Банков шеф: Забранете рекламите за бързи кредити

Рекламите за бързи и потребителски кредити трябва да се забранят. Радикалната идея е на Петър Славов, председател на Надзорния съвет на ПроКредит Банк, пише вестник Стандарт. Няма голяма разлика между реклама за цигари и за бързи кредити. Всяка реклама, която мотивира неоправдано потребление, е вредна, посочи банковият шеф. Според него банките са длъжници на обществото. Абсурд е да се примамват клиенти с ниски лихви, които впоследствие скачат, да се правят трикове със скрити условия, описани с дребен шрифт в договорите. „Това не води до развитие нито на финансовия сектор, нито на икономиката, още по-малко на обществото“, коментира Славов. Според него банките не трябва да негодуват срещу налагането на регулации от страна на държавата. Такива правила и ограничения предвиждат промените в закона за потребителския кредит, който ще се гледа днес в парламента.

Славов не е оптимист относно прогнозите на икономисти за растеж на икономиката през 2014 г. По думите му няма катализатори за по-силно икономическо развитие. Славов обяснява, че на практика нещата са изключително сложни. Бизнесът се е свил, има много отчетливо бягство от инвестиции. Търсенето на каквото и да е финансиране се ограничава в т. нар. оборотни кредити и съвсем разбираемо, при първа възможност фирмите търсят предсрочно погасяване на тези експозиции. И няма как да им се сърдим, защото на практика тази предсказуемост, така необходима за бизнеса, за да може да се развива, не съществува, заключава той.

Според банкера ситуацията не се е променила и според него скоро няма да се промени. Той не вярва на оптимистичните прогнози, които вещаят скорошен и чувствителен ръст на брутния вътрешен продукт. Икономиката е в условия на дефлация. Банкерът иска поне един индикатор, въз основа на който да се обоснове очакван ръст. В тази обстановка банките, освен да се съобразяват със ситуацията, няма какво друго да правят. Не може да очакваме от бизнеса каквато и да е активност, когато няма никаква мотивация за това, обобщава Славов.

По думите на Славов процесът на намаляване на лихвите, както по кредитите, така и по пасивните операции, е процес, който е започнал преди доста време и ще продължава. Рано или късно лихвите в България ще стигнат до онези нива, които са адекватни за държава член на ЕС, коментира той.

Според Славов спестяванията растат и ще продължават да растат. Той обяснява, че две са причините за това – от една страна, е несигурността, за която говорим. Хората се притесняват какво предстои и не само във вътрешнополитически план. Тези спестявания на практика са и отказ от потребление. И въпреки че лихвените нива по депозитите ще продължават да падат, парите в банките ще се увеличават, прогнозира експертът. По същия начин, независимо че лихвите по кредитите ще продължават да падат, търсенето на кредити няма да се увеличи, стопанските субекти няма да започнат да търсят финансиране, казва той.

Славов уточнява, че финансовият сектор не може да направи кой знае какво, за да помогне за тласък на икономиката, за оживяване на финансирането. Според него обаче тук е мястото да се отвори една друга тема – че банките са много големи длъжници на обществото. Слаов казва, че темата за откритост и равнопоставеност в отношенията банки-клиенти е много коментирана. За съжаление нищо на практика не се променя в това отношение. Реклами на странни за него предложения за ипотечно или потребителско финансиране се виждат всеки ден. Става въпрос за лихвени проценти, които в началото са едни, пък после нещо се случва с тях. Той говори за скрити условия, за малки букви, за липса на прозрачност. Това е абсурдно, това не води до развитие нито на финансовия сектор, нито на икономиката, още по-малко на обществото, смята банкерът. И той започва да си задава въпроса – след като след толкова години, след толкова натрупан опит банките не успяват да променят това си поведение, може би това поколение вече се е изчерпало. И е време да се помисли в друга посока. След като банките не успяват да се преборят с тези си краткосрочни идеи за някакви финансови постижения и не си дават сметка, че всъщност финансовият сектор на една държава се изгражда за много години. И това до голяма степен определя и напрежението, което съществува между обществото и банковата система. Това напрежение е факт, каквото и да си говорим. Хората си мислят, че банките са едно необходимо зло. И вината за това мислене е в банките. Нужно е съвсем различно поведение на пазара, но за съжаление не са много тези, които го съзнават, обяснява Славов.

Според него всяка административна намеса води до изкривяване на пазара. От друга страна обаче, особено що се отнася до ипотечния кредит, там нещата започват много по-отдалече. Той винаги е имал екзотичната идея да се забранят всякакви реклами на потребителски и бързи кредити. Според него няма голяма разлика между една реклама за тютюнопушене и за бързи кредити. Всяка реклама, която мотивира едно неоправдано потребление от страна на отделния индивид, е вредна, както рекламата за цигарите. А когато и банките не могат да въведат онзи справедлив и достоен начин за правене на бизнес и влизат в най-различни търговски трикове за придобиване по-малко или повече пазарен дял и доход, те не трябва да негодуват, че получават административни регулации.

На въпрос кои са секторите в икономиката, които са предпочитани клиенти от страна на банките, Славов отговаря, че няма сектори, които на фона на останалите да са предпочитани. По-скоро има отделни стопански субекти в почти всички отрасли, които по една или друга причина се развиват по-успешно от другите. И доколкото има търсене на финансиране, то идва точно от тези компании, които са намерили своя начин да развиват и разширяват дейността си, независимо от икономическото развитие на държавата. Селското стопанство е сектор, където поради доста сериозното присъствие на субсидии, национални или от ЕС, има относително повече раздвижване. Това може да се каже и за леката, и за хранително-вкусовата промишленост.

Слаов не мисли, че на този етап е възможна появата на нов кредитен балон, например с цените на земеделските земи. Ако се наблюдават в дълбочина цените на земеделските земи, не се виждат кой знае какви резки движения, има стабилност, заключава той..