at: http://financebg.com/#!/article/16503
Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“
Ръстът на БВП през 1994-1995 год. е резултат на нарастването на обема на износа и на динамичното развитие на частния сектор в сферата на услугите, търговията, селското стопанство и строителството, както и на увеличаването на инвестициите. Обезценяването на лева в резултат на прекратяването на интервенциите на БНБ за поддържане на обменния курс през март 1994 год., доведе до намаляване на средната работна заплата в доларово изражение в държавния сектор с около 20 %. Сравнително лесният достъп до банков кредит, държавните субсидии при формирането на цената на енергоносителите, либерализацията на външната търговия (само незначителен брой промишлени стоки бяха обект на износни квоти), както и асоциирането на България към Европейския съюз и премахването на вносните мита за промишлени стоки, способстваха за повишаването на конкурентоспособността на българските стоки и за рязкото увеличаване на експорта. Едновременно с това рязко се увеличи икономическата активност в частния сектор. Неговият относителен дял в брутната добавена стойност нараства през тези две години от 25,0 % на 48,3 %.[1]
През периода 1994-1995 год. обемът на износа в щ. д. нараства с 43,4 %, което води до намаляване на дефицита в търговския баланс от 885 млн. щ.д. през 1993 год. до 17 млн. щ.д. през 1994 год. и до положително салдо от 127 млн. щ.д. през 1995 год.[2] В същото време отрицателното салдо по текущата сметка намалява от 1.097,9 млн. щ.д. в края на 1993 год. до 25,6 млн. щ.д. в края на 1995 год.
Салдото по търговския баланс през 1996 год. е също положително и възлиза на 144,3 млн. щ.д., но е резултат на по-силния спад на вноса (12,4 %) в сравнение с износа (11,6 %) в условията на свиване на икономическата активност. Салдото по текущата сметка е също отрицателно и възлиза на 22,3 млн. щ.д. и се дължи главно на значителния размер на плащанията по външния дълг и на получените по-малко лихви в резултат на намаляването на валутните резерви на БНБ. [3]
Отрицателно въздействие върху развитието на българския експорт за периода 1992-1995 год. изигра ембаргото срещу Югославия. Но твърденията на българското правителство за загуби от 8,5 млрд. щ.д. за периода от юли 1992 до юли 1995 год. са нереалистични най-малкото поради това, че такъв вид загуби не се подават на цифровизация. При това не следва да се пренебрегва фактът, че през този период силно се активизира търговията с Македония, което в определена степен доведе до ограничаване на загубите като следствие на ембаргото.
Равнището на инфлацията и колебанията в нейното развитие са от изключително значение за банковия сектор, защото затрудняват оценката и управлението на кредитния риск. Caprio и Klingenbiel стигат до извода, че колебанията в развитието на инфлацията значително се увеличават в навечерието на банковите кризи, докато в страните, нямали банкови кризи, такива колебания или не се наблюдават, или са твърде слаби.[4]
Инфлацията играе решаваща роля за равнището на номиналния и реалния лихвен процент. При увеличаването на номиналния лихвен процент банките коригират непропорционално лихвите по безсрочните депозити, с което увеличават диференциала между лихвените проценти по новите кредити и привлечените средства, с което се затруднява обслужването на взетите кредити.
За периода от 1991 год. до 1996 год. инфлацията в България пада от 473,7 % (изключително високото равнище е следствие на либерализацията на цените) до 72,8 % през 1993 год., покачва се на 96,0 % през 1994 год., после отново пада до 62,1 % през 1995 год., за да се покачи отново на 123 % през 1996.[5]
След като месечната инфлация беше снижена до под 5 % в периода от юни 1993 год. до февруари 1994 год., през март и април тя се повиши до 7,5 % и 21,7 %. След значителни колебания до края на 1994 год. тя падна значително през 1995 год. За периода от април 1995 год. до април 1996 год. тя е под 3 %. През май 1996 год. инфлацията се покачи на 12,5 % и през юни до 20,0 %, за да достигне в края на годината 311 %.
