Защо сливането на НАП и митниците внезапно се оказа спешен приоритет?

Противно на здравия разум, упорито се говори, че една от първите задачи на ново правителство в областта на данъчната политика ще е сливането на НАП и митниците. За чернова на такъв законопроект се споменаваше още при кабинета „Орешарски“, като тогава инициативата се приписваше на ДПС. Сега се говори за готова втора чернова, писана от експертен кръг около ГЕРБ. Дори да отхвърлим съмненията около това припокриване и да го обясним с чисто съвпадение, идеята за бърза структурна реформа в двете приходни агенции е дълбоко притеснителна. Бърза структурна реформа може и да улесни властта за поредната кадрова чистка, но криесериозни рискове за парализиране на данъчната администрацияза дълъг период от време и срив в приходите на държавата.

Любопитно е как никой не си прави труда да аргументира предложението за сливане на две агенции, в които работят общо над 11 000 души (близо 8000 в НАП и 3350 в агенция „Митници“). И тук подобно на жичката на Симеон Дянков, която щеше да свърже НАП и митниците и да отприщи поток от милиарди левове към хазната, ползите от подобно решение едва ли не се считат за очевидни. Това обаче съвсем не е сигурно и историята на НАП като агенция, поела успешно събирането на осигуровките, е аргумент в полза на обратната теза – че лесно и бързо сливане на двете агенции не може да има. Какви аргументи се (полу)изказват изащо бързата структурна реформа е опасна?

Със сигурност новата структура на една мегаагенция ще бъде аргументирана със съществуващи по света примери за успешни модели за интегрирането на данъци и акцизи. Ще бъде изтъквано като аргумент съществуващото и в момента припокриване между митници и НАП по линия на събирането на ДДС (митниците в момента отговорят за ДДС от внос), ще се сочат евентуални икономии на мащаба, както и облекчаването на съществуващи административни тежести за бизнеса. Ще се твърди, че това ще доведе до ръст на приходите. Със сигурност ще разберем, че към такова сливане наскоро са пристъпили държави като Унгария и Словакия и че интегрирани агенции работят в проспериращи държави като Холандия, Дания, Австрия. И т.н., и т.н.

Проблемът при подобна аргументация е, че по този път можеш да защитиш и обратната теза, защото интегрирането на данъчни и митнически служби не е преобладаващ институционален модел. Може да се обясни, че редица други държави не прилагат този модел, а някои дори са започнали да завиват обратно към обособяване на отделни структури след извършена интеграция, какъвто е случаят с Великобритания. Подобно безплодно замеряне с аргументи за един или друг модел наблюдавахме при скоростното преструктуриране на Сметната палата при кабинета „Орешарски“. Вече стана ясно, че Сметната палата пак ще се преструктурира – поне за това говори липсата на съгласие по темата между ГЕРБ и ДПС при политическите консултации за съставяне на кабинет.

При гласуване на законопроект за сливането на двете агенции в спешен порядък е малко вероятно да се стигне до внимателен анализ на функционалните промени, до които ще доведе подобно решение, и адекватното им адресиране. Това изисква много внимателен анализ на законодателството, изготвянето на ясна концепция и времеви график за приложение на различните стъпки от преструктурирането, финансов ресурс, отговорници и т.н. Историята на НАП, която съществува във вида си от 2006 г. и пое успешно функциите по събиране на осигуровките, е показателна за това. Достатъчен е и най-бързият преглед на секцията „За НАП“ на сайта на приходната агенция, за да се проследи колко усилия и време са необходими за подобна интеграция на хора и дейности.

За прехвърлянето на осигуровките към НАП бяха нужни 5 години и половина,
последователно отношение от страна на три правителства, заемно споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие. През 2010 г. НАП пое и други функции – на агенцията за държавни вземания.

Години след тази интеграция продължава да има сериозни проблеми със сивата икономика и събираемостта на данъци и осигуровки, а при здравното осигуряване една солидна част от вноските направо са си несъбираеми. Вместо да се говори за допълнително надграждане в работата на НАП, сега с лека ръка се предлага сливане с агенция „Митници“, която има и различна структура, и различен начин на работата. Докато НАП има 5 териториални дирекции, митниците са 11 на брой, с един куп митнически бюра и митнически пунктове към тях. Естеството на работа на митничарите е коренно различно от тази в НАП, макар да има припокриване и полза от интегрирането на отделни дейности като например информационните системи на двете агенции. Ясно е, че сливането на НАП и митници не е невъзможно, но това просто няма как да стане от днес за утре освен ако управляващите не са в самоубийствено настроение.

Всичко това навежда на мисълта, че сме на път да станем свидетели напоредното кадрово овладяване на двете приходни агенции,с каквато протестна декларация излязоха наскоро и синдикатите на митничарите. Реалното интегриране на функции и дейности може да е трудно, но обезглавяването на звена под мотото „структурна реформа“ е елементарно. Виждали сме го нееднократно, а целта при митниците е кристално ясна – покровителството над контрабандата да бъде в правилните ръце. От това се изкушава всяка власт и ако сме злонамерени в интерпретациите, можем дори да твърдим, че по темата явно е постигнат и политически консенсус. Така милиардите пропуснати ползи от контрабандните канали никога не стигат и никога няма да стигнат до хазната. Тук никаква мегаагенция няма да помогне, камо ли такава, създадена с цел да пази този и онзи.

Служители на агенция „Митници“ държат ключовете на новите автомобили на възстановеното при ГЕРБ митническо разследване. При кабинета „Орешарски“ имаше натиск то да бъде закрито. Политическото овладяване на митниците комай се оказва първа грижа на всяка нова власт.