Бъдещето на публичните дългове не е розово
В анализа си, озаглавен „Бъдещето на публичните дългове: предложения и приложения“, Стивън Кешети, М. Моханти и Фабрицио Дзамполи излагат следните свои разсъждения.
Съществува разлика между цикличния дефицит и структурния дефицит. За да си я представим, следва да си припомним как правителството на една страна събира данъци и съответно извършва разходи всяка година. В добрите години то успява да събере повече данъци, отколкото в слабите икономически години, като наред с това харчи и по-малко. Това е така, защото например разходите за помощ при голяма безработица, са по-малки в годините икономически подем. В слаби години ситуацията е обратната и тогава говорим за цикличен дефицит.
Структурният дефицит е този, който съществува когато правителството събира по-малко от данъци, отколкото се нуждае, за да покрива своите разходи. Това се получава дори когато няма рецесия.
След като е изчистена тази разлика, икономистите прилагат следната хипотеза: ако лихвените равнища, при които държавите заемат финансов ресурс, започнат да се покачват с по-бърз темп от този, с който расте икономиката им, общият дълг на дадената държава, който включва структурния дефицит плюс цикличния дефицит, ще започне също да расте.
Ситуация може да се сравни с онова, което изживява едно семейство, изплащащо ипотека. Ако вноската ви расте по-бързо от темпа, с който работодателят ви увеличава заплатата, положението става твърде сериозно. Ситуацията, при която държавата няма как да върне дълга си, идва тогава, когато лихвените равнища се покачват по-бързо от темпа на растеж на икономиката й. На тази база надежда за стабилизиране на дефицитите няма, а такава е ситуацията в много страни в развиващия се свят в момента.
Според икономистите начинът, по който фискалните власти в индустриализираните страни се опитват да се справят с този проблем, е неефикасен. Те прилагат пример със случващото се в Съединените щати.
Фискалният дефицит на САЩ експлоадира от 2.8% на 10.4%, с очакване за лека редукция от 1.3% през тази година. Дългът ще скочи от 62% от БВП на 100% от БВП до края на 2011 година. Това кара анализаторите да си зададат въпроса кога пазарите ще започнат да оказват натиск върху правителствата, а не дали изобщо ще започнат да се съпротивляват на процеса?
В отсъствието на някакви по-решителни фискални мерки, инвеститорите ще искат още по-голямо компенсация за риска, който поемат, купувайки държавни дългови книжа. Това ще се види най-ясно в доходността, при която ще се пласират средносрочни и дългосрочни ДЦК. Задачата ще се усложни от задачата, която централните банки са си поставили в контролиране на инфлацията в настоящия момент и ще подкопае доверието в сегашната монетарна политика на институциите.
Съществува изследване, което е доказало, че увеличението на държавния дълг над 90% изяжда автоматично по 1% от БВП. Това е така защото разходите за пласиране на публичен дълг се увеличават. В този случай когато дългът на САЩ скочи на 100% от БВП, растежът на икономиката ще се редуцира до 2.5%, а това няма как да повлияе благотворно на проблема с безработицата. Този модел залага висока безработица за дълъг период от време, което ще увеличава публичните разходи, а с това и съвкупния дълг на държавата.
Икономистите разглеждат и случаи с други страни като Великобритания, Гърция, Япония. Съотношението правителствен дълг към БВП на Острова се очаква да се удвои от 47% през 2007 година на 94% през 2011 година. В Гърция съотношението ще падне от 104% на 130%. Интересна е ситуацията и в Япония, където това съотношение 204% в момента.
В много страни безработицата е висока, а растежът няма шанс да се върне към нивата си отпреди кризата. Като резултат на това помощите за безработица ще останат високи, а публичните инвестиции ще замръзнат. Колкото по-дълго домакинствата и фирмите са без работа, толкова повече се отдалечават от възможността за получаване на кредит. това ще направи икономиката още по-сенчеста и мрачна.
За да проверят как може да се развие ситуацията икономистите чертаят 30-годишен период от време в бъдещето, прокарвайки връзките на задлъжнялост между държавите. Първоначално бюджетните дефицити се очаква да продължат да растат пропорционално с известно ускоряване на темпото. За да овладеят тази тенденция, като компенсират ръста на задлъжнялостта, държавите ще се нуждаят от постигането на средно 8-12% бюджетен излишък всяка година.
Това би било възможно ако се въведат строги фискални рамки и се замразят плащанията по стари дългове, заключават още анализаторите.
Финанси