Ако банките останат без ликвидност, Гърция дефакто ще напусне еврозоната

Директорът на Bruegel Гунтрам Волф пред „Капитал“

По отношение на икономиката Гърция традиционно се слага в една група със страни като Португалия и Испания. Вие в свой анализ наскоро направихте сравнение с България. Как избрахте за пример именно България?

Сравних Гърция с България не само защото са съседни държави, но и защото двете имат сравнително идентични структурни проблеми – слаби институции, корупция и от време на време проблеми с, нека да го наречем така, обществената сигурност, а също и с това колко лесно е да се развива бизнес. По всички тези показатели Гърция и България са на опашката в ЕС, така че е напълно естествено да се направи сравнение между двете страни. Освен това и двете преди началото на кризата имаха значителни дефицити по текущите си сметки и голям външен дълг. И така възниква въпросът защо България не изпадна в криза с дефицита по текущата си сметка, но това се случи на Гърция. И не само – Гърция изпадна също така в дълбока дългова криза.

Какво е вашето обяснение за това?

Първо, България използва добре прилива на капитали в страната и той беше вложен в наистина продуктивни предприятия. Това се вижда добре от статистиките за преки чужди инвестиции, които доведоха до известен жизнеспособен ръст. В Гърция, от друга страна, капиталовите потоци бяха силно манипулирани от правителството, което още преди кризата беше натрупало огромни дългове. В добрите години, Гърция не пестеше пари и между 2000 г. и 2008 г. трупаше бюджетни дефицити от средно 6%. Това беше благодатно време, в което Гърция провеждаше изключително лоша фискална политика, която естествено се отрази и на текущата сметка по платежния баланс.

В анализа си споменавате, че малко преди Гърция да се присъедини към еврозоната, България въвежда валутен борд. Виждате ли връзка между членството в еврозоната и влошената фискална дисциплина от страна на Атина?

Не съм изследвал този аспект по-задълбочено и по темата може само да се спекулира. Във всеки случай е видно, че бюджетната дисциплина в Гърция беше много лоша още преди присъединяването й към еврозоната. Тя има традиционно високи дефицити още от 80-те години и нещата просто са продължили в същия дух. Може обаче да се спекулира, че с въвеждането на валутния борд в България през 1997 г. бюджетната дисциплина бе приета много сериозно от политическия елит с разбирането, че валутният борд не може да бъде запазен, ако държавата изпадне в дълбока задлъжнялост. В този смисъл валутният борд помогна на България да се справи с хиперинфлацията и тогавашната криза и от този момент нататък страната е много внимателна по отношение на фискалното управление.

Отново се говори за евентуално излизане на Гърция от еврозоната. Германският финансов министр Волфганг Шойбле изобрети нов термин –Grexident,в смисъл, че Гърция неволно с грешките си може да се катапултира извън валутния съюз. Какво точно да разбираме под това?

Под Grexident аз лично разбирам възможността в резултат на необмислени действия на правителството в Атина ЕЦБ да спре достъпа на гръцките банки до ликвидност. Тогава гръцките банки няма да могат да обслужват кредиторите и вложителите си. Поне не с евро. Тогава би изникнал въпросът какво ще се случи после – дали гръцкият банков надзор би затворил и преструктурирал банки? Или пък Гръцката централна банка ще каже, че някак ще им осигури ликвидност срещуIOUs (абревиатура от I owe you, от английски „аз ти дължа“, неформален документ за дълг – бел. ред.)като един вид паралелна валута. Ситуацията би станала много неясна и тук навлизаме в сива зона. Достъпът до ликвидност на банките може да се спре, като те или се затворят, или пък се въведе вътрешен и външен капиталов контрол. Или пък гръцкото правителство може да реши в такъв момент да въведе паралелна валута, което ще означава де факто напускане на еврозоната.

Профил

Наскоро Гунтрам Волф, директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel, публикува анализ как Гърция стигна до сегашната финансова драма и можеше ли това да бъде избегнато. „Капитал“ го потърси, за да разкаже защо избра да я сравни именно с България и с какво си обяснява факта, че едната страна е в криза, а другата – не.
Гунтрам Волф е директор Bruegel от юни 2013 г., а също и член на Съвета по икономически анализи към кабинета на френския премиер. Преди да се присъедини към Bruegel, той работи за Европейската комисия, където се занимава с макроикономиката на еврозоната и реформирането на управлението й.