Близо 300 фирми у нас са одитирани за идентифициране на вредите от сивата икономика

Проектът „Ограничаване и превенция на неформалната икономика вече „навъртя” половин година от официалното начало. През това време са проведени 281 вътрешнофирмени одити сред производствени предприятия от различни региони в страната, като делът на микропредприятията е 38,1 на сто, малките – 31,2 на сто, средните са 22,2 %, а големите – 8,5 на сто.
Кое е характерното в изследваните фирми? Според експертите от Националния център за ограничаване и превенция на неформалната икономика в кризисната ситуация реакцията на мениджмънта на фирмите, независимо дали са малки или големи, се повтаря: съкращаване на работната ръка, което средно е около 14 на сто. Или рбототодателите се хващат за най-лесната антикризисна мярка за оптимизиране на разходите. Разбира се, това става най-лесно и безболезнено в онези отрасли, където има сезонна ангажираност като строителството, туризма, парфюмерията и козметиката, преработващата индустрия.
Тези съкращения имат и положителната страна, че във фирмите се увеличава броят на хората с постоянни трудови договори, на по-добрите и перспективни специалисти.Но дори и при решаването на проблемите в собствения си двор, изрядните работотодатели продължават да понасят ударите на сенчестата икономика. Защото е
ясно, че не можеш за работиш изолирано от средата.
– Например работещите в сенчестия сектор поставят сериозна бариера пред фирмените инвестиции – заявява Атанаска Пешева, регионален представител на Националния център в Пловдив. – Защото нелоялната конкуренция нарушава правилата на пазара, създава недоверие между партньорите и гради несигурност в бизнес контактите и в крайна сметка рефлектира върху всички участници във веригата производител-потребител. Това държи на разстояние и чуждите инвеститори, защото ако за тях данъчните условия са нещо като примамка, то в крайна сметка те залагат в перспектива на средата, характерна със стабилност, прозрачност и предвидимост. Т.е. характеристики, които липсват във сенчестата икономика, която може да се превърне в активна среда за съмнителни инвестиции.
Тези нарушения на пазарните правила са доста сериозна допълнителна тежест за коректните фирми, които в преобладаващата си част търпят последствията на кризата. Например повече от половината – 56 на сто, от одитираните търговски дружества са със сериозни кредитни задължения. Средната стойност на съотношението на кредитите към пасивите на фирмата са малко над 25 на сто от тях. Затова и работодателите смятат кредитните си задължения като сериозно финансово бреме и настояват да се предприемат мерки за облекчаване условията по обслужването им.
Освен това много от дружествата дължат плащания предимно на свои доставчици, подизпълнители и на държавния бюджет, а успоредно с това доставчиците, подизпълнителите и държавата имат забавени плащания към тях. Всичко това се оценява от дружествата като предпоставка за преминаване в неформалната икономика.
А се потвърди хипотезата по време на одита, че средните и големите предприятия полагат повече усилия за адаптиране на извършваните от тях производствени дейности и необходимите за това технологични процеси в съответствие с европейските стандарти. 93,8 на сто отголемите предприятия, 61,5 на сто от средните, 30,8 процента от малките и едва 19,4 на сто от микропредприятията имат внедрени системи за управление на качеството. В 46,8 на сто от одитираните дружества са разработени и се прилагат стратегии за управление на риска им.
Потвърждават се и най-сериозните начини, по които неформалната икономика вреди на ниво работодатели: нелоялна конкуренция по отношение на заплащане, незаконосъобразно осигуряване на наетите лица и ощетяване на социалните и здравните фондове на държавата, привличане на работна сила чрез подбиване на цени и качество на продукцията. Или с две думи – диагнозата е ясна, трябва да се изясни терапията и да се приложи.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *