Банковите заеми и печалбите са скъпоструващо отклонение
Reuters
Не разчитайте на рентабилността на сектора за финансови услуги като водещ индикатор за нещо. Е, поне не и за заплащането за финансовите услуги.
Американските банки, брокерски къщи и застрахователни компании очакват изумително оживление на печалбите, но общият фон показва, че за нас, останалите, това оживление може да се окаже безплодно.
Данните на американското Бюро за икономически анализ сочат, че секторът е преживял една абсолютно забележителна 2009 г. с покачване на печалбите през четвъртото тримесечие с 240% спрямо същия период година преди това.
Едва 5,2% увеличение на рентабилността
Макар че корпоративните печалби като цяло са скочили с 30%, по-широките и не така облагодетелствани части от икономиката извън сферата на финансите са успели да спечелят едва 5,2% увеличение на рентабилността, а и това е постигнато благодарение на съкращението на производствените разходи поради жестокото свиване на персонала.
С други думи, финансовият сектор е завършил годината на печалба, защото се е възползвал от евтините пари, правителствените гаранции и резкия спад на кривата на доходността, докато всички останали съвсем не са се радвали на такова охолство и са изстискали максимално служителите си, като са поддържали заплатите им ниски.
Финансовите печалби през четвъртото тримесечие са само около 8,0% под пика си от 2005 г. и един на три долара печалба са отишли в сектора, който представлява едва 16% от корпоративния свят, измерван по добавена стойност.
Може би ще попитате: „И какво от това?“ През четвъртото тримесечие банките са били един от основните посредници, през които е протичала улеснената парична политика към останалата част на икономиката, така че е естествено усилията за стимулиране да дадат първите си плодове в този сектор.
Тук се забелязва обаче нещо друго. Съществува историческа взаимосвързаност между печалбите на финансовия сектор и икономическото възстановяване. Банките и другите финансови посредници помагат за финансирането на инвестициите, водещи икономиката нагоре и извеждащи я от дъното, така че не можем да не си помислим, че накъдето отиват финансовите печалби, натам ще тръгне и останалата част от икономиката.
Не и този път. Поне доколкото съдим от данните за банковото кредитиране. През 2009 г., макар печалбите на сектора за финансови услуги да се оживяваха, общото кредитиране в индустрията се срина, като падна със 7,5% – най-големия спад от 1942 г. – годината на Втората световна война. Около $700 млрд. кредит е бил погасен, без да се включват огромните загуби от цялостното затваряне на пазара за секюритизация.
Така че не може да се твърди, поне по данните за 2009 г., че спасяването на финансовите услуги е било оправдано, защото е поддържало кредитния прилив. Банките са държали рекордни суми пари във Федералния резерв, вместо да ги пуснат в употреба под формата на корпоративни или потребителски кредити. Банките са предпочели да минимизират новите рискове и просто да печелят от евтино даване на заеми на краткосрочните пазари и повторното им насочване отново към правителството за по-дългосрочен период на по-високи цени.
Промените в счетоводните стандарти също дадоха на банките добра причина да отделят средства, за да подкрепят затруднени съществуващи клиенти. Тази стратегия избягва нуждата да се засягат капиталовите нива, макар че, както показа примерът на Япония, може да има пагубно въздействие върху цялата икономика.
Промяна през 2010 г.?
Банките, разбира се, не носят сами отговорността за броя на кредитите. Търсенето е било слабо, тъй като кредиторите са се фокусирали върху намаляването на заемните средства, а не върху подготовката за нови възможности.
Това ни казва много за начина, по който светът работи по време на ликвиден капан и с широка, жестока дезинфлация. Може да ни каже нещо и за начина, по който компаниите и отделните хора разглеждат собствените си перспективи.
Елизабет Дюк и Томас Хьоних от Федералния резерв изразиха известен оптимизъм през изминалата седмица по отношение на банковото кредитиране през 2010 г., но Хьоних призна пред кредитори в Санта Фе, че банките може да изпитват затруднения при заемането, докато несъбираемите кредити са много.
Съживяването на печалбите в сферата на финансовите услуги несъмнено е направило нещо добро и много благоразумно. Позволило е на индустрията да започне рекапитализацията си, без открито да се обръща за помощ към правителството, но въпреки всичко несъмнено за сметка на правителството и, по същество, под формата на данък за останалата част от икономиката. Това е спонсорирана от правителството рекапитализация, която се осъществява под формата на субсидия, а не на пряк трансфер.
Можеше да е различно. Вместо безразборно да разпределя печалбите към всички и да остави солидна част да изтече във вид на компенсации, правителството можеше да затвори големите фалиращи институции по същия начин, по който третира малките банки, като уволни ръководството, продаде веднага активите, които може да продаде, и управлява останалите, докато могат да бъдат продадени или бизнесът им може да бъде постепенно съкратен.
600% скок на печалбите
Дори ако разглеждате спасяването по собствената му логика, съществува реален проблем с политиката, която води до ръст на финансовите услуги, свързан с останалата част от икономиката.
Печалбите в сектора на финансовите услуги са скочили с 600% от 1980 г. до 2009 г., докато печалбите за всички останали само са се удвоили. По време на този период заплатите са се намирали в застой, а стандартът на живот се е увеличил посредством дълг – отначало частен, а сега вече и обществен.
Странен начин да се управлява една икономика.