България се нуждае от свой собствен икономически модел на развитие

„Модел“ е френска заемка и означава „пример“. Тя е особено актуална в икономическа литература, когато се определя спецификата на стопанското развитие в определена страна или регион по света. Разбира се примерите могат да бъдат добри или лоши, но инициативата на редакцията на Financebg.com е да покаже вече трайно установени модели на развитие, в които икономиката и социалната политика на държавата са в сложна симбиоза, целяща да гарантира национален просперитет. В рубриката вече коментирахме утвърдения в САЩ модел, характерен за държава с кратка история и бурно развитие. Вчера представихме европейските особености в икономиката, както и спецификата във водещите страни – Германия и Франция. Тогава накъде да поеме България – тя е в ЕС, харесва най-доброто както в Америка, така и от Европа. Търсенето продължава…

През последните години от началото на прехода в България на отговорни постове в управлението на държавата бяха назначени редица випускници на американски учебни заведения , които са придобили теоретични и професионални знания главно по отношение на американския икономически и социален модел. Тези хора като правило не познават европейския икономически и социален модел и съвсем логично настояват на приемането на тази или онази част от американския модел, напълно пренебрегвайки както специфичните особености на страната, така и особеностите, произтичащи от членството й в Европейския съюз и свързания с това процес на интеграция.

Проблемът се състои в това, че успешното копиране на американския икономически и социален модел може да стане само в неговата пълнота и цялостност. Възприемането на отделни части може да доведе до сериозни сътресения в икономиката. Примирите за това са многобройни. Тук не следва да се пренебрегва и фактът, че американският икономически и социален модел се базира на морални ценности, които в една или друга степен силно се отличават от европейските ценности, в това число и от някои специфични особености на българския характер и душевност, което се проявява както на по отношение на отделния индивид, така и на институционално ниво.

Как да се съчетаят глобализацията и интеграцията?

Следва да се спомене, че през последните десетилетия европейският икономически и социален модел е подложен на силен политически натиск. Все по-често и все повече европейските политици се опитват да аргументират необходимостта от приемането на американския икономически и социален модел. Това най-ярко се проявява в европейските посткомунистически страни, за чиито политически елит американското общество с неговата ценностна система е единствен пример за подражание.

Нарастващ натиск се проявява в:

– поощряване развитието на капиталовите пазари с цел превръщането им в основен източник за набавяне на собствен и чужд капитал за сметка на ограничаването на ролята на банките при финансиране на реалния сектор чрез ожесточаване на контрола върху тях, което в крайна сметка оскъпява и прави нерентабилна банковата дейност;

– разширяване на частното социално осигуряване /пенсионно, здравно, имуществено/ за сметка на общественото социално осигуряване;

– въвеждане на гъвкави форми на трудова заетост както по отношение на мястото, така и на времето за сметка на ограничаване на традиционната ориентация към дълговременна заетост в една и съща фирма;

– фирмите като правило не инвестират в образование и професионална квалификация, като намаляват риска техните служители да бъдат привлечени от конкуренцията. Като цяло тази система води до много ниски инвестиции в хуманен капитал. В някои сфери като високите технологии, научно-изследователската дейност и медицината това се компенсира чрез целенасочена имиграция.

Този политически натиск е естествен резултат както на процеса на глобализация, така и на стремежа на определени влиятелни политически и икономически кръгове в САЩ да противодействат на задълбочаващия се процес на европейската интеграция, в който те виждат определена заплаха за хомогенната роля на страната в Западната хемосфера.

Съпоставянето на американския икономически и социален модел с европейския няма за цел тяхното противопоставяне. И двата модела имат своите силни и слаби страни. Слабостите им са в значителна степен продължение на техните положителни качества. И двата модела са намерили способи и средства да ограничават отрицателното въздействие на техните слаби страни. Затова и двата модела могат да се разглеждат в общи линии като успешни.

Наивно е обаче да се мисли, че е възможно възприемането на отделни страни от двата модела без свързаните с тях негативни последствия. България се нуждае от свой собствен икономически модел на развитие, който да отчита както процеса на глобализация, така и процеса на интеграция на страната в рамките на Европейския съюз.

Изключително тревожен е фактът, че няма общонационална дискусия за модернизация на българската икономика. Някои проблеми на бъдещото развитие на страната се обсъждат от обособени немногочислени кръгове от национално-отговорни общественици. За съжаление тези дискусии са на изключително ниско равнище и се свеждат в преобладаващата си част до една повърхностна критика на неолиберализма и американизма в поведението на българските държавници от началото на прехода до днешен ден.

Някои основни изисквания към българския икономически модел

Новият икономически и социален модел следва да се опира на принципите на свободното предприемачество и социалната отговорност на предприемача в духа на най-добрите традиции на европейския модел. Той трябва да отчита тенденциите в развитието на световната икономика. По своята същност всеки модел представлява съвкупност от определени идеи, опиращи се на познания за икономиката и обществото като цяло. Това до голяма степен предопределя субективния характер на всеки модел. Този недостатък може да бъде обаче силно намален, когато моделът е дело на по-широк кръг участници, застъпващи многообразни, често противоположни и несъвместими позиции и мнения. Затова разработването на един нов икономически и социален модел следва да стане в резултат на една широка общонародна дискусия, започването на която не търпи отлагане.

На България е нужна визия за развитие. С оглед специфичните условия на страната /силно ограничено наличие на материални и енергийни ресурси/ българският икономически модел следва да си постави за цел генерирането на икономически ръст предимно от използването на хуманен капитал. Визията за развитие следва да се развие от един национално-отговорен екип от икономисти, юристи, философи и социолози. Успехът на един нов икономически и социален модел не се реализира за един ден. За това трябват години.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *