Българската енергетика: от монопола към …

Българската енергетика е сектор, в който от няколко години насам се наблюдават тенденции, противоположни на тези в Европа. Първо, на фона на призивите на Европейската комисия за либерализация на енергийния пазар, у нас Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) утвърждава ценовите рамки на природния газ, електроенергията, и топлоенергията. Българският енергиен холдинг (БЕХ) пък е дружество със сто на сто държавно участие, с предмет на дейност „придобиване, управление, оценка и продажба на участия в търговски дружества, осъществяващи стопанска дейност в областите на производство, добива, преноса, транзита, съхранението, управлението, разпределението, продажбата и/или изкупуването на природен газ, електрическа енергия, топлоенергия, въглища, както и всякави видове енергия и суровини за производството“, т. е. – практически блокира достъпа на частни инвеститори до горепосочените дейности. На практика са унищожени всички пориви и желания за свободна конкуренция в сектора.
Второ, Европейският съюз всячески се опитва да диверсифицира енергийните си източници, да въведе в експлоатация повече паркове за добив на енергия от алтернативни източници, както и т. нар. „чиста“ енергия (включително от атомни електроцентрали), да засили енергийната ефективност, и, не на последно място – да намали зависимостта си от руските доставки на природен газ. Обърнете картината и ще видите България: сключване на неизгоден договор за доставки на синьо гориво с руския газов монополист „Газпром”; почти фатално забавяне на осъществяването на газови връзки за алтернативни доставки със съседните страни; спъване на частните инвеститори; липсата на ясен диалог по проектите за големите газопроводи и петролопровода „Бургас-Александруполис”.
Независимо от българската готовност се бави, обаче, реализацията на заобикалящите Русия и територията на Украйна като газов посредник проекти „Набуко“ и „Южен поток“, които ще минават и през територията на България. Първият може да се каже, че е саботиран от Москва заради опасността да намали влиянието на Русия върху Европа. Вторият, тъй като е толериран от Кремъл, вероятно по-рано ще види бял свят, но не без „леко“ смръщване от страна на Брюксел, тъй като ЕС ще си остане зависим от руския природен газ.
Други два спорни проекта, които се проточват вече десетки години, това са АЕЦ „Белене“ и каскада „Горна Арда“. Проектът за втората ни атомна електроцентрала се възроди след като изпълнихме ангажимента си към ЕС и затворихме трети и четвърти реактор на АЕЦ „Козлодуй“. Последното автоматично ни превърна от износител във вносител на електроенергия.
Проектът АЕЦ „Белене“ си спечели достатъчно привърженици и противници, не само заради своята сложност, но и заради въпросителните около рентабилността му и възвращаемостта на инвестициите в условията на криза. „Горна Арда“ пък съвсем спокойно може да се превърне в нарицателно за енергиен сапунен сериал, след като няколко правителства едва-едва задвижиха нанякъде конфликта с инвеститора „Джейлан“ допреди буквално месец, когато БЕХ успя най-сетне да влезе в проекта. Очаква се прогрес.
Естествено, изненадата с името криза също постави много въпросителни за финансирането на ключовите за българската енергетика проекти. Инвестициите в подобни съоръжения, и особено за добив на „зелена“ енергия, в условията на криза спомагат за създаването на работни места и подобряване на заетостта. Но къде е границата и доколко инвестициите в конкретни проекти са оправдани или поглъщат ценен държавен ресурс? Всичко има своя баланс и следващото правителство трябва да го намери, за да изведе сектора от кризата и да върне енергийната сила на България.
В предизборните си платформи избраните от нас партии сякаш се ръководят от мотото „Частна инициатива за българската енергетика!“ Общото между тях, с изключение на ДПС и НДСВ, които не представят конкретна визия за енергийния сектор, е намерението да се насърчават частните инвестиции и да се противодейства на монопола чрез облекчаване на редица административни процедури за бизнеса. Освен това, приоритет е реализацията на ключовите енергийни проекти с цел преодоляването зависимостта на България и възможностите за оказване на „газов“ натиск от страна на дългогодишния ни партньор Русия.
