Репо сделките са с по-проста и бърза процедура от потребителските заеми
Развитието на кредитния пазар в България доведе до там, че едва ли има домакинство, което да не е наясно с най-популярните видове банкови заеми. Има обаче и сфери, които остават извън фокуса на голяма част от потребителите. Сред тях са репо-сделките, които все още са почти непознати на българския пазар, макар интересът към тях да нараства стабилно.
Все повече българи започват да осъзнават потенциала за печалба на фондовия пазар и вследствие на това възможността за теглене на кредит срещу обезпечение с ценни книжа става важен финансов инструмент. При този вид заеми, получателят им продава на банката притежаваните от него ценни книжа, със задължението да ги изкупи обратно при изтичането на определен срок. Така той се снабдява с допълнителен капитал, който да вложи чрез борсата. Този подход е особено подходящ за по-дребните инвеститори, които не разполагат с достатъчен ресурс да се включат активно в търговията.
Разбира се, не е задължително заетите средства да се вложат на борсата – те могат да се използват и за други цели. Анализаторите обаче препоръчват репо сделките, защото процедурите при този вид кредитиране са по-бързи и по-прости, отколкото при потребителските заеми.
Една от причините за това е, че ценните книжа са актив, който е лесен за оценка. Освен това, при репо сделките не е задължително да се определя рисков профил на клиента, тъй като за банката е важно единствено качеството на залаганите акции.
В допълнение към това, репо сделките играят все по-важна роля при управлението на ликвидността на малките и средни банки, които имат ценни книжа в активите си, но разполагат с ограничен достъп до междубанковия пазар. В случай на ниско балансово число или ниска кредитоспособност те могат да си осигурят необходимата ликвидност именно по този начин.
Репо сделките се осъществяват според основни стандартизирани рамкови договори, наречени ISMA. В 90% от случаите, когато трезорите отпускат този вид заеми, предлаганото от клиента обезпечение са държавни ценни книжа, тъй като носят най-нисък риск. Използват се и облигации, обезпечени с ипотечни заеми, корпоративни облигации и акции на утвърдени традиционни фирми (така наречените „сини чипове”). За да влезе в категорията на „сините чипове”, дружеството, емитирало акциите, трябва да отговаря на високи критерии. То трябва да докаже ръст на приходите през последните години, поскъпване на акциите си с не по-малко от 60-80% годишно, стабилен пазарен дял, доказал се мениджмънт и уникално ноу-хау и традиции в своята сфера на дейност.
При сключване на репо сделка за държавни ценни книжа, цената им се изчислява по курс „купува” на банката към датата на сключване на договора. При този тип обезпечаване, стойността на предлаганите в залог книжа трябва да покрива размера на искания кредит плюс начислената върху него лихва за определен период.
При „сините чипове”, въпреки тяхната доказана стабилност, съществува по-голям риск за колебания на пазарната цена. В случай, че акциите поевтинеят, банката може да поиска от кредитополучателя допълнителна гаранция под формата на още ценни книжа, или парични средства. Ако обаче котировките се вдигнат, клиентът има право да изиска от трезора да му върне част от обезпечението.
За да се избегне необходимостта от допълнително покритие, при сключване на репо сделки с акции на корпоративни емитенти, оценката на един дял от компанията се движи между 50 до 60% от реалната й пазарна цена. Остатъкът служи като гаранция за обезпечение по сделката.
Репо сделките се използват в краткосрочни периоди от две седмици до три месеца, а сумата, която може да се получи, зависи от притежаваните акции и от пазарната им стойност по борсовия бюлетин.
Стандартизираната услуга се предлага от четири банки – Пощенска банка, Пиреос банк, Инвестбанк, Интернешънъл Асет банк, и два инвестиционни посредника – СТС „Финанс” и „Овергаз Капитал”.
Лихвеният процент при репо сделките обикновено се движи между 11 и 16% годишно, което прави сключването им изгодно за инвеститорите. За сравнение, през последните няколко години доходността на фондовия индекс SOFIX бе близо пет пъти по-висока.
Към края на януари, общият размер на кредитните портфейли на финансовите институции, предлагащи заеми срещу ценни книжа, бе 50.22 млн. лв.
Водещи бяха „Инвестбанк” с 29.11 млн. лв., следвани от „Овергаз капитал” с 6.63 млн. лв., „Пощенска банка” с 5.76 млн. лв., „Пиреос банк” с 5.49 млн. лв., „Интернещънъл Асет банк” с 2.01 млн. лв., и СТС „Финанс” с 1.21 млн. лв.
Интернет кооперация „Популярна каса” – Пловдив