Българската държава, банките и дефицитът по текущата сметка

Банковите активи и печалбите на банките в България нарастват, докато правителството търси начини за ограничаване на кредитния бум в страната заради дефицита по текущата сметка, който се очаква да достигне 20% от БВП до края на годината.

В обзорен материал, посветен на банковия сектор в България, анализаторите от Oxford Business Group обръщат внимание на печалбите на българските банки, възможностите на държавата чрез централната банка да повлияе на кредитния бум и евентуалния ефект върху дефицита по текущата сметка.

Данните на БНБ показват, че печалбите на банките за деветмесечието у нас възлизат на 945 млн. лева, което е увеличение с 60% спрямо година по-рано. Активите на банките през септември възлизат на 57.04 млрд. лева. – това е годишен ръст от 34%. Освен това банковите резерви са се вдигнали с 50% между юли и септември.

Причината за това драстично увеличение е вдигането на минималните задължителни резерви от 1 септември т.г.

То, от своя страна, в условията на валутен борд е опит на държавата да ограничи кредитния бум, намалявайки сумите, с които банките оперират и стимулирайки ги да вдигнат лихвения процент при кредитиране. Дали обаче този ход е достатъчно ефикасен за реалностите в България?

Наистина, кредитирането забави своя темп през септември – 1.07 млрд. лева бяха изтеглени в кредити за месеца срещу близо 1.46 млрд лева, изтеглени през август.

Това намаляване обаче е по-скоро резултат от страховете в обществеността от рязко увеличаване на лихвите по кредитите, каквото беше предсказано от медиите, но всъщност засега не се е случило.

Само няколко от големите банки са вдигнали лихвения процент по кредитите и то с между 0.25 и 0.5 процентни пункта. Това според Десислава Николова, анализатор в Райфайзенбанк България, цитиран от OBG, е резултат от острата конкуренция на българския пазар, в условията на която банките не искат да губят пазарен дял.

Въпреки опасенията на управляващите от последствия в дългосрочен план от кредитния бум, целта на правителството да запази кредитния годишен ръст под 20% изглежда нереалистична. В края на годината се очаква той да е 50%.

Въпреки че има слухове, че правителството скоро ще увеличи минималните задължителни резерви до 15%, е малка вероятността мярката да доведе до осезаеми резултати.

Това от една страна се дължи на факта, че повечето банки на българския пазар са чуждестранни и използват методи за заобикаляне на минималните задължителни резерви, регистрирайки част от заемите извън страната, по мнението на индустриалец, цитиран от OBG.

От друга страна е спорно дали ограничаването на практиките на кредитиране ще повлияе на най-голямото притеснение за икономистите, а именно големия дефицит по текущата сметка.

Редуцирането на кредитите би могло да намали вноса на потребителски стоки, но статистиката показва, че 75% от вноса в страната са инвестиционни стоки. Сегашният дефицит по сметката бе покрит от 9.66 млрд. лева директни инвестицци в страната за последната година. Следователно ограничаването на потреблението ще има минимален ефект върху текущата сметка.

Мнозина вярват, че в условията на валутен борд, ограничаването на кредитната експанзия би могло да дойде само чрез рязко повишаване на основния лихвен процент от страна на ЕЦБ – една възможност, която изглежда все по-вероятна. Трябва да се има предвид и че повечето банки опериращи в България са дъщерни дружества на големи европейски банки. Продължителна кредитна криза в Европа би засегнала България. Една малка отворена икономика като нашата не може да остане изолирана от трусове на глобалните пазари, обобщава случая Десислава Николова.