Анализаторите са скептични към двойното листване

В средата на седмицата излезе доклад за икономиката на България, изготвен от икономисти, който по традиция се дава на държавния глава. Този път документът разбуни духовете и не срещна одобрение в почти никоя от частите си. Сред предложенията на авторите му имаше и няколко идеи за капиталовия пазар и неговото развитие.

Ето и предложените мерки:
В краткосрочен план в доклада се предлага:

* Създаване на клирингова къща
* Усъвършенстване на нормативната база – подобряване на регулирането при разкриване на информация, еднакво третиране на поднадзорните лица
* Готовност да се емитират държавни ценни книжа с по-дълъг матуритет, чрез които да се финансират евентуални мерки срещу кризата
* Изцяло или частично приватизиране на държавни фирми и преобразуването им в публични компании и търгуването им на борсата

В дългосрочен план мерките включват:

* Стимулиране на двойното котиране на подходящи публични дружества
* Създаване на възможности за набиране на финасов ресурс чрез борсата за големи инфраструктурни проекти както и за проекти в здравеопазването
* Нормативни, административни и данъчни стимули за насърчаване на развитието на извънборсовия капиталов пазар.
Според Петко Вълков, изпълнителен директор на БенчМарк асет мениджмънт, е радостно, че капиталовият пазар отново попада в полезрението на политиците и това е най-позитивното от цялата ситуация. Според него, през последните години държавата изцяло беше игнорирала пазара, независимо, че има основна роля. Все пак борсата и Централен депозитар са държавни институции, напомни Вълков и допълни: „компенсаторните инструменти също са зависими изцяло от държавата, а приватизацията през борсата бе спряна”.
Като цяло българската държава няма много полезни ходове с оглед т. н. „развитие“ на капиталовия пазар, смята анализаторът Кирил Иванов. Според него малкото останали хипотетични интервенции са многократно повтаряни и „доразработвани“.
Според Иванов някои от предложените мерки, като емитирането на ДЦК, финансови инструменти за финансиране на инфраструктурни и здравни обекти, определено ще привлекат вниманието на големи институционални инвеститори, както и приватизацията на дялове от крупни държавни компании през БФБ-София. Ефектът от подобни действия, според него, няма да е устойчив в дългосрочен план, ако насреща не се предложат и апетитни пакети от частни акционерни дружества.
Най-голям ефект от предложените мерки е листване на енергийните дружества на борсата, смята Петко Вълков. Това би подобрило ликвидността, би повишило пазарната капитализация на целия пазар и несъмнено би привлякло чуждестранни инвеститори, допълва той. Той обаче е скептичен към двойното листване, тъй като това би причинило изтичане на ликвидност към други пазари и спадане на активността при нас. Това се е случвало вече на други пазари и обикновено губещи са по-малките пазари, обяснява той.
Всички ние видяхме кога „опашката от кандидат-публични дружества“ беше най-дълга, а изтъргуваните обеми от акции най-големи. Когато борсовата оценка за стойността на компаниите беше най-висока, те се надпреварваха да се листват на борсата, а от другата страна се тълпяха хиляди физически и юридически лица, желаещи да станат акционери, казва Кирил Иванов.
С две думи, предложенията са уместни и безспорно положителни, но за постигане на дългосрочен и стабилен резултат са нужни и допълнителни инициативи, които е препоръчително да бъдат от частен характер, допълва той.

Финанси