Американският посланик на 26 октомври 2005 г.: В София е убит топ-перач на пари

Веднага след убийството, най-високопоставените хора в държавата – вътрешният министър Румен Петков, главният прокурор Никола Филчев и президентът Първанов – публично обявиха, че Кюлев е имал „чист“ бизнес.
Американският посланик в София Джон Байърли обаче е на друго мнение, защото в същия ден следобед изпраща до Държавния департамент доклад озаглавен: „В София е убит български топ-перач на пари“ [05SOFIA1847]. Той дори не споменава името на „топ-перача“ в заглавието, но в текста прави подробен биографичен и бизнес портрет на Кюлев – бивш полицай, използвал връзките си в службите, за да основе консултантски фирми, след това банкер в съдружие с опасния за националната ни сигурност Майкъл Чорни, получил „сладка сделка“ от държавата – правото да обслужва през Росексимбанк плащанията към данъчните, митниците и най-големите данъкоплатци в страната.
Познат като третия по богатство човек в страната, Кюлев е известен и с политическите си връзки на високи нива – пояснява посланикът. Основател на Клуб „Възраждане“ заедно с Илия Павлов и Васил Божков – „Черепа“, съветник на президента Първанов и (по непотвърдени сведения) подмолен финансист на политическите кампании на НДСВ, БСП и на самия Първанов за кампанията му през 2001 г. – с тези щрихи е доизграден образа на един от най-богатите хора в България.
Реакцията на Байърли е светкавична, защото докладът е изпратен само няколко часа след разстрела на банкера. Дипломатът действа буквално като оперативен работник, което издава колко силно впечатление е направило убийството в американското посолство. Самата ситуация на покушението е описана твърде подробно, като в полицейска сводка. Не са пропуснати и дребни детайли, за това точно в колко часа е станало убийството, къде е стоял предполагаемият убиец, колко куршума е изстрелял, как е ранен шофьорът на жертвата и т.н.
От грамата се разбира, че приживе Кюлев е положил големи усилия да изчисти публичния си образ, за което дори наел американски лобист. Резултатът изглежда не е бил убедителен, защото посланикът посочва, че основана от банкера фондация за борба с трафика на хора, също е подозирана в транзакции за избелване на капитали, както и в опит чрез нея да се получи обществено доверие и легитимност.
Богатството на Кюлев се изчислява на приблизително 500 000 000 $. Не е пропуснато, че той е бил възпитаник на Висшата школа на МВР по времето на тоталитаризма и още през 1988 г. е започнал да гради бизнес кариера, използвайки своите връзки в службите за сигурност. Байърли е отчел факта, че не случайно Президентът Първанов е отменил предвидения си график за пътуване в Североизточна България при новината за екзекуцията. Той спешно е преустановил командировката си и се е върнал в София.
За разлика от предишните 23 убийства на гангстери и бизнесмени за 2005 г, убийството на Кюлев, който е асоцииран с „престъпността на белите якички“ се откроява и може да се сравни с убийството на Илия Павлов през март 2003 г. – отбелязва Байърли. Фактът, че това се случва точно след критичен мониторингов доклад на ЕС за провала на борбата с организираната престъпност е допълнителен фактор за „националния смут“ последвал убийството на Кюлев.
Година по-късно „престъпността на белите якички“ е разгледана по-подробно в грама на Байърли за българската банкова система [06SOFIA1652], в която той оприличава няколко български банки на „гнили ябълки“. Подчертано е обаче, че като цяло банковият ни сектор се държи добре и е на най-високото си ниво след кризата през 1996 г. Според Байърли тези успехи не се дължат на „късане на опашката“ от страна на българските банкери, а на масовото навлизане на чуждестранен капитал и на големи международни банки на българския финансов пазар. „Чуждите банки са най-големите, сигурни и „чисти“, те са главно от Австрия, Италия и Гърция. Новите международни собственици въведоха добри практики в банкирането и подобриха качеството на банковите услуги.“ – пише Байърли.
Проблемите на българските банки „включват пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми“ Някои банки обаче успешно избягват щателни разследвания – прецизира посланикът. Собствениците на някои български банки наливат пари в невъзвращаеми кредити, които остават в тежест на законните инвеститори и притежателите на сметки – се казва още в доклада.
Наблюдаваните от американците банки са:
Първа инвестиционна банка, Корпоративна търговска банка (наречена банката на Риск Инженеринг, Интернешънал Асет Банк (наречена „банката на СИК“), СИБАНК, ДЗИ, Инвестбанк (наречена „банката на митрополити и генерали“), ЦКБ (наречена „банката на ТИМ“) и Софийска общинска банка. Подробният анализ за собствеността и дейността на споменатите банки е направен с твърде прецизни факти.
ПИБ е описана като банка с непрозрачни офшорни собственици, стъпила е единия крак в легалния бизнес, а с другия “в най-тъмните сфери на престъпния свят”. Името на Цеко Минев се свързва както със собствеността на банката, така и с по-голямата част на курорта Банско. Източникът на американците е докладвал, че са констатирани съмнителни транзакции, за които обаче банката е отказала да даде допълнителна информация са сметките и кой стои зад тях. Независимо, че банката имала чужди мениджъри, парите са с български произход, сочи информацията.
