Банките през 2015 г.: Година на промените в БНБ

Година на очакванията – такава се очертава да бъде 2015 г. за банките. Тези очаквания обаче са насочени не толкова към бизнеса на финансовите институции, колкото към регулатора, както и към отговорните фактори, ангажирани с осигуряването на сигурност и предвидимост в средата.

Само по този начин може да се възстанови доста разклатеното доверие на клиентите и на обществото като цяло, което от своя страна би могло да доведе до така необходимото съживяване на кредитирането. А за поредна година именно кредитирането е едно от предизвикателствата и пред сектора, и пред българската икономика.

Темповете и нивото на кредитиране, активността на предприемачите и банките като бизнес, посоката на движение на лихвите са следствие от наличието или липсата на нормални и предвидими условия за правене на бизнес. Изминалата бурна година, особено за банковия сектор, показа, че въпреки всеобщите твърдения за изолираността на случая Корпоративна търговска банка (КТБ) ефектите върху дейността на банките и поведението на фирмите и домакинствата бяха осезаеми.

Традиционно ниският в последните години апетит за инвестиции и кредити на компаниите и гражданите съвсем изчезна. От друга страна, предпазливостта на банките при отпускане на кредити логично нарасна заради повишаването на вътрешната несигурност в страната и сектора в резултат от смайващото протакане на решаването на проблема с КТБ. Банката беше поставена под специален надзор на 20 юни 2014 г. и едва на 6 ноември лицензът й беше отнет.

Въпросът обаче отново е наполовина решен, тъй като този акт на БНБ се обжалва пред Върховния административен съд, а там практиката показва допълнително време от няколко месеца до година за решаване на казуса. Началото на делото съвсем не е обнадеждаващо, след като на първото си заседание съдът отложи делото за 9 февруари 2015 г.

Ключът е в БНБ

Ключови за дейността и представянето на сектора през 2015 г. ще бъдат (без)действията на БНБ. Изминалата година изкара на показ дълго отлаганата необходимост от промяна в поведението и отношението на регулатора в надзорната му дейност. Справянето с последиците от случая с КТБ със сигурност изисква вземането мерки, които да не допускат такъв тип бизнес и такъв тип стресове в системата като този с КТБ.

Това означава промени в начина на прилагане на регулациите от БНБ, с което централната банка да покаже, че непазарното поведение на отделни играчи в сектора няма да бъде не само толерирано, но ще се подхожда на принципна основа по правилата на закона. Обратното може да мотивира поведение на непазарна дейност, какъвто модел на работа имаше самата КТБ, и да изкуши и други участници на пазара.

Началото не е особено обещаващо, след като още през лятото на 2014 г., макар и под условие, управителят на БНБ обяви, че ще подаде оставка, а още не го е направил. Въпреки сформирано правителство и работещ парламент, каквито условия самият Искров заяви, че са му нужни, за да си подаде оставката, половин година по-късно тя не е факт. Очевидно е, че въпросът ще се решава през тази година. Някои представители на сектора смятат, че въпросът ще се задвижи след Нова година. Други са на мнение, че Искров ще доизкара мандата си, който изтича през октомври 2015 г., тъй като никой не би бягал, когато няма изход.

Освен избор на гуверньор – с оставка или не, ще има избор и на подуправител за управление „Емисионно“ (мандатът на сегашния – Калин Христов, изтича през октомври 2015 г. – бел ред.). Особено важно назначение вероятно ще има и в управление „Банков надзор“ – нов председател.

Сегашният – Цветан Гунев, е отстранен временно от съда, но след изтичане на шест месеца от решението той ще се окаже в ситуация на фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си, както е по закон, което автоматично ще наложи избор на нов надзорник. При така очерталите се промени в регулатора необходимото спокойствие за работа в сектора на този етап се оказва малко мъгляво.