Богат наследник продава шедьоври

Койчо Белчев пласира в цял свят копия на Ван Гог и Леонардо

Наследникът на фабрика „Слънце“ търси купувачи за 15 000 тона ориенталски тютюни

Почти няма страна в Европа, в която да не са чували името на българина Койчо Белчев. 84-годишният ни сънародник се прочу в цял свят с перфектните копия на световноизвестни картини. Повече от 20 години той продава репродукции на Да Винчи, Ван Гог, Салвадор Дали, Дега, Реноар, Модилиани, Климт и много други класици. Обича да казва, че призванието му е да продава „оригинални фалшификати“. И се забавлява с най-често задавания му въпрос – дали не се притеснява от преследване. Всъщност в бизнеса на Койчо Белчев няма нищо незаконно, защото властите в Европа отдавна са признали правото му да продава фалшификати на световноизвестни шедьоври. Белчев се занимава с този бизнес от 1990 г. Съдружник е на най-известния художник в света проф. Даниеле Ермес Донде, който вече 18 години рисува копия на старите майстори. Във фирмата им „Донде енд партнер“ участва и племенникът на Донде. Тримата са организирали изложби и разпродажби с копия на световноизвестните класици почти във всички страни в Европа. Продавали са в най-скъпия хотел в Сардиния „Кала ди Волпе“. В чужбина цената на един фалшификат варира от 4 до 5 хиляди евро. От любов към родината си Койчо Белчев е извоювал пред съдружниците си правото да продава в България няколко пъти по-евтино. Само преди броени дни той организира в Бургас 13-ата поред разпродажба. Цените на фалшификатите варираха от 550 до 1800 евро. Най-скъпо се продаваха „Слънчогледите“ и „Жътва“ на Ван Гог и „Дамата с хермелина“ на Да Винчи.

Освен с фалшификатите Койчо Белчев е известен и с потеклото си. Той е наследник на известната фабрикантска фамилия Белчеви, която се е занимавала с тютюнопроизводство. Преди 9 септември 1944 г. фирмата на дядо му „Марко Белчев и синове“ е държала собствеността на прочутата цигарена фабрика „Слънце“. Въпреки че никога не се е занимавал с производство на тютюн, страстта към този бизнес все още е жива у Койчо Белчев. В края на 40-те години той завършва икономика в Цюрих, а докторатът му е бил на тема „Тютюнът в България“. Само преди една седмица издаде на български книга със същото име, която е единственият статистически справочник по темата. Белчев е признат не само у нас, но и по света като един от най-големите познавачи в тютюневия бранш. Преди 10-ина дни е бил помолен от ръководството на „Булгартабак“ да им помогне в продажбата на 15 000 т ориенталски тютюни чрез фирмата му „Слънце – Койчо Белчев“ ООД. Дълги години се е занимавал в Швейцария с бизнес и финанси. Работил е с най-известните швейцарски банки и с инвестиции на частни клиенти. В България обаче не желае да подхваща този бизнес. Твърди, че българската борса е неликвидна и не разполага с достатъчно материал.

Койчо Белчев има три деца и петима внуци. Всички те са родени в Америка. Най-голямата му дъщеря Надя живее в Бостън и е един от най-добрите компютърни специалисти там. Синът Александър пък се е установил в Тексас и работи като финансист. Най-малката София е майка на три деца и живее в Нион, Швейцария – града, основан от Юлий Цезар.

Белчев твърди, че след повече от 50 години брак все още е щастлив със съпругата си Татяна, която е половин швейцарка и половин рускиня. Тя живее във фамилния им апартамент в Женева. Пренесли се в скромно жилище от 150 кв. м преди 15 г., когато децата пораснали и изхвърчали от семейното гнездо. Дотогава фамилията обитавала огромно имение на Женевското езеро, разположено върху площ от 4000 кв. м. Белчев с носталгия си спомня за бившия си дом. „Имахме три отделни къщи. Едната използвах аз за офис, другата беше за гости, а в третата естествено живеехме ние. Имението беше толкова голямо, че имахме 86 м бряг на Женевското езеро. След като децата се изнесоха, решихме, че няма смисъл да поддържаме толкова голям имот. Продадохме го и си купихме малко жилище“, връща се към онова време Белчев. Когато е в родината си, Белчев отсяда в апартамент на ул. „Раковски“ в столицата, който е взел под наем. Белчев е собственик и на два огромни имота в Пловдив, които са му били реституирани през 1995 г. В единия от тях се помещава ПУ „Паисий Хилендарски“, а в другия – Нов български университет.

Елена Димитрова