Корпоративна търговска банка, определено се свързва с енергийния играч Богомил Манчев и фирмата му “Риск Инжинеринг”. Покрай това на нея се гледа, като силната банка в бъдещия проект “Белене”. Не е спестено, че сметките на НЕК, която се занимава с “тъмни сделки за продажба на електроенергия” са там. Името на главния собственик Цветан Василев и фирмата му “Бромак ООД е споменато и покрай приватизацията на Софийския вагонен завод на цена по-ниска от пазарната.
Интернешънъл Асет Банк /бившата Първа Източна Международна Банка/ директно е назована “Банката на СИК – една от най-влиятелните групировки на организираната престъпност в България”. Като собственици са спрегнати имената на братя Маргини. Американците имат подозрения и за участието на бивши офицери от ДС, свързани с Маргините, за които се говори, че са близки както до БСП, така и до кръга на Иван Костов.
СИБАНК /бивша Българо-руска инвестиционна банка/. След офшорките, банката е поета от приятелката на Бойко Борисов Цветелина Бориславова в съдружие със Светослав Божилов и исландецът Тор Бьорголфсон. Байърли изказва сериозни притеснения, че банката отпуска целево “лоши кредити”, както и за част от авоарите, “които Борисов вече е прекарал през тази банка”.
Твърде голямо място е отделено на Банка ДЗИ /предишна РосЕксимбанк/. Банката на Мултигруп и убития Емил Кюлев се опитвала да стане “законна организация”. Миналото й е описано, като проблематично, с лоша слава от прикриване на незаконни практики и пране на пари. ДЗИ е била глобена една година преди доклада с 20 000 лв. именно за пране на пари. След смъртта на Кюлев, банката показвала видимо подобрение в стремежа си към справяне със “сенчестата сфера”. Информатор на посолството е докладвал, че от ДЗИ дори докладвали на Агенцията за държавна финансова инспекция за транзакции на “високопоставен член на БСП и близък приятел на тогавашния Министър на здравеопазването Радослав Гайдарски”. Примерът е посочен, как една банка може да бъде вкарана “в правия път за кратко време”.
Инвестбанк /бивша Нефтинвестбанк и Международна православна банка (”Банката на митрополити и генерали”) се свързва с Денис Ершов и Митко Събев. Не е спестено общото минало на Ершов и Чорни и причините те да бъдат изгонени от България. Събев контролира компанията “Петрол” АД, а бившата му съпруга Петя Славова – банката. Славова се смята за най-богатата жена в България със силни бизнес интереси в областта на туризма и производството на алкохол. Вероятните източници на финансите й обаче са Ершов и Събев, докладват дипломатите.
Централна кооперативна банка /ЦКБ/ е позната като “банката на ТИМ”. Варненската групировка е определена като сериозно заинтересувана от бизнес в много сфери, сред които медиите и застраховането.
Софийска общинска банка е била наблюдавана като интересна за енергийния магнат Ковачки, който е заподозрян и като приближен до “обръчите” на Доган.
За повече подробности посланикът е дал препратка към доклад за организираната престъпност в България, който се намира на вътрешния сайт на Държавния департамент. По-рано същата година такъв доклад изпраща във Вашингтон предшественикът на посланик Байърли – Джеймс Пардю.
Посланикът се концентрира и върху мерките на правителството и правоохранителните органи за пресичане на престъпността на белите якички, чрез по-строг контрол на финансовите транзакции. Като основен нарушител на правилата е посочена банката на покойния Кюлев – ДЗИ Банк. Направено е уточнение, че след смъртта на бизнесмена нарушенията са намалели и банката е по-близо до правия път, но все пак е наивно да се смята, че ДЗИ е напълно реформирана, дори след придобиването й от гръцката Юробанк.
Цитиран е конкретен случай, в който ДЗИ се е държала примерно, като е докладвала за съмнителни финансови преводи на шеф на Държавна болница който бил „високопоставен член на БСП и близък приятел на министъра на здравеопазването Гайдарски“. Източник на американците от правоохранителните органи разказва как е бил изненадан, че ДЗИ се е решила „да осветли човек с такива политически връзки“.
Източникът посочва също, че не е бил „под натиск да спре разследванията в ДЗИ“, но това „не може да се каже за всички банки“. Не е уточнено за кои банки е имало политически натиск да не бъдат разследвани.
В коментар в края на грамата Байърли препоръчва засилено сътрудничество на американското правителство с българските банкови власти и посещение на високопоставен представител на американското финансово министерство. Целта на сътрудничеството е да се координират по-добре действията на различните финансови агенции с МВР и Прокуратурата.
Според Байърли усилията в България трябва да се насочат към не-банковия финансов сектор и да се работи срещу потенциалното пране на пари чрез даване на заеми.

Информация публикувана от електронното издание Биволъ, сътрудничащо си с „Уикилийкс”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *