Берлин трябва да се откаже от еврото и да остави пазарите на мира

Bloomberg

Гърция фалира. Еврото поевтинява. Облигационните пазари открито се бунтуват. А какво е решило да прави германското правителство? Да разстреля вестоносеца.
Германското правителство разтърси пазарите миналата седмица, като наложи бързо едностранна забрана за късите продажби и спекулациите с облигации на европейски правителства. И изненада всички. След това пък германският канцлер Ангела Меркел призова за нов данък върху финансовите транзакции и предложи европейска кредитна рейтингова агенция да замести американските гиганти, които в момента оценяват европейските книжа.
Кризата с еврото с всеки изминал ден все повече заприличва на германска криза. Начинът, по който в момента работи общата валута, е сравнително ясен: включва масови трансфери на блага от по-богатите към по-бедните региони, а това означава, че имате предпазлива, политическа валута. Ако на Германия това не й се нрави, трябва да вземе решение, че повече не желае да бъде част от клуба на еврото.
Безсмислено е да наказвате рефера и да се оплаквате от правилата на играта. Ако най-могъщото европейско правителство не може да излезе с по-добър отговор, не е изненада, че инвеститорите са толкова разтревожени за бъдещето на еврото.
Историята на връзката на политиците с тълкуванията на финансовите пазари не е никак добра. Но дори и по тези унили стандарти канцлерът Меркел оплеска нещата, като наложи забраната за спекулации с правителствен дълг от еврозоната миналата седмица.

Едностранна забрана

Късите продажби ще бъдат забранени, но само в Германия, тъй като това е единствената държава, която Меркел управлява. Въпреки всичко предвид факта, че Франкфурт вече не е особено важен финансов център, малко вероятно е забраната да промени съществено ситуацията. Японското правителство може да измисли всякакви правила за производството на вино, а британското правителство може да сътвори нови регулации за отглеждането на маслини, но тези им прищявки няма да променят начина, по който работи която и да е индустрия. Нито ще го направи германската забрана за късите продажби.
Не е вярно, че спекулантите са предизвикали тази криза. Нито пък, че късите продажби са довели до необходимостта Гърция да иска спасяване от съседите си. Трейдърите може и да са предизвикали по-бързото развитие на кризата, принуждавайки правителствата да намерят решение малко по-скоро, отколкото би им се искало, но това не променя нищо по отношение на самата криза. Единствената промяна е тази на времетраенето. Със сигурност е по-добре да се изправиш пред проблемите си сега, отколкото да отлагаш. Това е всичко, което забраната за късите продажби ще постигне.
По същия начин данъкът върху финансовите транзакции просто не е съответства на целите. Новият налог трябва да се обоснове. Може би финансовата индустрия се е разраснала прекалено много в сравнение с останалата икономика. Може би има прекалено много краткосрочна търговия. Но проблемът на Гърция не е този. Пазарите просто изтъкваха, че страната е заемала твърде много пари, а няма ясен план за връщането им.
Всеки би се съгласил с този анализ. Инвеститорите пак ще продават на късо гръцки облигации дори и ако трябва да плащат 1% налог всеки път, когато го правят. Защо? Защото са боклук. Боклук + 1% пак си е боклук. Хедж фондовете ще продължават да шортват гръцките ценни книжа, защото са боклук.
Що се отнася до европейската кредитна рейтингова агенция, трудно ни е да разберем какво ще постигнем с нея. Moody’s Investors Service, Fitch Ratings и останалите вече вършат тази работа. Някои твърдят, че я вършат добре, други казват, че не се справят. Независимостта им се поставя под съмнение през последните две години, при това с право. Но те са изградили мерило на правдоподобност през годините.
Един нов европейски оценител на кредитния рейтинг (нека го наречем „Рейтингова метла за смитане на целия негоден европейски дълг под килима“ ЕАД) би имал точно толкова достоверност, колкото и исландски брокер, продаващ на дребно дубайски обигации. С други думи никаква. Единствената й цел би била да попреправя данните, за да не изглеждат чак толкова зле. Но какъв ще е смисълът?
Нападението срещу пазарите от страна на Меркел разкрива една много типична черта на германския характер – гнева. Германия разбра много за еврото през последните шест месеца. То няма да е твърда валута като дойче марката. Няма и винаги да работи в интерес на Германия.

Жестоки правила

В реалността германците ще трябва да приемат, че членството в еврозоната означава, че богатите региони постоянно трябва да спасяват по-бедните. А Европейската централна банка понякога ще трябва да прави компромиси с паричната политика, за да може по-слабите членки да останат на повърхността.
На обикновения германец това не му харесва. Той е човекът, който ще трябва да реализира спасяването. А винаги се е гордеел със силната си валута.
Жестоки. Такива са правилата на новата игра. Ако не ти харесват, няма смисъл да играеш.
Германия има само два избора. Или може да се приспособи към начина, по който работи еврото, и да започне да плаща сметките, или да се откаже от общата валута. Великобритания мъдро остана член на Европейския съюз, без да приема еврото. Няма причина и Германия да остава с общата валута, ако не й харесва начинът, по който работи.
Пазарите смятаха Меркел за лидер. Те очакваха от нея да се изправи пред суровата истина и да вземе големите решения. Вместо това тя реши да разстреля вестоносеца.
Ако това е най-доброто, което правителствата от еврорегиона могат да направят, съвсем не е изненада, че инвеститорите се отправят към спасителните лодки.