Синята коалиция пък разгръща подробен план, с обрисувани цели и задачи, за цялостната промяна на българската енергийна стратегия, понижаване енергоемкостта на българската икономика, повишаване на енергийната ефективност. За разлика от аграрния сектор, обаче, някои мерки са напълно обосновани и изпълними за един мандат, като са посочени и начините за тяхното осъществяване: чрез рехабилитация на електропреносната мрежа, въвеждане на пазарните механизми при определянето на цените, разнообразни данъчни и други облекчения и насърчения за производство на енергия и инвестиции в сектора, по-ефективно оползотворяване на собствените енергийни източници (предложени и от Лидер), мониторинг на ключовите проекти, осъществяването на газовите връзки със съседните ни страни, създаване на Национална енергийна борса. От Лидер пък, с оглед участието на бизнесмена Христо Ковачки в политическото формирование, предлагат равнопоставено, а в определени случаи и преференциално участие на българските фирми в приватизацията и управлението на енергийните дружества, както и прекратяване на практиката да се сменят ръководствата на Агенцията за ядрено регулиране и АЕЦ с всяка смяна на изпълнителната власт. Това, според партията, е предпоставка за загуба на доверие в управлението на ядрените ни централи и причина за затварянето на трети и четвърти реактор на АЕЦ „Козлодуй”, а не техническата им непригодност.
За либерализацията на пазара се иска преустановяване функциите на ДКЕВР и на БЕХ, което ще засегне твърде много политически и частни интереси, намесени в регулатора и холдинга. Трудно ще се засили и зползването на ядрената енергетика заради малките ни финансови и стратегически възможности.
В секторните програми се споменава за развитието на възобновяемите енергийни източници. Безспорно, добивът на енергия от ВЕИ е далеч по-икономически съобразен и инвестициите бързо се възвръщат, но в платформите не е засегнат един важен казус: добивът на електроенергия от ВЕИ се оказва не толкова екологично „приятелски“ и нарушава нормалната природна среда, както алармират редица екоорганизации. Те призовават към ограничаване инсталирането на ветропаркове поне в защитените зони от Натура 2000. Никъде в предизборните програми не се поставя този въпрос и не се търси баланс между интересите на икономиката и енергетиката и екоорганизациите. Подобряването на енергийната ефективност пък само е споменато в платформите, без конкретни уточнения във връзка с мерките за осъществяването на плановете, както и възможностите за финансиране. Липсва представена стратегия замасово реновиранена остарелите сгради, от което толкова се нуждае по-голямата част от жилищния фонд у нас.
Друг проблем, който не е засегнат от формациите: прозрачност при фактурирането на потребената електро- и топлоенергия, както и премахването монопола на топлофикациите и електроразпределителните дружества ЧЕЗ, ЕОН и ЕВН, което е и предпоставка за редица злоупотреби. Необходимо е в следващия мандат да се помисли за въвеждане на реална конкуренция в сектора, за да се прекратят типичните монополистически практики от страна на ЕРП-тата.
За да е ясно пред какво ще се изправи следващото правителство в реализирането на енергийната (си) стратегия, ето кратко резюме на състоянието на ключовите енергийни проекти, което определя и предизвикателствата пред следващото управление.
АЕЦ „Белене“
През 70-те години на миналия век започват проучванията за строителството на втора ядрена централа в България. Като най-благоприятна от гледна точка на геология, сеизмични, инженерно-подготвителни мероприятия и радиационни характеристики е определена територията край Белене. На 27 март 1984 г. в София е подписана спогодба между правителствата на България и СССР за сътрудничество при изграждането на АЕЦ „Белене“. Строителните работи започват по-късно през годината и са прекратени през 1991 г.
През 1995 г. Комисията за енергийно и държавно регулиране приема стратегия за развитие на енергетиката на България до 2010 г. В документа се предвижда доизграждането на втора атомна електроцентрала в Белене без да се фиксират конкретни срокове за това. С решение от 26 януари 2000 г. на Висшия експертен технически съвет на Агенцията по енергетика и НЕС, АЕЦ „Белене“ е определена за нова ядрена мощност на България – предпочетена пред строеж на блок 7 на АЕЦ „Козлодуй“. С решение № 853 от 20 декември 2002 г. Министерски съвет размразява проекта за строителството на централата. Оттогава до сега, след редица срещи, обещания, процедури, дори и един корупционен скандал, строителните работи са до никъде. Проблемът: финансирането във време на криза.
Избраната за инвеститор енергийна компания RWE все още не се задействала заради икономическата обстановка и продължава да търси с кого да си подели риска. Към момента RWE преговоря за подписване на договор с руската компания за търговия с електрическа енергия Inter RAO UES, както и с две шведски и една финландска компания.
Русия се съгласи да ни отпусне заем в размер на близо 4 милиона евро преди по-малко от месец, в добавка към взетите преди това кредити от Европейската инвестиционна банка и други институции, както и държавните средства, заделени за работата по терените.
