България на минус 2 млрд. евро. Поради глупост

С напредването на времето неправенето на нищото по отношение на строежа на АЕЦ „Белене” изправя България пред реалната опасност да понесе загуби от 2 милиарда евро по договора за Втора атомна. 1 млрд. вече вложени средства и още толкова – неустойки. Това ни съобщи самият министър Трайчо Трайков на една от поредицата кръгли маси за енергетика в началото на седмицата. Веднага след това истеричното антируско лоби у нас пак намери повод да вдига пушилката около проекта. Този път това е брадясалата новина, че строителят на Втора атомна „Атомстройекспорт” си е наел адвокат – голяма работа! Ако вие или вашата фирма е под такава правителствена и обществена преса, щяхте да си наемете не един, а двама адвокати даже. Сега тръпките по Мартиндимитровата глава идват от новината, че „Атомстройекспорт“ си е наела американската юридическа фирма Sidley Austine, както твърди чешкият делови сайт E15.cz, цитиран от нашия Bulgaria News на Соня Колтуклиева. Изданието отбелязва, че юридическата кантора е специализирана именно в такива спорове и още нещо: вече има зад гърба си спечелени няколко съдебни процеса между частни инвеститори и правителства. Което накара предводителя на идиотските атаки срещу проекта шеф на икономическата комисия на парламента и лидер на Синята коалиция Мартин Димитров с леко истерични нотки в гласа да се изтъпани на поредната кръгла маса за енергетиката. „Българската страна трябва да има контраиск за своите претенции – доколко руската страна е спазила сроковете по договора за АЕЦ „Белене”, каза буквално той. Като стар трабант, успял да вдигне 120 км/ч по нанадолнището, и г-н Димитров пропуска предупредителните пътни знаци. Нищо чудно при тази скорост да не успее да вземе завоя. Неизбежен обрат, който администрацията на американското посолство в последните седмици панически се опитва да контролира. Всъщност реалността е, че към момента няма иск от руска страна срещу България. Ерго, няма реален повод за паника. Но антируското лоби у нас не може да спре с излишния шум и истерия, които може и да ни докарат онези 2 милиарда евро загуби баш по средата на световната депресия. Вместо да вземем 2 млрд. евро от руската страна и да си построим още една ядрена централа. При това евтино. Дори и по цени на Мартин Димитров, Втора атомна остава най-евтиният ядрен проект в света. Неотдавна стана ясно, че централата в Южна Флорида с два реактора по 1000 мВт може да стигне 22,5 млрд. долара (към 18 млрд. евро). Т.е. почти два пъти цената на „Белене“ барабар с ескалацията и неизбежните лихви по финансовия ресурс. Антируското лоби обаче както винаги пропуска нещо важно. Една новина отпреди 2 седмици всъщност е пеперудата, която предизвиква тайфуни от кръгли маси днес у нас. Не кой да е, а самият президент Барак Обама обяви неотдавна, че САЩ и Русия подновяват сътрудничеството си в ядрената сфера, включително и в разработването на съвместни ядрени проекти. Как ви звучи това? Съвместни ядрени проекти могат да касаят и съвместни проекти за ядрени реактори например. И защо не. Тази новина последва и една друга интересна новина: САЩ отпускат 56 млрд. долара за развитие на ядрената си енергетика. Ето как стоят нещата днес. Но това, което много трудно се набива в българските глави, е, безспорният факт, че самостоятелна и чисто българска политика в енергетиката е невъзможна. И всякакви страсти, подобни на тези на Мартин Димитров и останалите сини антируски агитки, са пагубни за благосъстоянието на нацията. Защото отразяват истеричната нагласа, че като изгоним руските инвестиции в енергетиката, ще се освободим от енергийната зависимост. Не, няма да се освободим. В мига, в който руснаците се оттеглят, ще дойдат други господари, с централи из офшорните зони и като всички нови арендатори ще друсат крушата ни, докато си избият парите и реализират несметни печалби на наш гръб. И листенце няма да остане от крушата ни. Ще плащаме в пъти по-скъпо за ток. Да вземем например мераците на „Уестингхаус” да направи 2 блока на площадката на АЕЦ „Козлодуй”, за което лобират сините. Съдим и от презентацията им, връчена на премиера Бойко Борисов на 29 септември 2009 г. – деня, в който RWE се оттегли от проекта „Белене” като стратегически инвеститор. Първо, техните реактори АР 1000 не са никак лоши, но имат много още хляб да ядат, преди да стигнат качеството по отношение на безопасността на руските реактори от трето поколение, каквито ще се строят на площадката на АЕЦ „Белене”, твърдят специалистите. Повод за подобно твърдение се черпи от официалните изявления на американския ядрен регулатор – NRC. На 29 април т.