БТК – войната започна

През изцяло стъклените стени на петнадесетия етаж в централата на БТК гледката е вълшебна. Сякаш светът е като на длан – там, в краката ти. Дори другите високи сгради изглеждат някак тънички, а от кабинетите на най-високопоставените в компанията софийското ларго с държавната власт дори не се вижда. Затова и когато се възкачи там като най-голям акционер в БТК с контрол върху телекома, българският (тогава) банкер Цветан Василев се почувства като владетел. За разлика от участията си в доста други дружества, които предпочете да завоалира или направо да скрие, контрола си върху БТК Василев обяви с гордост. И разбираемо -. Освен че в случая става въпрос за най-големия като приходи телеком в страната, говорим за стратегически важна за страната компания, и то в сектор, Където в Световен мащаб играят Само големите момчета

Да, БТК постави Цветан Василев на международната бизнес сцена. Затова и точно там той се възкачи без маска.

Освен с вълшебната си гледка кулата на БТК обаче е известна и с друго – свирепият вятър, който вилнее там целогодишно. Вятър, който банкерът очевидно подцени. Днес той е по-силен от всякога, заплашвайки да отвее отслабения, низвергнат и изгонен в чужбина владетел. От месеци поривите му се усилват. А през последните седмици леденият им дъх носи истинска война.

Историята Накратко

Накратко ив прав текст това, което се случва в БТК, е просто: Цветан Василев е на път да изгуби първо управлението и реалния си контрол, а после и собствеността си в телекома , Информацията на „Капитал“ за това беше потвърдена от няколко различни източника от сектора на телекомуникациите. Официални коментари по темата почти не получихме, а единствен такъв даде председателят на управителния съвет на компанията Златозар Сурлеков. Разказана в резюме и без увъртания, историята звучи така:

В момента след сделка по преструктуриране на задълженията на БТК през ноември 2012 г., която всъщност си беше придобиване, Цветан Василев държи през верига от няколко дружества 43% от БТК, руската ВТБ през лондонското си инвестиционно звено VTB Capital има близо 33% от компанията, а остатъкът е разделен между група бивши и настоящи кредитори на телекома. Управлението обаче е изцяло в ръцете на Василев – негови хора са както председателят на управителния съвет Златозар Сурлеков, така и председателят на надзорния съвет Владимир Пенков. На практика VTB от месеци не е имала, нито искала участие във вземането на решения. По думите на самия Цветан Василев в интервю пред в. „Банкер“ руската банка е само „номинален“ акционер. В превод това означава, че ВТБ е де юре съсобственик в БТК, но де факто параван за друг притежател -. Самият Василев.

От началото на декември 2014 г. обаче VTB предприема действия да смени управлението на БТК, и по-конкретно да премахне оттам най-доверения човек на Василев, поставяйки на мястото му своя номинация, и така да придобие пряк достъп до контрола на реалната дейност на телекома. Ако приемем, че това е първи етап от изваждането на Василев от БТК, то той в момента е в най-активната си фаза. Вторият етап пък се очаква да е смяна в самата собственост. Като новите притежатели за момента не са категорично ясни, но вариантите са това да е или самата VTB (по-вероятно), или българската държава (малко вероятно), или историята да се проточи, а от това да се опитат да се облагодетелстват други местни играчи. Перспективата във всички случаи е после за телекома да бъде търсен нов купувач.

Подробностите от историята са любопитни, както ще видите по-надолу. Стратегически важното за самата БТК обаче е друго – иначе зрелищният сериал как компанията се разменя между финансови посредници, инвестиционни и недотам инвестиционни банки и фигури от местния политически пейзаж да свърши. И за нея да бъде намерен стратегически инвеститор. Някой, който иска не да я използва временно, да я натовари с още дълг и да търси бърз изход с максимум печалба, а да я развива, защото самият той има дългосрочен интерес в телеком бизнеса, а не в този с регистрацията на специални дружества.

И това е важно не само за компанията, а и за пазара на телеком услуги в страната и за данъкоплатците. Пазарът, макар и привидно да е спокоен, всъщност е силно конкурентен, капиталоемък, рисков и динамичен. И ако БТК продължава да е с раздробена собственост, разкъсвана от вътрешни войни между акционерите и разглеждана от тях като временно притежание, шансът й да оцелее, да не говорим да расте, в бизнес, където конкуренти са й Telenor – десетият по големина телеком в света , и „Мобилтел“ – вече в групата на втория по богатство на планетата човек Карлос Слим, все повече намалява. С мениджърски умения проблемите със собствениците могат да се маскират, но само временно. За дългосрочно развитие трябват визия и пари. За пазара пък всичко това е важно, защото именно навлизането на БТК като трети оператор в мобилния сегмент донесе на потребителите най-сериозни облаги. И спъването й би означавало вреда за всички. Що се отнася до данъкоплатците – ако има макар и минимален шанс държавата да получи обратно по някакъв начин част от разходите си заради КТБ (която реално е платила покупката на телекома), за целта БТК трябва да остане стабилна и стойността й да не пада.

