АИКБ: На БФБ се стягат за корпоративно бракониерство

Като организация на емитентите в България, ние приветстваме придобиването от страна на БФБ-София” АД на статут на публична компания. Убедени сме, че подобна стъпка ще способства както за подобряване на корпоративното управление на дружеството, така и за развитието на един по-ефективен, по-прозрачен и в крайна сметка по-успешен капиталов пазар. Такова е становището на Асоциацията на индустриалния капитал в България, разпространено до медиите днес.
Наред с това от асоциацията намират, че логиката на предлаганите от Министерството на финансите проекторешения предполага наличието на намерения за евентуално привличане в бъдеще на стратегически инвеститор, който чрез придобиване на контролен пакет от капитала на БФБ-София АД ще развие дружеството като модерна европейска борса, подкрепяща емитентите, регистрирали дългови или дялови емисии.
Естествено е положителното ни отношение към такъв процес, защото – освен всичко друго – това би представлявало продължение на една последователна и постоянна политика на АИКБ, водена през годините.
Управителният съвет на АИКБ обаче намира за неуместно предложението за увеличение на капитала на БФБ-София АД, като това да стане под условие новоемитираните акции да бъдат по номинал записани само от Министерство на финансите.
Предложението поражда много въпроси – защо под условие, защо по номинал, защо такова като размер увеличение, защо непосредствено преди придобиване на публичен статут. Предполагаемите отговори не биха кореспондирали успешно с публичния статут на една компания, както и с усилията да се привлече качествен стратегически партньор. Предполагаемите отговори са в пълна противоположност с идеологията на добрите корпоративни практики.
Като съавтор на Националния кодекс за корпоративно управление, при това разработен под патронажа на Българска фондова борса – София АД, категорично не подкрепяме подобно поведение и намираме за уместно да отбележим, че такива действия от страна на частен инвеститор биха били квалифицирани от инвестиционната общност като корпоративно бракониерство.
В най-голяма степен ни притеснява обаче въпроса как подобно поведение, при това от страна на държавна институция, ще се възприеме от инвеститорите при съществуващата криза на доверие.
Разбира се, има средства проекторешенията да бъдат коригирани своевременно. Изразяваме надеждата си, че присъстващите на извънредното общо събрание акционери ще отстоят добрите практики, като осигурят прозрачност и разбираемост за предвижданите промени.

Финанси