Изчисленията на експерти сочат, че с всяка година забавяне на строителството на АЕЦ „Белене“ икономиката ни губи около 1 милиард евро. До тук работите по изграждането изостават с точно около година, а същинското строителство може да започне едва към началото на 2010 г.
С всичките тези разходи е ясно защо централата има толкова много противници, предпочитащи изграждането на седми реактор в Козлодуй. Затова и на следващото правителство му предстои тежко решение: едва ли ще може да отхвърли с лека ръка постигнатото до тук и ще трябва или да ускори работите по строежа, или да ги замрази отново, хвърляйки милиарди евро на вятъра и заробвайки данъкоплатеца, особено в условията на криза. При всички случаи, връщането на заемите, взети за строителството на централата, ще се отрази на обикновения данъкоплатец, който дали ще дочака обещания по-евтин „ядрен“ ток???
Каскада „Горна Арда“
Проектът за каскада „Горна Арда“ стартира с фанфари през 1999 г. и политическата подкрепа на ДПС. Бяха обещани около 700 млн. долара инвестиции в строителството на съоръжението от турската страна, в лицето на инвеститора холдинг „Джейлан“, както и на отсечката Оризово – Капитан Андреево от магистрала „Марица“. Всички обещания бяха скрепени с прословутото българско-турско междуправителствено споразумение, известно като „ток срещу инфраструктура“. След десетки перипетии се появиха слухове, че „Джейлан“ всъщност няма да финансира строителството заради несъстоятелност. По-късно те се потвърдиха. Заради неизпълнението на сключения договор отношенията между Националната електрическа компания (НЕК) и холдинга се обтегнаха. Така, след скандали и с другите участници в проекта, през 2007 г. се стигна до завеждане на дело от страна на инвеститора в Арбитражния съд в Париж срещу България заради споровете около финансирането. Междувременно, „Джейлан“ обяви, че иска да продаде дяла си от 30% в „Хидроенергийна компания Горна Арда“. В средата на април се стигна до развръзка: турският холдинг оттегли иска си, на негово място влязоха ЕВН и „Алпине“ и проектът вече може да бъде рестартиран.
Меморандумът, подписан между двете нови компании участнички, предвижда четиримесечен срок за преструктуриране на проекта, разпределяне на дяловете и някои други процедури. НЕК ще настоява да запази мажоритарното си участие от 51 или повече процента, за да може да влияе върху управлението на бъдещата каскада. Австрийците пък искат неясно какви държавни гаранции. Докъде ще я докарат – ще видим след четири месеца. Или поне след като новото правителство поеме задълженията си.
„Бургас-Александруполис“
Петролопроводът Бургас-Александруполис ще транспортира руски и каспийски петрол от пристанището на Бургас в Черно море до пристанището на Александруполис в Егейско море. Тръбата е алтернативен маршрут за транспорт на руския петрол, който заобикаля танкерния трафик в проливите Босфора и Дарданелите до европейските пазари.
Споразумението за сътрудничество в изграждането и експлоатацията на петролопровода Бургас-Александруполис бе подписано в Атина на 15 март 2007 г. от руския президент Владимир Путин, българския министър-председател Сергей Станишев и гръцкия му колега Костас Караманлис.
Изграждането на съоръжението трябваше да започне през миналата година и се предвиждаше да бъде завършено в началото на 2011 г. Само че… Международният консорциум „Транс Болкан Пайплайн”, който е собственик на бъдещото съоръжение и се грижи за финансирането на изграждането му, се сблъска с интересите на местните жители в Поморие. Компанията промени трасето, но това не спря поморийци, които протестираха, от една страна, заради опасността от еко катастрофа, от друга – заради неясното регламентиране на обезщетенията за отчуждените им земи, ако се пристъпи към такава процедура. Предстои следващото правителство да се сблъска с общата позиция на засегнатите черноморски общини, да подготви проектната дейност, както и да се пребори с Русия, която смята да тества съоръжението като свой нефтен резерв с цел „регулиране петролните доставки на пазара“, по думите на руския енергиен министър Сергей Шматко.
„Южен поток“
На 23 юни 2007 г. в Рим руският „Газпром“ и италианската компания „Ени“, в присъствието на енергийните министри на Русия и Италия, подписват споразумение за изграждането на „Южен поток“ – заобикалящ територията на Украйна газопровод. На 18 януари 2008 г. България и Русия също подписват междуправителствено споразумение за сътрудничество при изграждането на газопровода през територията на България.
