Борбата със заплахите за единния пазар трябва да е приоритет на Барозу
Подобно на пътните знаци и светофарите, Европейската комисия (ЕК) е познато присъствие, чиято истинска стойност ще усетим само ако бъдем лишени от него. Тя играе уникална роля в поддържането на общите правила, допринасящи за просперитета на Европа, но без съмнение е най-малко харесвана от всички институции на ЕС.
Тежестта на финансовата криза и рецесията подложи Еврокомисията на натиск от правителствата да облекчи правилата на ЕС и да не бъде толкова стриктна в надзора на единния европейски пазар. Устояването на този натиск е най-голямото предизвикателство пред председателя й Жозе Мануел Барозу.
Изненадващо поне засега кризата не е провокирала стремеж към по-сериозна европейска интеграция – в 16-членната еврозона или в 27-те страни от ЕС. В началото на 90-те години европейските лидери реагираха на хаоса, който почти смаза Механизма на обменните курсове, със създаването на Европейската централна банка и еврото.
Нищо подобно не се случва днес. Едно от обясненията е липсата на ентусиазъм за толкова мащабни проекти в сегашните ръководства на Франция и Германия. Друг фактор обаче е, че ЕС е достатъчно натоварен със задачата да защитава целостта на единния пазар, без който допълнителните стъпки за европейска интеграция не биха имали смисъл.
Анализатори като Саймън Тилфолд, главен икономист в Центъра за европейска реформа, твърдят, че предприетите през последната година извънредни правителствени мерки за спасяване на банковия сектор са толкова значими, че правилата на ЕС за конкуренцията практически са суспендирани.
Както при банковите обирджии обаче и тук проблемът е не просто във влизането, а и в плана за изтегляне. Държавното влияние върху банковия сектор трябва да се отстрани внимателно, така че банките в една страна от ЕС да не получат конкурентно предимство пред тези в останалите и така да бъде разклатен единният пазар. Единствено Еврокомисията в качеството си на пазител на европейските правила има авторитета да действа като арбитър.
Не по-малко тежки са отговорностите й, свързани със законността на държавната помощ за европейската автомобилна индустрия. Още през декември комисията бе поставена под напрежение, когато френското правителство заяви намерението си да отпусне помощи за милиарди евро на автомобилостроителите си срещу обещанието да запазят работните места и заводите в страната.
Барозу и колегите му одобриха финансовото подпомагане едва след като накараха Франция официално да оттегли тези условия. На практика обаче предоставените средства в голяма степен постигнаха желания от французите ефект.
Сега комисията е изправена пред може би още по-сериозно предизвикателство с подкрепената от германското правителство сделка, с която General Motors продава европейското си звено Opel на канадската Magna International.
Споразумението разгневи белгийските, британските и испанските политици, които подозират, че страните им ще поемат по-голямата част от затварянето на заводи и закриването на работни места, докато Magna държи отворени четирите производствени съоръжения на Opel в Германия в замяна на €4,5 млрд. държавна помощ. Сделката би нарушила правилата на ЕС, ако стане ясно, че условията й са продиктувани от географски, а не от търговски съображения.
Засега ЕК е с вързани ръце, тъй като не разполага с доказателства за закононарушение от страна на Германия. Освен това институцията разбира, че с насрочените за 27 септември парламентарни избори в страната сега не е най-подходящият момент да влиза в конфликт за автомобилостроенето, толкова важно за статута на Германия като център на високотехнологичното производство.
Спорът около Opel обаче е ясна илюстрация за това, как рецесията подлага единния пазар на крайно тежко изпитание. Правителствата се изкушават да защитават тесните си национални интереси за сметка на общото европейско благо. Нещо повече, някои лидери използват кризата като възможност да поставят под съмнение ценността на свободните пазари и откритата конкуренция като цяло.
Барозу дълго и упорито се бори за привилегията още пет години да председателства Еврокомисията. Сега, след като спечели тази битка, трябва да посвети втория си мандат на задачата да елиминира все по-сериозните заплахи за единния европейски пазар.
Тони Барбър, Брюксел
„Файненшъл таймс“