Бедните роднини на чуждия успех
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Честито по роднински
Успехът на Дилма Русеф бе отразяван в България като една от най-важните, „нашенски“ новини, в умилно-патриархален и братовчедско-свойски контекст. Защо сме неспособни да оценим успех, постигнат тук, а не „внесен“ отвън?
“Дилма Русеф, чиито баща е българин, положи клетва като първата жена президент на Бразилия. България беше представена от премиера Бойко Борисов.” Из новините на Вести.бг
Новината за положената от първата жена президент на Бразилия клетва облетя света и вероятно развълнува мнозина. Бразилия е сред осемте водещи икономики в света и развитието й занапред съвсем не е без значение, включително и за нас, бедните и далечни роднини на Дилма Русеф. Следователно предизборната борба на Дилма, както свойски я наричаме тук, и победата й във втория тур на изборите бяха отразявани твърде присърце от българските медии.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Който не вярва в себе си, е сляп за собствения си успех
Дъщерята на един нашенец с нейната бурна биография и впечатляваща икономическа и политическа кариера даде твърде много поводи да проявим характерната си провинциална свойскост и сервилност, да онагледим в телевизионни репортажи чувството си за малоценност и да докажем за пореден път, поне пред самите себе си, че успехът е разпознаваем и видим, само ако се е случил извън пределите на България. Ако идва от чужбина, тъй да се каже, сме не просто склонни, а направо петимни да се припознаем в него.
Докога и накъде с комплексарството?
Изгрялата звезда на Дилма Русеф мобилизира журналистическия интерес на ента степен, на мига бяха потърсени, открити и интервюирани нейни сродници до девето коляно. Помня репортаж с една от братовчедките й, жена видимо реализирана и интелигентна, доктор на науките, която бе подложена на толкова нескопосен и надменен дори разпит, сякаш не съществува сама по себе си, а единствената й житейска приложимост е да бъде роднина и нищо повече.
Популярната метафора на Иван Костов, че в България всички сме братовчеди, се разгърна в планетарен мащаб, тъй да се каже. Цялото родно на Дилминия баща Габрово скочи и запретна ръкави в инициативи и идентификации, местният музей се зае с родословното дърво на победителката, заваляха покани от кметове, роднини и прочие възторжен народ. Намери се с други думи пак повод за национална гордост, пак шеметен успех в чужбина за припознаване тук.
Време за прагматично отрезвяване
Да приветстваме Дилма Русеф е логично, приветстват я не само милиони бразилци, но и целия свят. Заради очакванията и по протокол, така е нормално. Добър и смислен държавнически ход вероятно е и участието на премиера Борисов в тържествата по полагане на клетвата, и разговорите, които е провел за разгръщане на двустранните отношения между двете страни.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Успехът на Дилма не
е “наш“, а само неин
Ако се постигнат прагматични резултати в бъдеще, ако се възприемат и приложат някои от същностните практики на бразилския икономически растеж и се усвоят поуките от социалните програми за борба с бедността, то тогава можем да се отнесем с умиление и ирония към роднинските си бомбастичности.
Успехът на Дилма Русеф обаче засега си е само неин и на избирателите й, рано е още да си го приписваме по братовчедски. Като начало в началото на новата 2011 не е зле да повярваме в собствените си сили и възможности за осъществяване, да се научим да не похабяваме и прогонваме надалеч можещите си хора, да им се радваме и да ги ценим, додето са сред нас.
Мирела Иванова,Дойче веле