Бан­ко­ви­те кри­зи са ре­зул­тат на ря­зък ръст на кре­ди­ти­ра­не­то през пе­ри­о­да на по­дем – II част

Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“ – See more at: http://financebg.com/#!/article/16788

Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“

След 1993 год. нас­тъп­ват съ­щес­т­ве­ни из­ме­не­ния в раз­п­ре­де­ле­ни­е­то на кре­дит­ни­те ос­та­тъ­ци меж­ду дър­жав­ни­те и час­т­ни­те фир­ми. В края на 1993 год. час­т­ни­те фир­ми пол­з­ват ве­че 39,6% от от­пус­на­ти­те от банки­те кре­ди­ти, в края на 1994 год. 45,9%, в края на 1995 год. 51,7%.[1] То­ва ряз­ко из­ме­не­ние в съ­от­но­ше­ни­е­то се дъл­жи как­то на преофор­мя­не­то на част от ло­ши­те кре­ди­ти на дър­жав­ни­те бан­ки в дър­жа­вен дълг по ЗУНК, та­ка и на кре­дит­на­та експанзия на час­т­ни­те бан­ки и на ряз­ко­то на­рас­т­ва­не на не­съ­би­ра­е­ми­те и труд­но­съ­би­ра­е­ми­те кре­ди­ти на час­т­ния сек­тор.

От­но­си­тел­ни­ят дял на от­пус­на­ти­те кре­ди­ти в су­ма­та на ак­ти­ви­те в края на ап­рил 1996 год. при дър­жав­ни­те бан­ки въз­ли­за на 50,8%, а при час­т­ни­те бан­ки 88,61%. То­зи по­ка­за­тел е един от най-важ­ни­те за оцен­ка на лик­вид­ност­та на ед­на бан­ка. С­ред кре­дит­ни­те ана­ли­за­тори по све­та съ­щес­т­ву­ва един­но мнение, че за ре­ги­о­нал­ни и ло­кал­ни банки (бъл­гар­с­ки­те бан­ки се от­на­сят към вто­ра­та гру­па) той не тряб­ва да пре­ви­ша­ва 60-65%. По-ви­со­ки по­ка­за­те­ли са ин­ди­ка­тор за настъпва­не­то на въз­мож­ни проб­ле­ми с лик­вид­ност­та, ко­е­то се потвърж­да­ва при бан­ко­ва­та кри­за в Бъл­га­рия.

Ви­со­ки­ят дял на кре­ди­ти­те, от­пус­на­ти на час­т­ни фир­ми, в кре­дит­ния портфейл на час­т­ни­те бан­ки (62,5%) е ло­гич­но след­с­т­вие на тях­но­то раз­ви­тие. Глав­на­та при­чи­на за тях­но­то уч­ре­дя­ва­не бе­ше ог­ра­ни­че­ни­ят дос­тъп на частните фир­ми до кре­дит от дър­жав­ни­те бан­ки. Но относител­ни­ят дял на креди­ти­те, от­пус­на­ти от дър­жав­ни­те бан­ки, е също зна­чи­те­лен (21,9%), още по­ве­че, че кре­ди­ти­те, от­пус­на­ти на час­т­ни фир­ми от дър­жав­ни­те бан­ки, имат от­но­си­те­лен дял в об­щия обем на кре­ди­ти­те на час­т­ни фир­ми, от­пус­на­ти от всич­ки бан­ки, от 38,04%. С дру­ги ду­ми, уве­ли­ча­ва­не­то на от­но­си­тел­ния дял на час­т­ния сек­тор в съз­да­ва­не­то на БВП на­ми­ра от­ра­же­ние и в уве­ли­ча­ва­не­то на от­но­си­тел­ния дял на кре­ди­ти­те, от­пус­на­ти на час­т­ни фир­ми, в кредитния портфейл на дър­жав­ни­те бан­ки.