Сурлеков срещу Калайджиева

Активната фаза на промяната в контрола върху БТК започва на 12 декември. Тогава, както самият Златозар Сурлеков потвърди, VTB изпраща писмо, с което настоява надзорният съвет на компанията да бъде свикан на 18 декември. Единствена точка, предложена за разглеждане в дневния ред, е смяна на Сурлеков като член на управителния съвет на телекома. Именно Сурлеков е известен като най-важния и верен човек на Цветан Василев в БТК. По думите му пред „Капитал“ назначението му и в банката, и в телекома е прието от него чисто професионално. Факт е обаче, че той беше в управата на КТБ от придобиването й от Василев, дългогодишен и близък член на обкръжението му е и същевременно той беше първият, когото банкерът постави като своя „ръка“ в БТК веднага след като придоби акционерно участие там. Затова и винаги се е знаело, че бъде ли отстранен Сурлеков, това ще е краят на ерата на Цветан Василев в БТК.

Подробности за писмото Сурлеков не даде, но потвърди, че в него VTB говорят за лошо управление на БТК, визирайки например сумата от 71 млн. евро, която телекомът имаше по депозити и сметки в КТБ при затварянето й и последващите действия по спасяването й. „Присъствието на пари в КТБ винаги е било известно на VTB“, коментира Сурлеков. „Истината е, че има неистово бързане, неистов зор да се извърши промяна в управителния съвет на БТК. Като това минава през опит за шопинг на хора от надзорния съвет“, каза той, уточнявайки, че под „шопинг“ разбира опити някой да бъде убеждаван.

Самият директор на представителството на VTB в България Милен Велчев не беше открит за коментар. Според информирани източници обаче в писмото предложението е на мястото на Сурлеков да бъде назначена Михаела Калайджиева – бивш генерален секретар на БТК от 2008 горе-долу до края на 2013 г.

Самата Калайджиева също не бе открита за коментар. Изборът й обаче, първо, не е изненадващ и, второ, е показателен за посоката на промените. Не е изненадващ, защото тя е сред българите с най-голям мениджърски опит в сектора. Калайджиева беше първият официално назначен служител в „Глобул“, след като ОТЕ взе лицез за втори мобилен оператор в страната. Именно там се създаде екипа, който първо изигра основна роля за това „Глобул“ да завоюва солидни позиции на телеком пазара, а после повтори упражнението с БТК, пренасяйки се групово там. В триото влизат самата Калайджиева, Атанас Добрев (главен финансов директор на „Глобул“, а после на БТК, в момента главен изпълнителен директор на телекома) и Александър Димитров, първо директор на „Германос“, после – главен търговски директор на БТК, сега член на управителния й съвет.

Всъщност Добрев и Димитров бяха оставени в БТК като оперативно ръководство по една причина – някой все пак трябва да работи и този някой трябва да е запознат с българските реалности и да разбира от този бизнес в дълбочина. Именно триото Калайджиева – Добрев – Димитров е доказало, че може да го прави. И го правеше в най-трудния период от развитието на БТК, когато компанията беше с неясна собственост, огромни дългове и обект на препродажба. Дамата в него обаче беше отстранена веднага след влизането на Василев във владение на БТК по простата причина, че банкерът я припозна като човек, работил против това овладяване на телекома от негова страна. Затова и посочването й на мястото на Сурлеков сега от името на VTB говори за намеренията в бъдеще: БТК явно ще трябва отново да бъде преведена през труден етап с преструктуриране и продажба. И триото пак трябва да се събере. Що се отнася до Сурлеков – той е посочен за изгонване, защото е човекът на Василев.

Надзорът, който хем се състоя, хем не

Надзорът на БТК е от петима членове. В него двама души са от квотата на КТБ, двама – от тази на VTB, и един – на кредиторите. Според устава на компанията надзорът сменя членове на управителния съвет, като заседанието се свиква или от председателя, или от друг член, но поне пет дни преди посочената дата. В случая говорим за втората хипотеза.

