Северна Корея изглежда прави първи стъпки към капитализъм

Има сигнали, че краят на тоталният комунизъм в Северна Корея е близо, а в страната се заражда капитализъм от китайски тип, пише Би Би Си. Независимо, че управляващата династия Ким от създаването си прокламира тотален комунизъм, изглежда че настоящият диктатор Ким Чен Ун следва примера на „другарите“ си в Пекин в опит да повиши жизнения стандарт на измъчваната от глад страна.

Първата стъпка към отслабването на комунистическия режим идва още след тежкия глад през 90-те години, когато в опит да увеличи земеделското производство Ким Чен Ир взема решение да разреши на земеделците да задържат част от продукцията си.

Вторият етап от „пазарните реформи“ идва с „Мерките от 30 май“, приети миналата година. Професор Андрей Ланков от университета Кукмун в Сеул коментира, че днес в Северна Корея съществуват предприятия, които са капиталистически по природа. Технически, те все още са собственост на държавата, но на практика се ръководят от мениджъри, които преследват максимална печалба и запазват голяма част от спечеленото.

„Правителството никога не е приемало тези предприятия. Официално те не съществуват. Много от тях обаче са големи. Има частни автобусни компании, частни въгледобивни фирми“, казва той.

Ланков разказва за фирма за добив на въглища, с която е запознат. Тя е ръководена от мениджър, който наема и уволнява работници и взема заеми, за да разработва нови шахти. Въглищата се изнасят за Китай, а мениджърът задържа част от печалбата.

„Имат правителствена агенция, която има правото да продава въглища в Китай, обаче служителите й не разбират нищо от минно дело, и затова се договарят с местни богаташи, които инвестират собствени средства“, казва Ланков. „Печалбата от дейността се поделя с държавата, която предоставя правна защита, тъй като по документи мината е собственост на държавата, но на практика реалният собственик взема всички решения. Това частно предприятие ли е? За мен е.“

Според Ланков капитализмът в Северна Корея определено се развива, а управляващите започват да разбират, че единственият начин икономиката да е ефективна е да се разчита на частна инициатива. „Мерките от 30 май“ позволяват на мениджърите да имат свобоад колкото биха имали в рамките на пазарна икономика.

„Разрешава им се да си осигуряват суровини от пазара. Имат разрешение, и дори са задължени да продават на пазара, както имат и задължение да предоставят определени суми на правителството, подобно на корпоративен данък“, казва той.

В последно време е основан дори и „Пхенянски бизнес университет“. Негов създател е Феликс Абт, швейцарски бизнесмен, който представлява западна фирма в страната. „Идеята изглеждаше невероятна, но когато започнахме през 2002 г. видяхме, че не достига храна“, казва той.

„Много работници нямаха работа и доходи, затова решихме да обучим мениджърите да се адаптират към новата среда и да работят по-ефективно. Трябваше да научат неща, за които не са чували досега – как се правят маркетингови стратегии, как да обслужват клиентите си, дори основи на финансите“.

Режимът в Пхенян се изправя пред две големи трудности. Първата е гладът, особено видим през 90-те години, който се превърна в символ на неефикасността на икономиката на страната.

Все по-трудно обаче става да се крие богатството на външния свят от жителите на Северна Корея. Причина за това е големият брой китайски туристи, които носят непознати в страната вещи.

Ким Чен Ун вероятно опитва да се възползва от опита на Китай в сливането на политическия тоталитаризъм със свободна икономика. Предизвикателството обаче ще бъде запазването на непоклатимостта на режима.