Брюксел предупреждава: ЕС не е банкомат

В сряда Еврокомисията ще представи бюджетната рамка за периода 2021-2027 година. Дали този бюджет ще „накаже“ със съкращаване на помощите онези държави, които занемаряват върховенството на закона и не проявяват солидарност по въпроса за бежанците и мигрантите? Новият бюджет на ЕС вероятно ще хвърли ръкавица към някои своенравни държави-членки. Ако има сериозни спънки по отношение на принципите на правовата държава, разделението на властите и солидарността, занапред Брюксел ще плаща по-малко пари, според  плановете на Еврокомисията.
Еврокомисарят по правосъдието Вера Юрова вече обяви, че изплащането на европейски помощи ще бъде обвързано с функционирането на правовата държава.
На мушка са държави като Полша, Унгария, Словакия и Чехия. Европейските фондове обаче могат да бъдат съкратени още за България и Румъния, където все още има сериозни проблеми в съдебната система и в борбата срещу корупцията. Страните от така наречената „Вишеградска група“ трайно са на нож с Брюксел, например по въпроса за разпределянето на бежанците.
Това е лоша новина най-вече за Варшава, където управляващата партия „Право и справедливост“ непрекъснато се ежи на Брюксел по въпроса за независимостта на съдилищата. В същото време Полша получава най-високите европейски помощи.  Според полския вестник „Жечпосполита“ Полша е „като наркозависима“ от европейските финанси и гледа на ЕС като на „банкомат, за който не ти трябва нито банкова карта, нито ПИН“. Според полски медии парите за Полша може да бъдат съкратени с 8%, което се равнява на около 1 милиард евро годишно.
Така Еврокомисията целяла не само да се покрие част от финансовия недостиг от поне 13 милиарда, предизвикан от Брекзит, но и да се пренасочат пари към някои южноевропейски държави като Гърция и Испания, както и към страни и региони, които приемат бежанци. Такава е нагласата както на германската канцлерка Ангела Меркел, така и на френския президент Еманюел Макрон, които са наясно, че тепърва ще трябва да се харчат повече пари за защита на общите граници, за интеграция на мигрантите и за борба срещу младежката безработица в южната част на ЕС. А това означава, че в момента ЕС се намира във финансов цугцванг.
В Унгария, където партията на премиера Виктор Орбан отново спечели изборите, при това с лозунга „Да спрем Брюксел!“, положението прилича на това в Полша. Страната получава солидна европейска подкрепа – въпреки посегателствата срещу правовата държава и въпреки антиевропейската реторика на управляващите.
Но плановете да се съкратят европейските пари за онези държави, които нарушават правилата, не стъпват върху достатъчно стабилна правна основа. Навярно поради това еврокомисарката Вера Юрова се подсигурява с уточнението, че те „не са насочени конкретно срещу една или друга държава“.
А в документ като бюджетната рамка това не е възможно, защото бюджетът се разпределя преди всичко по пера, уточняват източници от Еврокомисията. Въпреки това държавите, които внасят повече пари в общата хазна, искат да обвържат изплащането на субсидии с независимостта на съдилищата.

Тук аргументът им е убедителен: единствено независимите съдилища могат да гарантират, че европейските пари ще се използват по предназначение. Насрещният аргумент обаче също има тежест: европейските помощи не са инструмент за дисциплиниране на непослушни държави-членки. Тяхната цел е преди всичко да изравнят стандарта на живот вътре в ЕС.

Дойче веле