Причините за висока инфлация и резките й колебания в България са от комплексен характер. Те са резултат както на изключително трудната изходна ситуация в началото на преходния период, така и на проблемите с провеждането на структурната реформа, проявили се в нарастването на вътрешния дълг и на акумулацията на значителни загуби в банковата система.
Тук е необходимо да се спрем по-подробно на две съдбоносни решения на БНБ, за които почти не се споменава в разгърналата се обществена дискусия по въпроса за банковата криза, но които изиграха решаваща роля за нейното възникване. Те бяха продиктувани от желанието на БНБ да приведе основния лихвен процент в съответствие с очакването й за по-ниска инфлация и с ръста на паричната маса.
През първата половина на 1993 год. месечната инфлация започна да пада. БНБ намали основния лихвен процент на два пъти през август и октомври и той беше снижен от 60 % на 52 %. В същото време месечната инфлация се покачи от 1 % през юли на 4,2 % през октомври, главно поради влиянието на сезонни фактори. Но растящата инфлация подтикна населението и фирмите да преобразуват левовата си наличност във валутна. БНБ се опита да поддържа обменния курс на лева, но в резултат на това нейните валутни резерви рязко намаляха. За да повиши атрактивността в левови депозити и да преустанови интервенциите си на валутния пазар, БНБ повиши основния лихвен процент на 63 % през ноември и впоследствие до 69 % през януари 1994 год., допускайки при това едно сравнително слабо обезценяване на лева. Но този опит за стимулиране на паричното търсене в левове се оказа неуспешен. През март 1994 год. БНБ прекрати своята политика на интервенции на валутния пазар поради рязкото намаляване на валутните резерви, в резултат на което левът се обезцени с 30 % през март и още със 17 % през април 1994 год.
В началото на 1995 год. месечната инфлация падна под 4 %, а основният лихвен процент беше 98 %. В тези условия драматично нарасна паричното търсене в левове, което доведе не само до покачване на курса на лева по отношение на долара, но и до значително увеличаване на валутните резерви. В тези условия БНБ реши да намали основния лихвен процент в съответствие с по-ниското равнище на инфлация. Това решение беше продиктувано също така и от растящия бюджетен дефицит в резултат на по-ниските бюджетни приходи и увеличаването на плащанията по външния дълг, които бяха индексирани с основния лихвен процент. БНБ намали основния лихвен процент от 98 % през март 1995 год. до 39 % през август същата година и впоследствие до 34 % в края на годината.
Резултатът беше същият, както през есента на 1993 год. Населението и фирмите започнаха да преобразуват левовата си наличност във валутна. Но поуспокоена от месечна инфлация от под 3 %, от продължаващия ръст на БВП и подобряването на баланса по текущата сметка, БНБ не реагира своевременно, за да стимулира паричното търсене в левове. Основният лихвен процент беше повишен едва през февруари 1996 год. През това време валутните резерви рязко намаляха и достигнаха нивото на 1994 год. За това допринесоха също така плащанията по външния дълг, които през 1996 год. възлязоха на повече от 1 млрд. щ.д., както и липсата на споразумение с МВФ.[6] През май 1996 БНБ шоково[7] вдигна основния лихвен процент, за да компенсира оттеглянето си от валутния пазар, в резултат на което се стигна до силно обезценяване на лева и месечната инфлация се покачи на 20 %.
Очаквайте продължение…
[1] Българска народна банка: Годишен отчет 1995, стр. 22; Годишен отчет 1996, стр. 21.
[2] Българска народна банка: Годишни отчети за съответните години.
[3] Българска народна банка: Годишен очет 1996 год., стр. 143.
[4] Caprio, Gerard and Daniela Klingebiel (1996): Bank insolvencies: cross-country experience. Washington, World Bank, unpublished.
[5] Българска народна банка: Годишен отчет 1996 год.
[6] Българска народна банка: Годишен отчет 1996 год., стр. 43.
[7] Цитирано по: Българска народна банка: Годишен отчет 1996 год. стр.73.