На 18 декември по обед надзорът, събрал се чрез конферентна връзка, гласува предложението на VTB Сурлеков да бъде сменен като член на УС с Калайджиева. Двамата души на VTB логично са „за“, представителят на кредиторите Филип Харисън Грос се въздържа (както Сурлеков уточни – защото още преди месец и повече е поискал да напусне по лични причини), председателят Владимир Пенков изобщо отрича участие, но вторият човек на Василев – Владимир Рангелов, също гласува „за“. Сурлеков отказа да уточни дали него има предвид като обект на „шопинг“ или „опити да бъде убеждаван“, но елементарната логика сочи, че неговият глас е най-неочакван.

Междувременно Цветан Василев в интервю за „Банкер“ заяви, че членове на надзорния съвет са били убедени да гласуват против волята на акционерите, които представляват, чрез прилагане на „многообразни креативни методи – от причакване на входа, през идеологическо облъчване на кого трябва да служат, за да се спасят, до системни заплахи, включително и за физическа саморазправа“. Самият Рангелов не беше открит за коментар. Показателно обаче е и друго – Сурлеков заяви пред „Капитал“, че „би следвало в ситуацията, в която е, Рангелов да подаде оставка като член на надзора“. И че въпросната оставка вече е поискана.

Сурлеков като председател на УС твърди, че не е получавал протокол от заседанието на 18 декември и затова не го изпраща към Търговския регистър, за да бъде вписано и да влезе в сила. „Има някакъв протокол, но той не е постъпил в БТК“, казва Сурлеков. И допълва, че провелата се среща не е била заседание на надзора и юридически не е легитимна без детайли защо. Самият Пенков отказа коментар. По думите на Сурлеков Пенков е свикал надзорен съвет, но на 27 януари, а не на 18 декември. Надеждата е дотогава Рангелов да бъде сменен и човекът на негово място да гласува против смяната на Сурлеков.

Какъв ще е изходът от битката за управлението на БТК ще разберем скоро. По-интересна обаче ще е втората част – войната за собствеността.

Цветан, държавата…

Че няма начин да си изгонен от държавата и да имаш телеком в нея още дълго, е ясно от времето, когато Иван Костов изгони Майкъл Чорни, а „Мобилтел“ беше негов.

Още от срутването на КТБ за всички беше ясно, че часовникът започва да отброява края на пребиваването на Василев в телекома. Въпросът е само как и в чия полза ще се развият нещата. Според източниците на „Капитал“ вариантите са два. Първият – участието на Василев в телекома да премине във владение на държавата, за да може тя при последваща продажба на компанията поне донякъде да бъде компенсирана за огромните разходи, които направи заради затварянето на КТБ. Вторият – който звучи по-пряк и вероятен – то да бъде придобито от VTB, пак не без съгласието на държавата. Естествено на теория има и трети – Василев сам да си я продаде.

Да бъде доведен до успешен край първият сценарий изглежда трудно и бавно.

Сто процента от капитала на БТК по официална информация са на „Вива телеком България“. То се притежава от InterV Investment, регистрирано в Люксембург, собственост от своя страна на V2 Investment, също в Люксембург. Последното е изцяло притежание на V Telecom Investment – акционерно дружество пак в същата страна. В него „Бромак телеком инвест“ има 43.3% от капитала, VTB – 33.3%, а бившите кредитори на телекома – 23.43%. Както показва името, дружеството на Василев е основано от неговата компания „Бромак“, но при затварянето на банката то е под контрола на друга ключова компания на банкера – ТЦ-ИМЕ. Още през юни тя беше вкарана в процедура по несъстоятелност по искане на близка до Пеевски компания и има назначен временен синдик, като текат опити да смени и ръководството й.

Самият Златозар Сурлеков потвърди, че през август „Бромак телеком инвест“ е прехвърлило дяловете си във V Telecom Investment на ново дружество под контрола на Василев – SHCO 79 в Люксембург. „В случая говорим за сделка, при която реалният краен собственик не се променя“, обясни Сурлеков. Тогава (през август) всъщност прехвърлянето по информация на „Капитал“ се е състояло бързо, за да избегне Василев опит акциите да бъдат прехвърлени с помощта на Бисер Лазов (бивш приближен на Василев, скоростно сменил лагера с този на Делян Пеевски), но и член на управата на „Бромак телеком инвест“, към финансов инвеститор, посочен от Пеевски.

Въпросното прехвърляне обаче се е състояло срещу сума около 18 хил. евро. И единият вариант, споменаван като валиден, за промяна в собствеността на БТК е въпросната сделка да бъде атакувана от държавата по съдебен ред и развалена. Ако това хипотетично се случи, временните синдици на ТЦ ИМЕ биха могли да получат достъп до БТК. Това обаче според запознати с материята би отнело минимум година. Да не говорим, че пак по източници на вестника Василев си е осигурил писмено становище от независим консултант, че има право да извърши въпросното прехвърляне на символичната цена. Юрист обясни, че развалянето на сделката, която е между две регистрирани в Люксембург компании, звучи доста трудно, освен ако няма доказан заинтересован кредитор. А според Сурлеков акциите на БТК не са послужили за никакво обезпечение при сделката. А той трябва да е запознат със залозите, при положение, че е бил в управата на финансиращата банка.

…и руснаците

Вторият вариант Цветан Василев да се раздели с БТК изглежда по-пряк. Той минава през мостовия заем от 150 млн. евро, който InterV – т.нар. средна компания нагоре по веригата на собствеността на БТК, тегли при сделката. Вариантите при него са два – или акционерите трябва да увеличат капитала с толкова, или да се търси рефинансиране или удължаване на срока. Залог за заема са акциите на InterV, агент – VTB, и основен записал дълга – пак VTB. Очевидно е, че ако VTB иска да придобие БТК, това е най-прекият път. И разказът на Златозар Сурлеков го потвърждава. По думите му още през август 2014 г. мениджмънтът на телекома е потърсил финансиране за такса (т.нар. duration fee) по заема, която е била дължима през ноември и е между 1 и 1.5% от размера му. За целта са проведени разговори с девет чуждестранни банки. От тях седем са изразили загриженост заради санкциите срещу Русия, една – от ситуацията около КТБ, и последната – и от двете. Накрая от проведени три срещи в Лондон всички институции са решили да се въздържат от финансиране. В резултат по думите на Сурлеков е взето решение да се потърси алтернатива и такава е била намерена в лицето на „един фонд“. Тъй като обаче длъжник в случая е InterV, по думите на Сурлеков представителите на VTB в това дружество просто са блокирали подписването на договора.

„Не успяха и опитите ни да удължим срока за заема от май 2015 поне с година“, казва Сурлеков, според когото очевидно има основания да се смята, че VTB блокира опитите за рефинансиране или продължаване на мостовия кредит. „И да – ако до май нещо не се промени, VTB може да придобие БТК за 150 млн. евро“, казва той. Според източници на „Капитал“ впрочем въпросният фонд е основан от Атанас Бостанджиев, бивша фигура във VTB и преди месеци част от „спасителния“ консорциум за КТБ.

В случая е важно да се има предвид твърдението, че VTB са само номинален съсобственик в БТК. То беше заявено в прав текст от Цветан Василев. По думите на Златозар Сурлеков той по-скоро има всички основания да смята, че руската банка вече е получила дължимото за дела си. Други източници на „Капитал“ имат същата информация – че VTB не е плащала за дяловото си участие и стои само като параван. Тоест, ако тя придобие компанията след май, сделката за нея ще е повече от успешна (след като 77% са платени от Цветан Василев през КТБ). И ще следва бърз изход към външен, дано стратегически инвеститор.

Василев и сянката на Пеевски

Какво прави през това време самият Василев? След като стана ясно, че вятърът на върха на БТК е на път да го отвее, може ли той да остане в стъклената кула или да излезе от сделката с печалба? Може би да, но трудно. Единият начин това да се случи е междувременно той да намери, при това бързо, купувач. Вторият – да се споразумее с VTB.

В интервюто си през седмицата Василев обяви, че прави първото. „Бих искал да подчертая, че в момента текат преговори за придобиване на нейни дялове (на БТК – бел. авт.) от страна на голяма, авторитетна американска компания. Моето желание е максимално възможната стойност на компанията да покрие значителна част от пасива на КТБ“, казва Василев. С една дума – той дава сигнал към държавата да го остави да приключи сделката, за да получи пари от нея. Защото, за да купиш БТК, в България винаги е било нужно да имаш съгласието от правителството. Обратното в силно регулиран сектор като този означава самоубийство.

Иоще нещо – в цялото си интервю банкерът недвусмислено насочва към теорията, че интерес към БТК има Делян Пеевски, споменавайки например „изнудването да прехвърля „Виваком“ (…) освирепелия финансов благодетел на ДПС (…) адвокат, който от десетина години обслужва правно частните интереси на финансовия благодетел на ДПС“. Че Пеевски има интерес към БТК, е ясно от месеци. Няма обаче доказателства, че в случая той е намесен.

Що се отнася до втория вариант – Василев да се споразумее с VTB, няма защо той да бъде изключван. Все пак говорим за банка, която има интерес към печалби от финансови операции, а не към притежаване на компании. Дали това ще стане – ще видим през пролетта.

За БТК обаче краткосрочно е важно да бъде стабилна, а дългосрочно – да премине в ръцете на стратегически инвеститор. Да се прехвърля от една на друга местна фигура е опасно за играч с такъв размер и на такъв пазар – които и да са мениджърите й, те не са магьосници.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *