Бурите продължават, след изборите тишина

Гръмотевичните бури ще продължат до деня на изборите, каза за БТА заместник-генералният директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН ст.н.с. д-р Петьо Симеонов.
Симеонов съобщи, че през последните години се наблюдава тенденция на увеличаване на дните с гръмотевична дейност. По думите му вероятно ще има и увеличаване на територията на гръмотевичните бури.
Заради глобалното затопляне подобни бури все по-често ни връхлитат през по-хладните месеци като април и септември, а обичайни според учените са месеците – май и юни. Гръмотевични бури се появяват вече и през зимата, а през февруари – например, се изсипват градушки, обичайни за летния сезон, каза ученият.
Мълнии все по-често падат и в нетипични места като крайбрежната зона в Източна България. Промяна в характеристиките на гръмотевичните бури се наблюдава от учените от 1991 година, от когато започна новият 30-годишен период на наблюдения на тези процеси. Тези изменения налагат актуализиране на базовата информация за нормативната уредба, регламентираща мълниезащитата в страната, каза Симеонов. Трябва държавни органи да възложат подготовката на актуализация на съществуваща от 2005 година наредба за мълниезащита на сгради, външни съоръжения и открити пространства. Очаква се в нея да бъдат включени новите разчети на учените за промените в режима на гръмотевичните бури. На този етап явлението се наблюдава от 135 метеорологични станции на института, разположени в цялата страна, някои от които са от преди 1900 година. Станциите се поддържат с оскъдните бюджетни средства на института и от негови собствени приходи, каза Симеонов.
Около 260 специалисти, наред с другите метеорологични явления, визуално отчитат гръмотевиците и по часовник засичат тяхната продължителност като вписват данните в специални дневници. Данните за гръмотевичните бури за ограничена територия се набират и чрез радиолокационна система. Двата метода обаче не са достатъчни за подготовката на свръхкраткосрочни прогнози с точност до час-час и половина предварително и с конкретизация на района, в който ще падат мълнии, разказа Симеонов. Причината, е че страната ни е сред малкото европейски държави, които не разполагат със система за регистрация на мълниите. Подобна апаратура струва около 800 000 лева и се произвежда в Германия, Финландия, САЩ и др. За покупката й не стигнат средствата от бюджета на института. Системата е необходима, за да може инструментално да се измерва интензитетът и честотата на мълниеносната дейност, а не както е сега – на око.
Мълнии удрят България средно за станция по 25 часа годишно. По 5 светкавици на кв./км падат у нас. Най-много бури с мълнии има във Враца – по 108 часа годишно. Следват Чирпан, Севлиево и Смолян. В България има средногодишно на станция по 29 дни с гръмотевици, каза експертът.

Финанси