Аржентина на Дунава?

Ако смесите Източна Азия от 1997г. с Латинска Америка от 2001 г., дали получавате Източна Европа от 2009 г.
Притеснените финансови пазари „вече търгуват така, сякаш една или няколко държави от района ще обявят банкрут.“ Така започва статия в петъчния брой на седмичника „Икономист“, посветена на кризата в бившите комунистически държави в Европа.
Под заглавие „Аржентина на Дунава?“ авторите посочват, че за четири страни – България и трите балтийски – силното евро, към което са вързани техните валути, е проблем. „Някои се опасяват от повторение на борбата на Аржентина да спаси валутния си борд през 200-2001г. или дори още по-лошо – рухването на валутата на една страна да повлече и останалите. Що се отнася до помощта отвън, МВФ може да даде инструкции на отделни държави, но не може да се справи с целия район. Европейската централна банка, която няма правомощия да спаси дори банките в еврозоната, мълчи относно кредитирането на държави извън тази група“, пише изданието.
„Най-голямата слабост е във финансовата система на района, която комбинира зле управлявани местни банки със слабо надзиравани клонове на западните. В годините на бум тази система се нагълта с кредити от чужбина, довели до огромни дефицити по текущите сметки. Сега и двете групи банки имат набъбващи лоши кредити – резултат от безразсъдно раздаване на заеми, често в чуждестранна валута. Някои банки рухнаха, много от тези, които са чужда собственост, сега са зависими от желанието на техните „майки“ да продължат да ги кредитират, а те пък на свой ред имат куп проблеми у дома. Гръцкото правителство, например, каза на своите банки да спрат да кредитират на Балканите“, продължава „Икономист“.
В статията списанието обръща внимание на бързо свиващите се индустрия и износ от района и на очакванията за срив на преводите на пари в брой от емигрантите и изпадане в дълбока рецесия на икономики като латвийската.
„Колапсът на производството вероятно ще бъде толкова голям, колкото в Азия преди десет години, но с важно допълнение – азиатските страни се възстановиха, благодарение на експорта, докато днес целият свят е в пълна бъркотия“, обясняват още авторите.
„Много грозна рецесия в района е неизбежна, но не и катастрофа. Като начало, да се говори за „Източна Европа“ е неточно. Проблемите на банките в Казахстан или харченето на бюджета в Украйна имат малко общо с по-малки, по-богати и по-добре управлявани държави, които вече са в ЕС. Ако Украйна фалира или (което е по-вероятно) бъде принудена да преструктурира външния си дълг, не е задължително това да засегне останалите. Макар в района да има стъписващи дисбаланси, валутните резерви са по-добри в сравнение с тези в Азия преди десетилетие, а раздаваните с лека ръка „горещи пари“ са по-малко.“
„Икономист“ посочва още, че за новите членки в ЕС има по-добри шансове за помощ от Запад. Причината е, че банковите им системи са по-тясно обвързани, отколкото в азиатския случай, а и чуждите банки са по-малко склонни да си тръгнат. Дори ЕС и ЕЦБ да откажат да се намесят решително, дори най-късогледият западноевропейски политик не би пратил съседите си в икономическа и политическа анархия, коментират авторите.
„За източноевропейските държави това е най-трудния период от рухването на комунизма и изчезването на СССР. Хората тук ще се окажат значително по-бедни, но само умишлено разрушителен протекционизъм и разпад на основните институции на ЕС могат да превърнат всичко това в катастрофа“, завършва статията.
Източник: Дневник