Банкови фалити няма да има, но игрите на борсата са опасни

Фалитът на две от най-големите банки в света изправи на нокти инвеститорите у нас. Дори обикновените домакини, които имат скътан малък депозит, научиха кои са „Лемън Брадърс“ и „Мерил Линч“. Как ще ни удари финансовата буря, която доведе до страхотен срив на Уолстрийт, да изтегляме ли парите от банките и ще избягат ли инвеститорите от България, попитахме проф. Милети Младенов. Той е председател на управителния съвет на Фонд за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа и един от неговите основатели. Преподавател е в Университета за национално и световно стопанство. Бивш подуправител на БНБ.
– Г-н Младенов, как ще се отрази финансовата криза на България?
– В САЩ, в южните щати сега е сезонът на бурите и на ураганите и ми се струва, че ако използваме тази лексика, американският ураган може би ще се превърне в тропическа буря или в буря за останалите райони, които са по-далече. Т.е. ефектът ще отслабне. Но понеже пазарите са глобализирани, не можем да останем незасегнати. Това се видя последните дни, когато новината за проблемите на две от най-големите банки в света, и фактическият фалит на едната, станаха известни. Отражението директно е в спадане на цените на борсата, от една страна. Доколкото борсата и капиталовият пазар въобще са канал за финансиране на икономиката, съответно засяга и реалния сектор на икономиката. В САЩ ураганът е по-силен, защото там капиталовият пазар играе по-голяма роля, а ние принадлежим към континенталния тип, където финансирането става главно чрез банките и затова това отражение би било евентуално по-слабо. Когато има такива кризи, намаляват парите, които фирмите биха могли да заемат чрез акции от капиталовия пазар и облигации. Също и като кредити от банките, които са по-сдържани, защото и нашите банки дават ипотечни кредити, както трезорите по целия свят. В този смисъл се свиват възможностите за финансиране на реалната икономика.
– Ще се отрази ли кризата върху банковите лихви?
– Да, когато се ограничава кредитирането, се търсят повече кредити. Банките се защитават от рисковете донякъде и чрез по-високи лихви. Положението е по-специфично, защото в Америка и в другите големи държави централните банки се намесват, за да спасят изпадналите в криза. Това е доста необичайно и ново в историята на парите. За нашата централна банка няма такава опция.
– Смятате ли, че борсата ще продължи да се срива?
– Има най-различни прогнози. Но трябва да се търсят индикатори в имотния пазар например.
– А очаквате ли нови фалити?
– Не мога да кажа. Има много коментари за AIG – компания, която е и на нашия пазар. Говори се и за други банки, но нищо конкретно засега. Що се касае до България, нашите банки не са инвестиционни, в техните портфейли няма кой знае какви пакети лоши ипотечни кредити. Въобще универсалната банка е по-балансирана и по-сигурна.
– Ще има ли спад на чуждестранни инвестиции?
– Такъв вече има. Чуждите инвеститори се изтеглиха, както знаем, много бързо и за много кратко време от нашата борса.
Парите са плашливи те отиват там, където има стабилност. После доверието се възстановява бавно. Това са инвестиции, разбира се, не в реалния сектор, но пък там евентуално би могло да има някакво задържане на инвестициите.
– Какъв знак е растежът на големите купюри в паричното обращение, какво подсказва той?
– Не смятам, че това е обезпокоително, защото валутният борд ограничава нарастването на паричната маса. Когато цените растат, се наблюдава естествено преструктуриране на паричното обращение – търсят се по-едри банкноти и намаляват дребните. Просто така е по-удобно. Същевременно, по информация на БНБ, най-предпочитаната банкнота си остава тази от 20 лв. – в нея са над 100 млн. броя, докато банкнотите от 100 лв. са около 40 млн., а тези от 50 лв. – 60 млн. броя. Експертите от БНБ не виждат необходимост от по-големи купюри – например 200 и 500 лв.
– Знак ли е това, че инфлацията расте?