Съ­що та­ка пра­ви впе­чат­ле­ние, че от­но­си­тел­ни­ят дял на кре­ди­ти­те, отпусна­ти от час­т­ни­те бан­ки на дър­жав­ни пред­п­ри­я­тия, е съ­що сравни­тел­но ви­сок (23,5%). При­чи­на­та за то­ва мо­же би е, че за да се из­бег­не увеличаването на ло­ши­те кре­ди­ти, пред­п­ри­я­ти­я­та, чиито не­вър­на­ти кре­ди­ти бя­ха оп­рос­те­ни в рам­ки­те на ЗУНК, бя­ха лише­ни от пра­во­то да взе­мат но­ви кре­ди­ти. Но то­ва за­кон­но ограничение не бе­ше спа­зе­но. За­то­ва не е изключено, че ед­на част от те­зи пред­п­ри­я­тия са пок­ри­ва­ли сво­я­та пот­реб­ност от бан­ков кре­дит при час­т­ни­те бан­ки.

Срав­ни­тел­но ви­со­ки­ят от­но­си­те­лен дял на пра­ви­тел­с­т­во­то (29,0%) в кредит­ния пор­т­фейл на дър­жав­ни­те бан­ки е лес­но обяс­ним, до­ка­то относител­ни­ят дял при час­т­ни­те бан­ки бу­ди удив­ле­ние.

Из­вес­т­но е, че един от най-го­ле­ми­те рис­ко­ве, на ко­и­то са из­ло­же­ни банки­те, е кон­цен­т­ра­ци­я­та на кре­дит­ния риск, ко­е­то обяс­ня­ва и необходимост­та от не­го­во­то ог­ра­ни­ча­ва­не в рам­ки­те на бан­ко­во­то законодател­с­т­во в част­та му, пос­ве­те­на на го­ле­ми­те кре­ди­ти. Анализът на кредит­ния пор­т­фейл в на­ве­че­ри­е­то на бан­ко­ва­та кри­за по­каз­ва сил­на концент­ра­ция на от­пус­на­ти­те на час­т­ни­те фир­ми кредити. В края на де­кем­в­ри 1995 год. от­но­си­тел­ни­ят дял на го­ле­ми­те кре­ди­ти (кре­ди­ти над 100 млн. лв или 1,4 млн. щ.д.), от­пус­на­ти на час­т­ни фир­ми, въз­ли­за на 50% от об­ща­та су­ма на от­пус­на­ти­те на тях кре­ди­ти. При то­ва от­но­си­тел­ни­ят дял на дъл­гос­роч­ни­те кре­ди­ти, отпус­на­ти от час­т­ни­те бан­ки, в об­ща­та су­ма на кре­ди­ти­те, от­пус­на­ти от всич­ки бан­ки, е 30%.[3] То­ва про­ти­во­ре­чи на твър­де­ни­е­то, че оздравяването на из­пад­на­ли­те в зат­руд­не­ние час­т­ни бан­ки би би­ло значително по-труд­но по­ра­ди по-ви­со­кия от­но­си­те­лен дял на дългосроч­ни­те кре­ди­ти в тех­ния кре­ди­тен пор­т­фейл.

Из­к­лю­чи­тел­но про­мен­ли­ва­та мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ка сре­да и неефективна­та па­рич­на и ва­лут­на по­ли­ти­ка на БНБ, не­дос­та­тъ­ци­те в нор­ма­тив­но-прав­на­та уред­ба за бан­ко­ва­та дей­ност, как­то и лип­са­та на дейс­т­вен бан­ков над­зор в усло­ви­я­та на нис­ка кул­ту­ра на пла­ща­не дове­до­ха до ряз­ко уве­ли­ча­ва­не на отно­си­тел­ния дял на ло­ши­те кредити.

Ло­ши­те кре­ди­ти са не­раз­дел­на част на бан­ко­во­то де­ло и са ре­зул­тат на ог­ра­ни­че­ни­те въз­мож­нос­ти на бан­ки­те да пред­ви­дят евен­ту­ал­на про­мя­на на кре­ди­тос­по­соб­ност­та на длъж­ни­ка в про­це­са на обслужване­то на от­пус­на­тия му кре­дит. Кре­дит­но­то ре­ше­ние се взе­ма на ос­но­ва­та на ин­фор­ма­ция, ко­я­то са­мо до оп­ре­де­ле­на сте­пен мо­же да пред­ви­ди бъ­де­ща­та пла­те­жос­по­соб­ност на длъж­ни­ка. За­то­ва мо­же да се твър­ди, че ло­ши­те кре­ди­ти са не­раз­дел­на част на бан­ко­во­то де­ло.

Проб­ле­мът не е в ло­ши­те кре­ди­ти, а в тех­ния раз­мер и спо­соб­ност­та на бан­ка­та да пок­рие със соб­с­т­ве­ни сред­с­т­ва свър­за­ни­те с тях за­гу­би, без ряз­ко да вло­ши сво­е­то фи­нан­со­во със­то­я­ние.

Но ви­со­ко­то об­що рав­ни­ще на ло­ши­те кре­ди­ти в от­дел­на стра­на е признак на „бо­лес­т­но със­то­я­ние” на ней­на­та ико­но­ми­ка. То­ва бо­лес­т­но състоя­ние е до го­ля­ма сте­пен ре­зул­тат на ней­на­та не­е­фек­тив­на икономи­чес­ка струк­ту­ра.

Ма­кар и да бя­ха със­тав­на част от со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та сто­пан­с­ка система, меж­ду стра­ни­те от Цен­т­рал­на и Из­точ­на Ев­ро­па съ­щес­т­ву­ва­ха съ­щес­т­ве­ни разли­чия в ико­но­ми­чес­ката струк­ту­ра. В ня­кои от стра­ни­те тя об­лек­чи структур­ни­те ре­фор­ми в пе­ри­о­да на пре­хо­да към па­зар­на ико­но­ми­ка, в дру­ги се ока­за до­пъл­ни­тел­на преч­ка. Та­ка нап­ри­мер, в на­ве­че­ри­е­то на Вто­ра­та светов­на вой­на Че­хос­ло­ва­кия е ед­на високораз­ви­та ин­дус­т­ри­ал­на дър­жа­ва, чи­я­то ико­но­ми­чес­ка струк­ту­ра въп­ре­ки на­ци­о­на­ли­за­ци­я­та и об­вър­з­ва­не­то на стра­на­та в рам­ки­те на со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та ико­но­ми­чес­ка ин­тег­ра­ция в значител­на сте­пен беше съх­ра­не­на. По­ли­ти­ка­та на кон­цен­т­ра­ция и специализа­ция на про­из­вод­с­т­во­то не до­ве­де до лик­ви­да­ция на мал­ки­те и сред­ни предпри­я­тия в та­ка­ва сте­пен, как­то то­ва ста­на в стра­ни ка­то България. Те про­дъл­жа­ва­ха да бъ­дат един от стъл­бо­ве­те на икономика­та. За­то­ва и прест­рук­ту­ри­ра­не­то на пред­п­ри­я­ти­я­та в Че­хия и Сло­ва­кия и тях­на­та адап­та­ция към па­зар­на­та ико­но­ми­ка про­те­че срав­ни­тел­но по-без­бо­лез­не­но.

В Бъл­га­рия про­це­сът на ин­дус­т­ри­а­ли­за­ция за­поч­ва ед­ва след Втора­та светов­на вой­на в съ­от­вет­с­т­вие с прин­ци­пи­те на съ­вет­с­ка­та икономичес­ка поли­ти­ка – при­оритет на теж­ка­та ин­дус­т­рия, ви­со­ка кон­цен­т­ра­ция и специализа­ция на про­из­вод­с­т­во­то, предимно ма­те­ри­а­ло- и енерго­ем­ко. Изгра­де­ни бя­ха ог­ром­ни пред­п­ри­я­тия на теж­ка­та ин­дус­т­рия, ко­и­то естествено се пре­вър­на­ха и в най-го­ле­ми­те ра­бо­то­да­те­ли. Тях­но­то прес­т­рук­ту­ри­ра­не и адап­та­ция към па­зар­на­та ико­но­ми­ка при от­па­да­не­то на специфичния по отношение на ка­чес­т­во­то на сто­ки­те па­зар на бив­шия Съ­вет­с­ки съ­юз про­те­че не са­мо зна­чи­тел­но по-бо­лез­не­но, но за по­ве­че­то завър­ши и с прек­ра­тя­ва­не на дей­ността им.

В на­чал­ни­те го­ди­ни на пре­хо­да в Бъл­га­рия те­зи пред­п­ри­я­тия не можеха да бъ­дат зат­во­ре­ни, за­що­то бя­ха ос­нов­ни­те ра­бо­то­да­те­ли. Въз­ник­ва­щи­ят частен сек­тор не бе­ше в със­то­я­ние да раз­к­ри­ва ра­бот­ни мес­та, за да по­е­ме осво­бо­де­на­та ра­бот­на си­ла.

Фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на дър­жав­ни­те пред­п­ри­я­тия при лип­са­та на потенциал­ни ку­пу­ва­чи мо­же­ше да ста­не са­мо по пъ­тя на бан­ков кредит. То­ва обяс­ня­ва до го­ля­ма сте­пен из­к­лю­чи­тел­но ви­со­кия относи­те­лен дял на ло­ши­те кре­ди­ти в кре­дит­ния пор­т­фейл на държавни­те бан­ки (до­ри след из­чис­т­ва­не­то му в рам­ки­те на ЗУНК), как­то и в ня­кои от час­т­ни­те бан­ки, ко­и­то се на­со­чи­ха към кре­ди­ти­ра­не на дър­жав­ни пред­п­ри­я­тия. За­то­ва мо­же да се пот­върди, че не са­мо нес­та­бил­на­та, пос­то­ян­но из­ме­ня­ща­та се мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ка сре­да в на­чал­ни­те го­ди­ни на пре­хо­да, но и осо­бе­нос­ти­те на ико­но­ми­чес­ка­та структура изиг­ра­ха из­к­лю­чи­тел­но важ­на ро­ля за въз­ник­ва­не­то на банко­ва­та кри­за в Бълга­рия.

Проб­ле­мът на ло­ши­те кре­ди­ти в Бъл­га­рия се ус­лож­ня­ва­ше още и от дейст­ви­е­то на два дру­ги фак­то­ра. Съз­да­ва­не­то на сто­пан­с­ки­те бан­ки на отрасло­ви прин­цип в края на 80-те го­ди­ни ог­ра­ни­чи тех­ни­те възмож­нос­ти за ди­вер­си­фи­ка­ция на по­е­ма­ни­те и от тях рис­ко­ве и дове­де до из­к­лю­чи­тел­но висо­ка кон­цен­т­ра­ция на от­рас­ло­вия риск в тех­ни­те кре­дит­ни пор­т­фей­ли. В резул­тат на рез­кия спад на икономичес­ка­та ак­тив­ност и на кри­зис­но­то състояние на це­ли от­рас­ли на ико­но­ми­ка­та от­пус­на­ти­те кре­ди­ти не са­мо не мо­же­ха да бъ­дат обслуж­ва­ни, но не поз­во­ля­ва­ха на сто­пан­с­ки­те бан­ки да формира­т пе­чал­ба, не­об­хо­ди­ма как­то за за­де­ля­не­то на дос­та­тъч­ни про­ви­зии за тях­но­то пос­те­пен­но нарастване, така и за уве­ли­ча­ва­не на тех­ния собст­вен ка­пи­тал. При то­ва те­зи бан­ки бя­ха съз­да­де­ни без со­лид­на осно­ва за рефинанси­ра­не. На прак­ти­ка не­об­с­луж­ва­ни­те от предприяти­я­та кре­ди­ти трябва­ше да се ре­фи­нан­си­рат със сво­бод­на­та лик­вид­ност на те­зи пред­п­ри­я­тия по те­ку­щи­те смет­ки в те­зи бан­ки, коя­то оба­че бе­ше твър­де не­дос­та­тъч­на. База­та на ре­фи­нан­си­ра­не не мо­же­ше да бъ­де раз­ши­ре­на и по­ра­ди монополно­то по­ло­же­ние на ДСК по от­но­ше­ние на де­по­зи­ти­те на на­се­ле­ни­е­то. Опи­тът на те­зи бан­ки да ди­вер­си­фи­ци­рат сво­я­та ба­за на ре­фи­нан­си­ра­не през пър­ви­те го­ди­ни на пре­хо­да чрез при­вли­ча­не на де­по­зи­ти от на­се­ле­ни­е­то не бе­ше твър­де ус­пе­шен.

Очаквайте продължение…

[1] БНБ, Месечни бюлетини № 6 за 1994, 1995 и 1996 год.

[2] Charles Enoch, Anne-Marie Gulde and Daniel Hardy: Banking Crises and Bank Resolution: Experiences in Some Transition Economies, Washington, International Monetary Fund, p. 9.

[3] БНБ, Месечен бюлетин № 6 от 1996 год.