г. агенцията разпространи становището на консултанта си по ядрена безопасност Nuclear Engeneering Int., което остро критикува параметрите по безопасността на АР 1000 на „Уестингхаус”. Става въпрос за стоманенобетонната конструкция около реактора, която липсва при АР 1000. „Това създава непосредствена опасност за директно изтичане на радиация в околната среда”, констатират инженерите на американския ядрен регулатор. И добавя, че за последните 45 години са документирани около 80 сериозни проблема с тези реактори, 4 от които са свързани с пробиви в стената на реактора, предизвикани от ръжда. Само през 2009 г. е имало 3 такива проблема с обшивката на реакторите на „Уестингхаус”, констатират от NRC. Единият проблем е с дупка в Бийвър Вали, още един с 60 фута пукнатина в бетона на реактор в Кристъл Ривър и още един подобен проблем в централата в Белафонте. И при всички тези проблеми с безопасността, констатирани не от друг, а от американския ядрен регулатор, е най-малкото безразсъдно антируското лоби у нас да продължава да ни навира реакторите на „Уестингхаус” като някаква реална „диверсификация на енергийните източници”. Които на всичко отгоре са и два до три пъти по-скъпи от руските ВВЕР 466. От друга страна, дори и да решат, че вместо „Белене” ще се строят въпросните АР 1000 на площадката в „Козлодуй”, това няма да стане с едно щракване на пръсти. Най-напред ще трябва да се разруши съществуващата и да се построи нова площадка, което са още 1 млрд. евро върху ЕРС контракта. Отделно трябва да се инвестира в обновяването на инфраструктурата и да се изгради нова връзка на централата с националната мрежа. Мартин Димитров и сие чисто и просто лъжат, че тези разходи няма да са необходими. И знаят, но премълчават услужливо истината, че от момента на политическото решение за нови реактори в Козлодуй ще са необходими 15 години, докато потече токът оттам по жиците. А времето е най-големият ни капитал в случая с Втора атомна. Проектът е пред старт, който се бави по политически, не по други причини. Тепърва ще се избира консултант, който щял да ни каже как да се преструктурира проектът. И чак тогава ще гоним Михаля да инвестира в проекта. Докато инфлацията не опапа най-привлекателното в проекта „Белене” – неговата изключително ниска цена на ЕРС контракта. И докато ние тук си обясняваме очевидното, светът изобщо не спи. В момента в света действат 436 ядрени реактора с оперативна мощност от близо 372 гигавата, които осигуряват 15% от световното производство на ток. И този процес все повече ще се разширява за сметка на използването на природни горива. Според презентациите на първата от поредицата кръгли маси за енергетиката тази седмица стана ясно, че днес в света се строят 48 реактора в 15 страни с очакван капацитет от 42 гигавата. Но което е по-важно, 30 страни в момента развиват свои ядрени програми, над 100 реактора планират само развиващите се икономики в Азия, за да посрещнат нарастващите си енергийни нужди. В САЩ например от 20 проекта за изграждане на реактори първите 17 вече са получили лиценз. Очаква се, че до 2020 г. четири от осемте строящи се реактора ще влезнат в експлоатация. Какво да добавим, когато фактите са красноречиви. Освен че за пореден път България върви срещу световните парични потоци. Този път заради политически пристрастия и предразсъдъци. Заради глупостта на едно правителство, заради недалновидността на едни напълно изчерпани политически структури, заради късогледството да види как светът взима завоя и поема по посоката, която България отдавна е поела. Това е парадоксът днес. България отдавна е поела в посока на развитие на ядрена енергетика, но спряхме по средата, за да се дърляме помежду си, вкарани от чужди шпионски централи в геополитическата препирня кой да е по-по-най в глобалната енергийна карта. И още по-страшно – в момента, когато големите горе-долу се разбраха кой кой е в сектора, ние продължаваме сляпо да следваме политическа линия, която светът изостави още с края на Берлинската стена.
 

в-к Новинар