Банките се сринаха по принципа на Питър
Преди 40 години д-р Лорънс Питър формулира зависимост, която нескромно нарече на свое име. Според неговия принцип хората сами откриват равнището си на некомпетентност. С други думи, ако сте добър в дадена работа, ще израствате в йерархията, докато не стигнете позиция, на която вече не се справяте добре.
Сривът на редица финансови институции подсказва сходство в организацията им. Става въпрос за диверсификация на дейността до ниво на некомпетентност. Тези бизнеси се разрастват в сфери, които не са им толкова понятни, и накрая някоя ги препъва. Съобщението на банка Chelsea Building Society за големи загуби вследствие на ипотечна измама бе като глътка свеж въздух – поне проблемите бяха свързани с основния бизнес. Повечето финансови институции, олюлели се на ръба на банкрута, стигнаха дотам в резултат на загуби от периферни дейности.
Принципът за достигането на равнище на некомпетентност вследствие на диверсификация е валиден за всички финансови институции – от най-малката до най-голямата. AIG бе водещият застраховател в САЩ. Компанията се занимаваше не просто с кредитно застраховане, но бе и най-големият трейдър на суапове за осигуряване срещу кредитен риск. И така звеното й за финансови продукти, което даваше работа на 120 души в Лондон, предизвика срива на бизнес със 120 хил. служители.
Жилищно-спестовната каса Dunfermline Building Society е стандарт за благоразумие, а базата й е в родния град на най-предпазливия сред всички шотландци Андрю Карнеги. В продължение на повече от век касата събираше спестявания, които заемаше на внимателни купувачи на жилища. Един господ знае къде им е бил умът, когато решиха, че 2007 г. е най-подходящият момент за агресивно разрастване на портфолиото от търговски кредити.
Hypo Real Estate бе най-големият кредитор в германския имотен сектор – вероятно най-скучната, но и най-печеливша господстваща позиция. После банката купи бизнес, специализиран в набирането на средства на паричните пазари, за да отпуска заеми на държавни учреждения. Без съмнение консултантите й са представили завъртяно обяснение как от подобно нещо могат да се изкарат много пари. Каквито и да са били аргументите им, решението се оказа грешно и доведе до най-скъпото спасяване на банка в Европа.
Факторът отегчение е важен. Голяма част от традиционното банкиране е скучно. Стремежът към нови предизвикателства е прекрасна човешка черта, но акционерите плащат доста скъпо, когато позволят на главните си изпълнителни директори да й се отдадат.
Органите в държавния сектор обикновено са ограничени в дейността си, така че дерегулацията често ражда скъпи експерименти. Във Великобритания много от придобивките на приватизацията по отношение на ефективност бяха прахосани в диверсификация – гледах как висши мениджъри губят 80% от времето си за дейности, които генерираха 1% от оборота и -10% от печалбата. Но е по-забавно да ходиш в Буенос Айрес, отколкото да поправяш течащи тръби.
Да спечелиш търг, в който не знаеш за какво наддаваш, често означава да загубиш. Това проклятие в много случаи стои зад лошите придобивания, тъй като успешният купувач най-често е този, който е готов да плати неоснователно висока цена. Това обяснява състезанието между Royal Bank of Scotland и Barclays коя ще предизвика банкрут, като купи ABN Amro. Невежеството по отношение на продуктите също е проблем. Когато сте новак и не сте напълно информирани, към вас гравитира бизнес, който никой друг не иска.
Основната движеща сила обаче е високомерието. Изследването на Джим Колинс „Как се сгромолясват големите“ е валидно за всеки бизнес, който споменах. Индустрията на финансовите услуги е особено предразположена към надменност, тъй като в някои сектори няма особена конкуренция, а случайността играе голяма роля в изхода от спекулативните транзакции. Затова и за хората във финансовите институции не е трудно да се отдадат на илюзията, че успехът им е резултат от изключителни умения, а не просто късмет. Няма нищо по-естествено от това да повярваш, че този невероятен талант ще открие гърнета жълтици под други дъги. Докато суетата продължава да властва, диверсификацията до ниво на некомпетентност ще остане мощна сила в бизнес поведението.
Джон Кей