БНБ очаква по-бавен ръст на икономиката в края на годината

След отчетените през първото тримесечие на 2015 г. 0.9% ръст на БВП спрямо предходното през втората половина на годината ще има слабо забавяне спрямо тази стойност. Това е основният сценарий в прогнозата на БНБ, оповестена в тримесечния й „Икономически преглед“ дни преди очакваните в края на тази седмица данни за БВП през второто тримесечие.

Според експертите на централната банка обаче това няма да се отрази чувствително на годишния ръст, който ще остане близо до наблюдавания през първото тримесечие. Основните двигатели за това ще са частното потребление и инвестициите, докато нетният износ може да има слабо отрицателен принос. А като най-големи външни рискове прогнозата да не се сбъдне са посочени влошаване на политическата и икономическата ситуация в Гърция и ново задълбочаване на геополитическия конфликт между Украйна и Русия. „По отношение на рискове, произтичащи от вътрешната среда, евентуално значително влошаване на очакванията и нагласите на фирмите може да се отрази негативно на очакваното плавно възстановяване на инвестициите и заетостта“, пише в доклада, без да се пояснява от какво може да бъде предизвикано то.

Плавно възстановяване…

По почти всички показатели прогнозата на БНБ може да се опише като плавно възстановяване. Зад очакванията на централната банка за леко покачване на частното потребление стоят „повишаването на потребителското доверие и постепенното възстановяване на условията на пазара на труда“. При компаниите се залага, че ще останат предпазливи в инвестиционните си планове и при наемането на нов персонал, но поради „достигнатото високо натоварване на производствените мощности в промишлеността се очаква фирмите постепенно да възстановят инвестиционната си активност“.

Друг фактор, който може да даде положителен тласък, е правителственото потребление, за което се очаква да нараства със слаби темпове през втората половина на 2015 г., след като заради предприетите съкращения в началото на годината имаше отрицателен ефект. „При допускане, че по-голямата част от мерките за ограничаване на разходите за издръжка и за здравноосигурителни плащания са концентрирани в началото на годината, докато ефектът от мерките за ограничаване на разходите за компенсация на наетите ще бъде по-осезаем през следващите тримесечия, можем да очакваме, че правителственото потребление ще има положителен, но близък до нула принос за растежа на реалния БВП през третото и четвъртото тримесечие на 2015 г.“, се казва в анализа на БНБ. Същевременно обаче от централната банка предупреждават, че растежът на данъчните приходи, който в началото на годината претърпя истински бум, е вероятно да остане висок, но да започне да се забавя.

Същевременно прогнозите за край на дефлацията се потвърждават и от оценките на БНБ. „За третото тримесечие на 2015 г. очакваме инфлацията да бъде в диапазона от -1% до -0.1%, а през четвъртото тримесечие на 2015 г. да бъде в границите от -0.8% до 0.4%“, гласи прогнозата, която за пръв път е маркирана с точни стойности. БНБ обаче прави и уговорката, че тя е базирана на очаквания, че цените на храните и на петрола в глобален план ще се покачват в следващите тримесечия. За последния месец котировките на сорт брент са спаднали с 10 долара до нива малко над 48 долара за барел, които са най-ниските от 2009 г. насам. Същевременно от БНБ отчитат и възможно макар и противоположно влияние от административно регулираните цени като понижение на цената на газа от третото тримесечие и вероятно покачване на цената на електричеството за домакинствата и/или фирмите.

…и плавно понижаване

Усещането за монотонност в прогнозите се запазва и в очакванията за банковия сектор, където се залага, че и през втората половина на 2015 г. лихвените проценти по депозити и кредити ще продължат плавно да се понижават. Това донякъде контрастира с мненията на банкери, които в по-голямата си част прогнозират, че при депозитите вече е достигнато дъно, като единствено някои институции, предлагащи по-високи лихви, може да се приближат до средните пазарни нива. Според данните от самата БНБ към май вече нито една банка не предлага повече от 3% по срочни депозити за домакинства, а седем банки предлагат под 1%, докато преди година цели 11 институции са имали оферти за над 4% и само две са можели да се финансират при под 2%.

Според БНБ обаче същите фактори, които и досега сваляха лихвите по депозити, ще продължат да натискат цената на ресурса надолу – високата ликвидност в банковата система и понижаващите се лихвени проценти на междубанковия паричен пазар в еврозоната и в България.

Ако някъде има индикации за смяна на тренда, то е при кредитирането за частния сектор, където прогнозата на БНБ е слабо нарастване на верижна база. Такива са и нагласите сред търговските банки – те според редовната анкета на БНБ за кредитната активност през първото тримесечие са отчели нараснало търсене както от предприятията, така и от домакинствата (основно за потребителски заеми). Очакванията на пазара са били този процес да продължи и през второто тримесечие. Съответно банките са отчели и облекчаване на кредитните си стандарти за отпускане на финансов ресурс, което идва основно по линия на лихвените проценти и на таксите и комисионите, докато „качествените“ стандарти (като изисквания за обезпечения и рискови премии) се запазват сравнително високи.

Прогнозите за ръст на кредитирането обаче са постоянно присъствие в очакванията на сектора в последните години и не бива да се абсолютизират. Засега по-сериозно раздвижване не се очертава и банките логично са предпазливи да поемат рискови експозиции преди предстоящата проверка на качеството на активите и стрес тестове. Затова и може би прогнозата на БНБ, която изглежда най-сигурна, е, че ликвидността ще остане висока и при липсата на доходоносни алтернативи банките ще продължат да поддържат сравнително високи свръхрезерви по сметките си в БНБ.