Буреносните облаци над балтийските страни се сгъстяват
В условията на криза потребителите от балтийския регион харчат повече за кафе и козметични продукти, но не дават почти никакви пари за книги. Като цяло латвийците са най-големи оптимисти за икономическото бъдеще на страната им и за стабилността на семейните им бюджети. Това са само част от резултатите от проучване на „Виа медиа“, цитирано от агенция „Балтик бизнес нюз“. Допитването е установило, че домакинствата в Латвия, Литва и Естония не са кой знае колко притеснени за финансовата буря, която бушува в региона и влиянието, което ще окаже върху домакинствата. Тяхното спокойствие обаче не споделят местните макроикономисти.
Анализаторите са единодушни, че балтийските страни преживяват най-тежката криза от отделянето си от бившия СССР. За най-пострадала се счита Латвия, която тази година очаква 18% свиване на икономиката си. В момента нито една страна от ЕС няма по-слаби данни за брутния си продукт. Латвийската статистика измери, че за първото тримесечие БВП е спаднал с над 29% на тримесечна база (спрямо последните 3 месеца на миналата година). Това означава, че почти една трета от икономиката на Латвия се е стопила от началото на годината, спрямо това, което е било през последните месеци на 2008 г.
Финансовата и икономическата криза вече свали стария латвийски кабинет и сега е на път да разклати и новия. Миналата седмица здравният министър Иварс Еглитис подаде оставка, тъй като отказа да приложи на практика гласуваните промени в държавния бюджет. Правителството одобри намаляване на държавните заплати от 20% и на пенсиите с 10%, което предизвика протести от страна на местните синдикати. Мерките бяха въведени с цел да се намалят държавните разходи с 500 млн. лата (около 700 млн. евро) за бюджетната година. „Ако това не бъде направено, до август Латвия ще остане без пари“, заяви тогава премиерът Валдис Домбровскис, цитиран от АФП. Само преди дни Домбровскис се отметна от думите си и обяви, че опасността от фалит на държавата е избегната. Латвия има договорен заем от МВФ и ЕС за 7.5 млрд. евро, но получаването на поредния транш е под въпрос заради огромния бюджетен дефицит на балтийската държава. Към момента показателят надхвърля 9% от латвийския БВП. За да получава пари от МВФ, дефицитът трябва да е най-много 5% от БВП, или 2 пъти по-малък, отколкото е в действителност.
Другите две балтийски държави също затягат коланите. Литовското правителство поиска миналата седмица ДДС да се повиши от 19 на 21%, а заплатите на държавните чиновници да паднат с 9.5%. Кабинетът настоява още таванът на месечните помощи за майчинство да се понижи два пъти. Естония предложи да се увеличи от 18% на 20% ДДС, както и да вдигне акцизите върху горивата. Страната ще се опита по този начин да спести над 400 млн. евро, като от началото на годината е успяла да свие разходите си с почти 2 пъти по-голяма сума. Естония е амбицирана да държи бюджетния си дефицит под 3%, което е един от критериите за влизане в еврозоната. Страната възнамерява да стане част от валутния съюз от началото на 2011 г. Латвия също не се е отказала от намеренията си да влезе в еврозоната през 2013 г.
При липсата на паричен ресурс една от малкото останали за Латвия възможности е да девалвира националната валута. Това ще донесе известни ползи за икономиката, но и ще помете спестяванията на латвийците в латове и ще превърне в огромна тежест погасяването на кредити в чужда валута. Въпреки тежките последствия според някои анализатори девалвацията е единственият изход за Латвия. „От икономическа гледна точка няма смисъл да продължават да поддържат валутата си надценена. Девалвацията не е приятна гледка, но ако запазят фиксирания курс, само ще удължат агонията“, заяви пред „Глоуб енд Мейл“ Беат Сигентхалер, анализатор за развиващите се пазари към TD Securities.
Засега правителството се въздържа от прогнози за края на рецесията в Латвия, но икономическият министър Артис Кампарс обяви, че БВП ще стигне дъно през зимата, без да дава по-конкретна дата. Основните макропоказатели на страната продължават да се влошават, а нивото на безработицата е сред най-високите в ЕС. За капак се оказа, че миналата година на имотния пазар се е спукал гигантски балон, който според „Найт Франк“ е един от най-големите в света (по-голям дори от този в САЩ и сравним само с балона на дубайския имотен пазар).