Данък банка ще го платят клиентите

От днес до събота, 17 април 2010 г., се провежда неформална среща на финансовите министри на страните членки на Европейския съюз. Сред обсъжданите теми се очаква да бъде и т. нар. данък „банка” – специфичен налог, който беше въведен първо в САЩ. Идеята му е да гарантира, че парите на данъкоплатците, с които бяха спасени финансови институции, ще бъдат възстановени до последната стотинка. Освен това, цели се създаването на специален фонд, който да се ползва за спасяване на банките при евентуални бъдещи кризи.

В Европа основни поддръжници на идеята за международно данъчно облагане на банките са Германия и Франция, като германското правителство вече взе решение да въведе специфичният налог. Европейската комисия също я прегърна, като според изчисленията годишно могат да се генерират до 50 милиарда евро. Сумата зависи от това какъв модел на облагане ще се възприеме. Засега се посочват два – шведският и американският.
Според шведския вариант, върху банковите задължения се налага такса в размер на 0.036% от стойността им, като парите са предназначени за финансирането на стабилизационен фонд, с който да бъдат спасявани банките при бъдещи кризи. Това би генерирало 11 милиарда евро на европейско ниво, за разлика от американския вариант, при който таксата е 0.15%. Според изчисленията, заради по-високия налог ще се съберат 50 милиарда евро.
Идеята банките да дадат своя дан за кризата не е нова. В много страни се обложиха космическите бонуси на банкерите. Това се възприе донякъде и като морална кампания, особено в САЩ, където някои от финансовите институции са твърде важни, за да фалират. Втори банкрут от мащаба на Lehman Brothers би бил фатален, затова и американското правителство затегна контрола върху изплащаните допълнителни възнаграждения на банкерите и брокерите.
Окончателно решение за въвеждането на специалния банков налог на международно ниво се очаква да бъде взето на срещата на Г-20 през юни. Засега против се обяви Канада, макар и правителството на страната да не се противопостави на идеята подобен данък да се въведе на национално ниво. Това, обаче, може и да накара финансовите институции да изнесат операциите си в страна с по-либерален режим. Именно това беше и причината Швеция да се откаже от данъците върху финансовите транзакции и да въведе единна ставка върху крайните баланси на банките. Затова и въвеждането на подобен данък на международно ниво би имало по-голям ефект, защото ще се запази конкурентоспсособността и равностойното положение на финансовите институции в отделните страни.
DarikFinance.bg потърси мнението на няколко български финансови институции за това какъв би бил ефектът от въвеждането на данък „банка” и върху банковата система, и върху клиентите им. Въпросът явно е щекотлив, защото се сблъскахме с категоричното нежелание на банкерите да коментират. Според председателя на управителния съвет на Асоциацията на банките в България Виолина Маринова позицията на асоциацията не е искана. Икономистът Стоян Александров, който в момента е председател на надзорния съвет на Д Банк, пък каза, че от известно време периферно следи това предложение, но понеже не му е ясно каква ще е данъчната основа – не би бил коректен, ако коментира. Представители на други банки у нас също се въздържат да говорят по темата.
Според икономиста от Института за пазарна икономика /ИПИ/ Димитър Попов, както и според бившия финансов министър Милен Велчев, клиентите на банките ще заплатят данъка, ако той бъде въведен.
Ако се облагат кредитите – явно, че ще се повишат лихвите, а ако се облагат депозитите – това ще понижи лихвите върху депозитите. Ако се облагат трансферите – това ще ги оскъпи, коментира Велчев.
И тъй като най-вероятно ударът ще бъде върху клиентите, отрицателен ефект от въвеждането на данъка върху банковата система няма да има, заключи Димитър Попов.
Според Велчев, обаче, като всеки данък и този ще донесе своите негативи. Освен че ще бръкне в джоба на клиентите, този налог ще намали доходите на банките и ще оскъпи сделките и транзакциите. Финансовите институции пък трудно биха могли да го финансират от печалбите си, защото и без това те в последно време спадат, допълни бившият финансов министър. Той заключи, че вижда малко положителни ефекти. Те са свързани с някаква степен на душевен комфорт у населението, че видите ли – и банките ще платят своята част от цената на кризата, заключи Милен Велчев.
И двамата икономисти са единодушни, че въвеждането на данък „банка” ще засегне лихвите по кредити и депозити. Според Димитър Попов, банките ще свият значително маржовете между лихвите по кредити и депозити.
Попов допълни, че ако се стигне до въвеждането на подобен данък у нас, достъпът на бизнеса до финансови ресурси значително ще се свие. Което се отнася, всъщност, за достъпа на бизнеса до свежи пари в световен план.
Преди време в интервю за The Financial Times британският финансов министър Алистър Дарлинг коментира, че данък „банка” може да се окаже точно това, което банките всъщност искат. Защото ще се създаде един вид застраховка срещу бъдещи рискове.
Трудно ще бъде, обаче, постигането на консенсус в международен план. Помним провала на глобалната координация на антикризисните мерки. Още повече, че по-големите банки биха били привилегировани при ползването на средства от фонда, защото са твърде важни, за да фалират. Така вероятността те да започнат да поемат още по-големи рискове заради дадената им „застраховка” също се повишава. Един вид, данък „банка” може да се окаже смъртоносна спирала, омагьосан кръг, който да забули в мъгла перспективите за развитие на цялата система.

Миглена Иванова, DarikFinance.bg