България не изпълнява задълженията си за поддържане на Дунав

От всички страни по поречието на Дунав България е тази, която най-очевидно не изпълнява задълженията си по поддържането на реката. Това заяви пред „Капитал“ източник от Генерална дирекция „Мобилност и транспорт“ на Европейската комисия по време на среща за бъдещето на инструмента „Свързана Европа“ в Талин.

„От всички проекти, свързани с международната транспортна инфраструктура в България, този ни причинява най-много главоболия. Спешно трябва да се свърши работата по Дунав. Там трябва да се прави драгаж всяка година. През последните 3 години българите не го правят“, заяви източникът, който е във връзка с българското правителство. Драгажът представлява изкопни дейности по дъното на реката, които да я държат плавателна през всички сезони.

България – лошият в класа

Според експерта, който е на високо ниво в комисията, е „очевидно, че не изпълнявате задълженията си. В този смисъл сте най-лошите ученици в класа“. Румънците, с които България има съвместно споразумение да поддържа реката, изпълняват задълженията си много по-усърдно, казва представителят от ЕК. Според него причината е, че виждат ползата. „Има нов пазар, който се отваря – на круизните обиколки по реката. Хората харесват да правят това.“ Експертът даде за пример проекта за обновяване и разширяването на пристанище Гюргево, където румънската страна има намерение да направи освен товарно пристанище и такова за яхти. Проектът се нарича „Зелено пристанище Гюргево“.

Коридорът Рейн – Дунав, който трябва да свърже сърцето на континента с Черно море по вода, е един от основните TEN-T коридори, които ЕК иска да завърши до 2030 г. Той минава през 9 страни членки и завършването му трябва да донесе ръст в БВП от над 700 млрд. евро за периода между 2015 и 2030 г. За него България има финансиране по „Свързана Европа“.

Застиналата поръчка

През март тази година служебният транспортен министър Христо Алексиев откри поръчка за драгаж на дъното на стойност 6.8 млн. лв. за три поредни години с опция за повторение за още три. Бяха обявени още и поръчки за кораб за изследвания и маркиращ кораб. Търгът за драгаж обаче застина в КЗК след жалба от консорциум „ДДФ 2017“ от август, по която още няма произнасяне. „Видях желание да се справят с тази задача. И с идването на новото правителство нещата пак увиснаха. Независимо дали сте направили поръчката или не, годишният драгаж е задължение на държавата и трябва да го правите“, посочва експертът от ЕК. „Транспортът е въпрос на последователност. Не можеш да правиш нещата на парче – част тук, част там. Трябва да има дългосрочно планиране и инвестиции.“

Още през 2014 г. България подписа мастърплана за Дунав, координиран от Австрия и подписан от всички страни по поречието на реката (без Унгария). Целта на плана, по който Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ (ИАППД) трябва да получи от механизма за „Свързана Европа“ 7 млн. евро, е да премахне „тапите“ при трафика, да направи възможна навигацията по реката през цялата година, да закупи кораби за хидроложки изследвания и да създаде национални карти за действие. Същата година София се споразумя с Букурещ за „общи и спешни действия“ за разчистване на пясъка от плавателния път.

От думите на експерта излиза, че оттогава досега страната не е свършила почти нищо. През май тази година българско-румънската камара отправи искане за спешно решение на проблема. Камарата твърди, че без незабавен драгаж дълбочината във фарватера ще падне под 1.8 м, което „ще донесе големи загуби на операторите с флот и на цялата индустрия, свързана с Дунав“. Според писмото на камарата, изпратено тогава до институциите, круизни оператори вече са заявили, че ако отново са блокирани в България поради липса на поддръжка на водните пътища, ще отпишат дестинациите в Долен Дунав от графика си, информира в.Капитал.

Според обявената поръчка трябва да се извърши драгаж на приблизително 560 хил. куб.м земна маса между километър 610 при гр. Сомовит и 374 при гр. Силистра. Според сайта на ИАППД точно тези участъци в момента са критични, като на места има полоси с дълбочина между 1.6 и 1.8 метра.

„Капитал“ потърси за коментар транспортното министерство, но оттам не успяха да отговорят в рамките на деня.

financebg.com