Проектът се превърна в основен конкурент на „Набуко“, главно защото задоволява напълно интересите на силна Русия. Затова и вероятно ще бъде готов до 2016 г., за разлика от конкурента си, който трябва да тръгне година по-рано. Това е трудно да се прогнозира дали ще се случи заради отпора на Москва и използването и на позволени, и на непозволени средства за спъване строежа на „Набуко“.
При нас проблемът бе свързан с трасето. В крайна сметка, Русия уж прие да се положат нови тръби, а съществуващата у нас инфраструктура да се ползва за наши нужди. Все пак, бе оставена вратичка за включване на участък от съществуващото трасе, но само ако от Москва ни плащат транзитни такси.
Остават си и споровете по цените на доставяния природен газ и някои други параметри по договора за доставки на синьо гориво, който май твърде много се обвързва с „Южен поток“. През новия мандат трябва да се поведе буквално геройска борба за отстояване интересите на България по проекта, а и за газовите доставки изобщо, за да не се повтори Румен Овчаровия епизод със завишените цени.
„Набуко“
Проектът за газопровод „Набуко“ засега се определя просто като „злополучен“ заради трудностите, които Европа изпитва с намирането на достатъчно количество природен газ за захранването на планираната за 2015 г. тръба. Благодарение бързата реакция на Москва, Азербайджан и другите прикаспийски републики са под въпрос като основни доставчици, но пък се намери (донякъде) компромисно решение с иранските находища.
„Набуко“ ще транспортира природен газ от източната граница на Турция до Австрия през територията на България, Румъния и Унгария. Газопроводът ще бъде с обща дължина 3300 км. Предвиденият годишен капацитет е 13 милиарда кубически метра газ. Само че тръбата застана на пътя на интересите на Кремъл и заплашва бъдещето на руския газов монопол в Европа. Оттук и проблемите. Финансирането долу-горе се разреши като такъв, след съгласието на ЕИБ, ЕБВР, американски банки, както и самия ЕС, да отпуснат средства за строежа. Пари се намериха, остава да се намери сигурен източник на достатъчно природен газ. Въпреки усилията, първоначално планираните пускови срокове едва ли ще бъдат спазени. „Набуко“ най-вероятно ще бъде изпреварен от „Южен поток“, затова и подготовките на проекта у нас също ще са толкова объркани, отлагани и непоследователни, колкото всички процеси по международните договорки за стартирането на проекта.
Газовите връзки със съседите
За осъществяването на връзки с газопреносната мрежа на Румъния, Гърция и Турция се заговори отново по време на газовата криза през януари. Правителството си призна колко сме закъснели за това и последствията се видяха – България остана на студено посред зима заради отколешната газова война между Русия и Украйна, без достатъчно запаси и без алтернатива.
Веднага се намериха пари за изграждането на връзките по ОП „Регионално развитие”, ЕС ни отпусна средства по линия на своята програма за икономическо възстановяване. От Брюксел, обаче, поставиха условие строителството на междусистемните връзки да започне до 2011 г., в противен случай ще изгубим финансирането по програмата за икономическо възстановяване. Т. е. – следващото правителство трябва да действа наистина бързо, за да не се окаже отново, че ще мръзнем посред зима.
Дали политическите партии са наясно с това къде е границата между реално изпълнимото и предизборното обещание? Да, знаят къде стои тънката червена линия. Хората се интересуват най-вече от собствената си енергийна сигурност – адекватност на цените, редовни доставки, прозрачност при изчисляването на крайните им сметки. Следователно, в предизборната кампания точно това излезе на преден план.
Само че ситуацията в сектора е много по-сложна и енергийната сигурност на България, следователно – на хората, зависи от много фактори. Повечето от тях не са ясно и точно обяснени и превръщат енергийният бранш в „бяло“ поле от икономиката.
Управляващите трябва да се преборят с монополизацията на сектора. Въвеждането на истинска конкуренция ще регулира цените по естествен път. Освен това, необходимо е да се минимизират посредниците при реализирането на доставките – без значение дали на електроенергия, или пък на синьо гориво. Така ще се скъси значително пътя от производителя до потребителя, а това няма как да не рефлектира на интересите на замесените в процеса в момента.
Вторият важен акцент е преодоляването на газовата ни зависимост. Това ще се случи с реализацията на горните проекти на газопроводи, която е доста неясно ситуирана във времето. Ясно е, че Москва без бой няма да се даде и че Русия ще остане основен доставчик на природен газ за цяла Европа. Въпросът е в това да се намери някакъв баланс и да се изчисти енергийният сектор поне от излишните елементи в него.

Миглена Иванова, expert.bg