– Считам, че трябва да се прави известна разлика между нарастването на цените и същинската инфлация. И в световната преса въпросът се коментира по този начин. Голяма част от ръста на цените се формира най-вече от поскъпването на петрола и на храните. Икономистите наричат инфлация остатъка от нарастването на цените, което в по-дълъг срок се предизвиква от експанзия на паричната маса. При валутния борд това не може да стане. Делът на големите купюри в обращение расте, но междувременно расте и брутният вътрешен продукт. Например при 5-6% икономически растеж и 10% на сто ръст на цените ще имаме над 15% нарастване на брутния продукт в номинално изражение, в пари. Понеже бордът слага спирачки на паричната маса, как тогава да стават плащанията. Това става чрез ускоряване движението на парите, което може да изглежда абстракция, но ще дам пример. Все едно да се превозва товар с композиция от определен брой вагони. Товарът (брутният продукт) обаче непрекъснато расте. Затова или към композицията трябва да се прибавят още вагони, или тя трябва да направи няколко курса. Тези няколко курса са именно нарастване на скоростта на обращението на парите. Друг израз на това е по-бързото износване на банкнотите и изваждането на повече негодни банкноти от обращение. Наистина в България кешът е на особена почит. Но паричната маса включва и движението на пари по сметки. Към края на юли 2008 г. банкнотите в обращение са 7,5 милиарда лева, а парите по разплащателни сметки – 13 млрд. Някои коментатори напомнят за световната инфлация отпреди 30 г., от която развитите страни дълго не можеха да се измъкнат.
– Има ли опасност това да се повтори сега?
– При членството си в ЕС ние трябва да следим поведението на останалите, както и какво става в еврозоната. Докато в САЩ рецесията вероятно е към края си, в Европа не е така. А нашите пазари вече са там, търгуваме много активно. Затова евентуална рецесия в еврозоната би ни засегнала неизбежно. Според някои чужди експерти България и Румъния са най-уязвими, като това се асоциира най-вече с големия дефицит по търговската и текущата сметка на платежния баланс, а за България и с фиксирания курс на лева.
– Трябва ли да се коригират някои от параметрите на валутния борд предвид дългия му живот?
– Според сериозните икономисти и световния опит такива конструкции не трябва да се пипат. Стив Ханке, който е един от известните експерти по тези въпроси, обича да казва, че бордът е „завинаги“. Ние много добре знаем докога е това – докато влезем в еврозоната и изхвърлим лева.
– Голям спор се води за харченето на бюджетния излишък. Как е най-удачно да се похарчи?
– Този въпрос се превърна във водевил. Но погледнато сериозно, има различни алтернативи и възможности. Дори в областта на социалните дейности има разходи, които да се направят сега и да се изяде нещо веднага, и разходи с инвестиционен характер. По мое мнение прекомерните излишъци в бюджета не са индикатор за добро планиране, колкото и то да е трудно.
– Къде е добре да се инвестират свободните пари?
– В банковата система лихвите по депозитите, макар да се покачват, изостават от ръста на покачването на цените. На борсата рисковете остават. Според някои анализатори цените на българската борса са се върнали на нивата отпреди 2 години. Въпреки че възстановяването ще бъде бавно, това все пак са конюнктурни колебания и борсата ще продължи да бъде алтернатива за спестяванията и за финансиране на икономиката. Разбира се, има и чуждестранни активи, но с тях трябва да се внимава. Затова инвестицията в Сребърния фонд е добра идея.
– Какво ново във Фонда за компенсиране на инвеститорите, на който сте ръководител?
– Пазим вземанията на дребните инвеститори, ако се окаже, че инвестиционните посредници са ги пропилели по някакъв начин. Тази и следващата година лимитът на защита е 30 хил. лв., след което се качва до минималното европейско ниво от 40 хил. лв. Натрупа се по-голяма сума на вноските, които събираме от посредниците – към момента тя е почти 4 млн. лв. От миналата година във фонда участват и управляващите дружества в случаите, когато управляват индивидуални портфейли – така броят на участниците в българската схема за компенсиране на инвеститорите към момента е 122, от които 64 инвестиционни посредници, 23 банки и 35 управляващи дружества. Отскоро у нас откриха клонове два чужди инвестиционни посредника – един белгийски и един чешки. Клиентите на тези посредници са защитени от фондовете в съответните страни, като нивото на защита е по-високо, отколкото у нас – 20 хил. евро. В управленски аспект от средата на тази година получаваме информация от почти всички посредници по електронен път и това е много удобно

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *